„На един цикъл от седем години в българското публично пространство се разбърква социално-политическият живот и всеки път излиза част от старата протестираща кохорта, но и нов сегмент." Това каза за БНР социалният антрополог Васил Гарнизов, който прави в социалните мрежи своя галерия на протестите от 2013 година и сега.
"Сега много ясно ги виждам. Виждам примерно 20-годишните, които отсъстваха на протеста 2013 година, виждаме хора, които са се радвали на успехите от протестите от 2013 година, после отново са се отчаяли, сега са фрустрирани. Както един от плакатите вчера казваше: „Досега исках оставки, вече искам и промяна“. Натрупват се различни поколения с различни емоции. Някои носят стари рани от непостигнати цели. Други излизат съвсем начисто и свежо в публичното пространство и дори само с това протестът е много положителен“, коментира Гарнизов.
„Тази година протестът е много пъстър – и като лица, и като политически послания. Но така беше и в началото през 2013 година. През първите дни на протеста излизаше невероятно разнообразие от каузи, емоции и съпротиви. В този смисъл – засега протестът изглежда отворен, засега не се опитва да изгони, да изолира хора, които изглежда имат чужди цели и намерения. А и тия хора, те се появяват в специфичен момент на специфично място. Те се забелязват, но тактиката им е да се забележат в правилния момент на правилното място“, сподели своите наблюдения Васил Гарнизов.
Трудно е една обществена промяна да удовлетвори всички, подчерта той.
„Площадът е място, на което в момента се стичат различни по своя характер фрустрации, различни по своя характер неудовлетворения. Понеже протестът няма единно командване, няма единно лидерство, е много трудно да бъде наложен какъвто и да е преобладаващ стил. Ако ги разглеждаме като политически групи, ще видим симпатизанти на „Да, България“, ще видим хора, които подкрепят и работят с Мая Манолова, ще видим хора от „Възраждане“ и разни други политически групи. Обаче моето впечатление досега, и не знам дали това е хубаво или лошо, е, че хората, които са се събрали на протеста, си имат своя динамика, свои емоции и свой живот. Те не слушат много внимателно какво казват Бабикян или Минеков по микрофона. Те по-скоро, както се изрази мой приятел, в този момент ги възприемат като подгряваща група, докато се случи нещо истинско.“
Не съм сигурен, че този протест трябва да има ясно лидерство, но когато няма ясно лидерство, ефективността на нашата съпротива пада, посочи още Васил Гарнизов.
„Мога веднага да разпозная лицата, които съм виждал на протести 1990 година, 1996-97 година, после 2013-а и сега 2020-а, каза още в анализа си той и допълни, че присъствието на стари политически лица като Александър Томов, Румен Петков и Мая Манолова в първите дни "действа отблъскващо на спонтанната гражданска енергия".
Относно личната политическа стратегия на президента сега и трудното й прогнозиране, Васил Гарнизов припомни как новоизбраният президент Петър Стоянов отиде при протестиращите по време на събитията от 1996-1997 година, за да призовава за свобода и ненасилие.
„Той се появяваше в този момент като току-що избран президент и като лице на една нова цивилизационна възможност - цялостната ни преориентация по посока на ЕС, НАТО и всичко това, което вече е факт. В момента президентът Радев няма в себе си такъв потенциал – да излезе да каже: вие трябва да бъдете свободни, обаче трябва да бъдете цивилизовани в своя протест, защото аз ви отварям нова врата към едно ново бъдеще. Трудна е неговата ситуация.“