Бил съм на жълтите павета десетки пъти – в края на 89-а, през 90-те, през 2013. Вдигал съм плакати и съм скандирал против Живков и живковистите, против Луканов, Виденов, Орешарски…
Но сега няма да ме видите в карето между Министерския съвет и Президентството, пред Парламента или на Орлов мост.
Защото не съм съмишленик на президента Румен Радев.
Когато той казва да изметем българската мафия, аз си мисля: „Ами руската?”
Не подкрепям каскетатурата на Гешев, но и няма да защитавам отбора на президента. Фуражките от неговия тим, които кадруват в държавата, не са по-различни от каскетите.
Когато до Радев застане вицепрезидентката Йотова, предана на партийната линия, аз не й ръкопляскам, а минавам на другия тротоар. На друга улица. В обратна посока.
И няма да застана редом с Корнелия, Кирил Добрев или Румен Гечев – че какво общо имам с тях? Нито съм приватизирал „Техноимпекс”, нито съм пренасял куфари с валута на сръбската граница, нито като вицепремиер съм докарвал до фалит държавата. Ако с протеста си ще помогна да дойдат на власт герговци, ивохристовци и жабляновци – не, благодаря! За какво пак да им ручаме жаблетата!
Ако на протеста ще съм до Мая Манолова, до Костя Копейкин или до Йоло Денев – мерси, по-добре да си стоя вкъщи!
Ако със скандирането „Мутри вън!“ изгоня едни мутри, а помогна на други да влязат в парламента – предпочитам да ида за риба. Аз да хвана нещо на въдицата си, а не да се уловя на чужда въдица.
Каква полза, че няма да виждам вече мутрата на Рашидов начело на културата в парламента, щом утре може да я смени мутрата на Слави. Една чалга да седне на мястото на друга чалга.
Митингът иска да си върне държавата – аз също!
Но не държавата на Корни, на русофила Малинов и на генерала Решетников. Които наистина ще върнат държавата – от еврозоната в зоната на рублата.
И на здрача.
Ето затова ме няма на жълтите павета!