Българските власти не се справят със здравната криза

Анализът е препубликуван от mediapool.bg

В публикация от 16 март силно подкрепих първите организационни мерки и действия на правителството срещу коронавируса с надеждата, че те ще доведат до овладяване на кризата. Надеждата ми не се оправда.

На 8 април посочих две опасности от пандемията: 1) загубата на здраве и живот и, 2) неспособност на здравната система да се справи с лечението на заразените. Привлякох вниманието към два критерия за предотвратяване на посочените опасности: 1) Броят на новозаразените лица да е по-малък от съответния брой на излекуваните и починалите, защото така намалява броят на активните случая; 2) Трайно да намалява броят на клинично болните. Направих оценката, че у нас епидемията още е неуправляема. Тогава бе неизвестно, кога рискът за здравната система ще бъде неутрализиран.

След самооценката на премиера, че властите са се справили "прекрасно в една много тежка пандемия", на 9 юни се опитах да отговоря на въпроса как се справят българските власти със здравната криза? Отговорът съобразих с постигането на три задължителни цели: 1) Намаляване щетите сред населението; 2) Избягване на срив на здравната система; 3) Ограничаване на икономическите и социалните щети.

Оценка на антикризисната здравна политика

Към 31 юли България е пета след Албания, Южна Корея, Хърватия и Унгария по най-малко проведени тестове на 1 млн. души сред сравняваните 40 страни.

1. По критерия за неразпространение на епидемията - най-малък брой установени заболели на 1 млн. жители - България слезе от 6-та на 16 -та позиция с 1645 заразени при среден брой 3339 за 40-те страни. Епидемията се разпространява сравнително много бързо в страната – изпреварили сме 9 страни по този показател.

2. По критерия за най-тежката щета от епидемията – брой смъртни случаи на 1 млн. души, ние слизаме от 11-та позиция на 15-та позиция след най-силно ограничилите тази щета страни. Починалите у нас нарастват с 31 души и от 23 стават 54 на 1 млн. души. Средно за сравняваните страни броят е 469, след нарастване от 193.

3. По критерия процент починали от заболели България подобрява позицията си с 8 места и с 3.27% е на 17-та позиция. Средно за 40-те страни показателят е 5.24%.

4. По критерия процент починали от общо приключени случаи страната ни заема 25-то място с 5.71% при средно за сравняваните страни 9.85%².

5. По критерия за ефикасно и бързо справяне с болестта – процент на възстановените от заболелите лица, който средно става 47.91%², България отстъпва една позиция в сравнение с 8 юни и с 54.05% заема 34-то място.

6. По другия критерий за бързина и ефикасност на здравните власти – процентът на активните случаи от общо заболелите, който средно за страните е 36.68%², България с 42.67% влошава позицията си с 4 места и заема 35-то място.

Сравнителният анализ показва, че епидемията се разпространява по-бързо в страната. По-голяма е щетата от смъртни случаи в сравнение отпреди 50 дни, макар че те спадат спрямо заболелите. Сравнявана по противодействие на епидемията, българската здравна система заема последните места сред сравняваните страни.

Изводите

Основният извод дотук е, че българските власти не се справят със здравната криза. Няма признаци за нейното овладяване. Това си обяснявам с тяхното незнание, неспособност и незаинтересованост:

1. На 24 юли държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев заяви: "Не знам какво трябва да направим, за да можем да издържим още една такава вълна." Щом не знае, следва да си подаде незабавно оставката и мястото му да заеме експерт, който знае какво следва да се прави;

2. Поради ниското доверие в най-важните институции на страната, те са неспособни да наложат спазване на мерките за ограничаване разпространението на епидемията;

3. Овладяването на здравната криза изглежда не е приоритет на управляващите. Те следват тежненията на избирателите, които не желаят повече да спазват ограничения.

Щетите в перспектива

На 30 юли бяха запълнени всичките 741 легла за инфекциозно болни отпреди развитието на епидемията. Данните за тези легла обяви на 5 март на проф. д-р Венцислав Мутафчийски. Най-важният въпрос сега е, възможно ли е ресурсите на болничното здравеопазване да се окажат недостатъчни за лечението на болните от Covid 19?

Заслужава да се прецени какво ще се случи, ако се запазят средните нива от последните 30 дни на следните показатели: 1) темпът на нарастване на заразените; 2) делът на активните случаи спрямо заразените; и, 3) делът на клинично болните спрямо активните случаи.

Ако хипотезата се случи, 1482 легла, които според ръководителя на НОЩ могат да бъдат разкрити за 24 часа, ще бъдат заети около 25 август. Тогава се очакват около 23 хил. инфектирани. Съответно 2800-те легла, чиято готовност обяви на 12 март членът на НОЩ проф. Тодор Кантарджиев, ще бъдат заети около 15 септември, когато броят на заразените общо се очаква да бъде над 42 хил. души.

Преди 15 септември болниците може да започнат да връщат инфекциозно болни поради следните причини: епидемията е разпространена неравномерно по области; налице са болни от други инфекциозни заболявания, които трябва да се лекуват в болници; липса на медицински персонал за лечението на 2800 клинични болни от Covid 19.

Висока е вероятността прогнозата да се случи, ако българските власти не снижат горепосочените три показателя или ако не предприемат марки да увеличат ресурсите на болниците, за да посрещнат клиничните случаи.

 Сравнителният анализ е по същите 40 страни както на 9 юни.