Има много парадокси в нашия живот, сложни за простото око. Както казваше един непопулярен днес философ - икономист: "Ако явлението съвпадаше със същността на нещата, то всякаква наука би била излишна".
Думата ми е за превъплъщенията дясно - ляво и комунизъм - антикомунизъм и как крайно емоционалната съпротива срещу лявото (като реминисценция на комунизма) всъщност е най-голямата помощ за антидемократичните и тоталитарни режими.
Ето икономическата логика. Има тонове изследвания, които показват, че демокрацията е устойчива и се развива само в "златната среда" - на високите доходи за интелектуалния труд, на силната средна класа ( камбановидна доходна крива ), на минималния среден годишен доход от около 12-15 хил. долара (middle income trap), който ако една демокрация не може да прескочи (а повечето развиващи се страни не успяват), е
осъдена да бъде претопена от автократичен или тоталитарен режим.
(Средният годишен доход в България е около 8 хил. долара).
Тази средна класа е най-добре защитена от либерална икономическа, но същевременно силно социална политика към всички, които ВРЕМЕННО не могат да намерят работа или препитание. Тя е най-силно изявена в Скандинавия и често носи името нов скандинавски модел (за разлика от социалния преди 1990 г.)
Икономически политики само в полза на капитала (освен ако не са реален контрапункт и часовниково махало на неадекватни и дълго провеждани етатистки политики, както беше рейгъномиката през 80-те години) са дългосрочно вредни, защото водят до концентрация на богатство у малцина, срив на средната класа и олигархизация на политиката и общество, в което демократичните избори нищо не променят. (Затова в САЩ Републиканската партия - върнала икономическия растеж след обедняващата стагфлация - беше про-демократична през 80-те, а в момента такава е Демократическата партия).
У нас абсолютно погрешно - заради символа на антикомунизма Рейгън -
Тръмп се възприема като някакъв борец срещу социализма (и оттам комунизма) -
защото Обама бил прекалено ляв, прогресист, искал да въведе здравно осигуряване за всички американци, финансирал зелени политики, заради промяната на климата и т.н. Но досега като заявка за протекционистична политика няма по-ляв от Тръмп. Едва ли има и американски президент досега, който да се е радвал на едновременната любов на комунисти и консерватори у нас.
Всъщност като исторически паралел и парадокс на това погрешно мислене е може би най-големият икономист на 20-и век - сър лорд Джон М. Кейнс, който догматично също се възприема като ляв икономист (нарочно сложих обществените му титли, за да подчертая парадокса). Сдобива се с тази си слава заради идеологическата догма, че всяка държавна намеса в пазарната икономика е лява политика - дори когато пазарният механизъм не работи и държавата трябва ВРЕМЕННО да се намеси.
Тази догма всъщност причини Голямата депресия, когато сляпото й следване от президента Хувър през 1930-1932 г. доведе до верижни банкови фалити и пълна парализа на американската икономика. С две думи: спасителят на капитализма, а и на демокрацията, не без основание се казва Джон Мейнард Кейнс, чиято теория става сърцевина на New Deal на президента Рузвелт.
А ако нямаше такава политика, каква ли е алтернативата на глада?
Най-вероятно социални революции и някакъв вид автокрация, която да въведе ред. (Съвсем друг е въпросът с последователите на Кейнс, които проповядват перманентна държавна намеса в икономиката и с право ги наричат леви икономисти - кейнсианци) .
Горният пример идва да покаже, че когато от идеологически съображения - "да сме най-вдясно, защото всичко ляво е социализъм и комунизъм" - се води борба с всичко не толкова "дясно" и "консервативно", парадоксално се срещаме в гръб именно с радикалните леви като комунистите - и заедно помагаме да се срути демокрацията.
Затова съвременната демокрация в своя автентичен вид работи като либерална демокрация с ляво или дясноцентристки мнозинства, а когато влязат комунисти или крайно десни (като националисти) в тях, демокрацията страда. Неслучайно маркер за това дали си демократ е какво е отношението ти към институциите! Едната антидемократична крайност иска те да са навсякъде, а другата - да ги няма изобщо!
Преди век Ленин беше осмял "левичарството като детска болест на комунизма" - защото стоящите вдясно от тях леви социалдемократи (нарича ги "полезни идиоти") ще свършат тяхната работа в подготовка за комунизма и "сами ще си сложат въжето".А комунизмът не е нито ляв, нито десен, а просто тоталитарен.
У нас стана същото с Отечествения фронт и гибелта на Коста Лулчев и Никола Петков. Сега
за доста български "десни" няма по-големи врагове от левите либерали,
прогресистите, културните марксисти и всякакви идеологеми, с които се води нова битка "срещу комунизма". (Снощи виден икономически анализатор с инженерна диплома, известен като държавен либертарианец, и мен ме сдоби с титлата "комунист"). А истинските комунисти стават националисти и консерватори (както показа единението между тях и патриотичните консерватори за Истанбулската конвенция).
Затова, който иска демокрация, да внимава за реалните си врагове и да се излекува от "десничарството като детска болест".