Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".
Последните десетина години Европейският съюз (ЕС) претърпя не една и две репутационни загуби. Кризата в еврозоната, вътрешните разпри по повод бежанската вълна 2015/16 г., Брекзит, изборните успехи на популистки партии в ред страни членки и антидемократичните тенденции в Източна Европа поставиха под въпрос европейската интеграция.
Спомените за 80-те и 90-те, родили амбициозни начинания като Единния пазар и еврото, са вече поизбледнели. Евросъюзът изглежда безпомощен и неадекватен на глобалната сцена, доминирана от мощни държави като САЩ и Китай. По европейската периферия - от Либия до Задкавказието - влияние упражняват регионални играчи от типа на Русия и Турция. За разлика от повечето страни в ЕС, Москва и Анкара нямат задръжки да използват военна сила като геополитически инструмент.
Значи ли това, че ЕС е проект със затихващи функции? Ни най-малко.
Първи стъпки към "Следващо поколение"
Най-живото доказателство е сделката за бюджета на Евросъюза за периода 2021-2027 г. и за Възстановителния фонд за справяне с последиците от Ковид-19 ("Следващо поколение ЕС"). След петдневен маратон в Брюксел лидерите на 27-те се споразумяха по спорни въпроси като структурата на фонда, неговото управление и механизми за контрол.
Въпреки че това стана на цената на компромиси и взаимни отстъпки, не може да се отрече, че ЕС направи решителен скок към по-тясна интеграция. Европейската комисия ще има възможност да набира средства за Възстановителния фонд в общ размер от 750 млрд. евро на международните финансови пазари. Това значи, че на практика ЕС ще емитира общ дълг, за изплащането на който страните членки носят споделена отговорност. С други думи свидетели сме на първите стъпки по посока на обща фискална политика в рамките на ЕС.
Подобна радикална стъпка беше предлагана още преди десетилетие в разгара на кризата в еврозоната, но буквално допреди няколко месеца беше табу в много от страните членки, на първо място в Германия.
Промяната в позицията на Берлин, продиктувана от изънредните обстоятелства около COVID-19, е лична победа за френския президент Еманюел Макрон, който още в предизборната си кампания обеща да работи за фискална интеграция в Европа.
Дребният шрифт
Разбира се, дребният шрифт не е без значение що се отнася до сделката. Както винаги, всяка от страните в споровете и пазарлъците тълкува постигнатия компромис в своя полза.
Франция и Германия заедно със страни като Италия и Испания, пострадали особено тежко от пандемията, се поздравиха с успеха. Т. нар. група на пестеливите (Холандия, Австрия, Швеция и Финландия), които почти докрая се противяха на идеята за споделена отговорност, изтъкваха факта, че финансовите трансфери към рецепиентите по Възстановителния фонд ще бъдат обвързани с условия за реформи и че Съветът ще може да отлага плащанията.
Унгария и Полша пък могат да се похвалят, че дискусията за връзката между еврофондовете и средствата от "Следващо поколение ЕС" и върховенството на правото не доведе до недвусмислено и конкретно решение.
Еврокомисията тепърва ще трябва да изработи проекто-механизъм, който да бъде одобрен (с квалифицирано мнозинство) от Съвета на ЕС. Неясно остава и как ще се връщат нисколихвените заеми, които са част от Възстановителния пакет.
Вътрешното укрепване е необходимо, но не достатъчно условие ЕС да затвърди позициите си в глобален мащаб. Икономическата интеграция неизбежно има последици навън. Например много международни инвеститори биха се насочили към облигациите, емитирани от Брюксел, като привлекателен актив във време на икономическа несигурност. Това дава на ЕС козове в търговските и инвестиционни отношения със САЩ и Китай.
Евентуалното бързо възстановяване на европейската икономика ще даде предимство на 27-те спрямо съседни държави като Великобритания, Русия и Турция, които са икономически обвързани с Евросъюза. Но много зависи от способността на страните-членки да договарят и отстояват общи позиции. Например в преговорите за инвестиционно споразумение с Китай, което има за цел да осигури на европейските компании същия достъп до китайския пазар, на какъвто се радват китайските компании в Европа.
Къде е интересът на България
Какво означава сделката за многогодишната бюджетна рамка и възстановителния фонд за България?
На първо място, тя е поредното напомняне, че българският интерес е страната час по-скоро да влезе във вътрешния кръг на интеграционния процес - еврозоната. Ако предположим, че решението за съвместен дълг - взето на ниво 27 страни членки - представлява прецедент, логично е да допуснем, че ще последват и стъпки в ядрото на Европа. Евентуалните допълнителни финансови трансфери са още един аргумент - наред с понижаването на лихвите, елиминирането на валутния риск, намаляването на транзакционните разходи и политическото влияние в институциите в Брюксел - защо страната ни трябва да приеме еврото час по-скоро. В този смисъл приемът в ЕРМ2 и Банковия съюз от началото на следващата година е солиден успех.
Втората поука е, че от Брюксел трудно може да се очаква силен натиск за налагане на законност, отчетност и прозрачност в разходването на евросредствата. Съпротивата от страна на Полша и Унгария и витиеватата формулировка в заключенията от Срещата на върха подсказват, че бъдещият механизъм за обвързване на парите по новия бюджет (включително безвъзмездната помощ от Възстановтелния фонд) едва ли ще има значителна възпираща сила за властимащите в София.
Не че външното наблюдение няма никакво значение, но то в никакъв случай не може да замести вътрешния натиск. Българското общество сякаш е научило този урок. Неслучайно вече месец хората са по улиците.