Анализът е препубликуван от "Дойче веле".
Европейският парламент със своята резолюция за състоянието на правовата държава и основните права в България, приета днес, ни услужи с огледало. България - и особено нейното управление - се погледна в него и не се хареса. Но снимката на огледалния ни образ ще бъде сложена в рамка и ще виси навсякъде по коридорите на властта в ЕС.
Някои наричат този ефект просто "политически", като по този начин се опитват да го омаловажат. Всъщност точно политическото значение на резолюцията е най-съществено и ще има най-дълготраен ефект. Едно временно спиране на еврофондове ще се преживее. Когато портретът ти трайно се настани на стената на нарушителите - тези, от които идват "притеснения" и "проблеми" - репутационната щета за страната е голяма и неизмерима.
Резолюцията е доста по-детайлна в изброяването на проблемите на България от доклада на ЕК за върховенството на закона. В нея влизат протестите, съмненията за корупция на самия министър-председател Борисов, скандалите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в "Росенец" и много други неща, макар не и всичко. Например 700-те милиона от Божков и свързаните с тях плащания към телевизия, футболен отбор, а вероятно и висши политици, по някаква причина ги няма в изрично позоваване.
Така или иначе обаче, картината издава добро познаване на основните черти на българското управление и може да се нарече с неутралния термин "обективна". Целта на картината е да демонстрира, че България се отклонява от базови ценности на ЕС. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея присъства и отношението на страната към Истанбулската конвенция и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.
Тъй като картината е достатъчно правдива, реакциите срещу нея в България не са толкова по нейното съдържание, а по-други въпроси:
Тази негативна картина се създаде и гласува с помощта на български депутати и политици. Те са предатели!
Най-наивистичната линия на атака срещу резолюцията е тази. Тя дори може да се нарече "инфантилна", ако не беше правителствената опозиция срещу този термин, който те смятат за по-обиден дори от "тулуп" и "мисирка". Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, казал на чуждестранен дипломат: "У нас такива неща не се случват".
Уви, проблемите не изчезват, като казваме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, ЕС не е просто сборище на "чужденци", пред които не трябва да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и трябва да сме в него с истинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която дори самите ние не вярваме. И ако това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до абсурдност, а да го сменим максимално бързо чрез избори. Такъв е редът в демокрациите.
Атаките идват само от леви, зелени и либерали: десните подкрепят Борисов твърдо!
Вярно е, че резолюцията бе приета най-вече с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни формации изразиха резерви и дори вкараха предложения за поправки срещу резолюцията. В крайна сметка, като цяло, те гласуваха срещу нея.
Твърда подкрепа ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си позволи възторжена защита на пострадалия ни премиер. Това, което той каза, е, че сериозни проблеми са налице, но може да се почака до изборите напролет, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и постижения, Борисов сам е предложил оставката си в случай на свикване на ВНС, ерго - да остане още няколко месеца.
Същата "подкрепа" туитна и Доналд Туск след среща с премиера. Очевидно е, че ЕНП сложи партийната лоялност в семейството пред защитата на други ценности в ЕС. Това е политически избор, за който тя трябва да си носи отговорност. Но също така е очевидно, че ЕНП не е щастлива от този избор и го прави с едно наум, оставяйки си достатъчно вратички за бързо оттегляне.
Самият факт, че множеството от неприетите поправки към резолюцията бяха вкарани от депутат на ЕП от Малта (страна, която не е отличник във върховенството на правото), демонстрира, че големите в ЕНП не искат тясно да се ангажират със защитата на едно правителство, което така или иначе е в графата на политически отписаните. Дали веднага или след пет месеца, за ЕНП със сигурност е все едно;
Вотът ще покаже, че БСП и ДБ са в "коалиция"
Това е по-скоро дружеска закачка, а не аргумент. Не вотът в ЕП, например, показва, че ГЕРБ и ДПС са в реална колиция, а действията на тези две партии-близнаци през годините.
Като цяло, резолюцията на ЕП няма да промени радикално ситуацията в България. Но с нея има и ново развитие. Българската политика вече е много повече част от европейската политика. Това е добре за един съюз, който разчита на тясна интеграция между страните. В него принципът не е да се лъжем един друг какви сме, а да си помагаме, за да преодоляваме проблемите.
ГЕРБ успяха да убедят ЕНП да възприеме тяхната позиция - това е малка победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отказва (или не може) да изчисти името си по убедителен начин, поема де факто ангажимент да се оттегли - и просто иска отсрочка от няколко месеца. Макар и с неудоволствие, ЕНП му дава тази отсрочка. Въпросът обаче гласи: каква е ползата на България от нея.
А има и по-дълбоко питане, на което вече не само Борисов, но и ЕНП трябва да отговарят. Може ли държава член на ЕС да изкара половин година в незнание дали премиерът и правителството ѝ са корумпирани - само заради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една демокрация може да живее с конкретни съмнения и обвинения за корупция на най-високо равнище, влезли в официални документи и на ЕС? ЕНП отговаря "шест месеца", но такъв отговор едва ли е приемлив за избирателите на тези партии в собствените им страни.
Всъщност, проблемът е, че такъв отговор е неприемлив по принцип.
P.S. Гласуването на резолюцията доказа, че ЕНП се чувства много неудобно в позицията на защитник на ГЕРБ и Борисов. Трийсетина нейни депутати се отклониха от партийната линия, като или подкрепиха решението, или се въздържаха. Това само по себе си е показателно, че мнозина не са склонни да поставят партийната дисциплина над по-висшите ценности на ЕС като почтеността и върховенството на правото.
А така рухна и митът за "левия" характер на резолюцията.