Анализът е препубликуван от dnevnik.bg.
Дори само споменаването на словосъчетанието "експертно правителство" действа като червено на бик на участниците в продължаващите вече 100 дни антиправителствени протести. Техните основни искания са непроменени: оставка на Борисов и Гешев, обвинявани все по-силно за корупцията, потъпкването на върховенството на закона и дебелащината в българската политика, както и гарантиране на честни предсрочни избори. В същото време "говорители" на управляващата дясно-националистическа коалиция периодично сондират възможността за оттегляне на Борисов и сформиране на експертно правителство.
Очевидно замисълът е то да довърши мандата на ГЕРБ и да не допусне да се "счупи" държавата от връхлетелите я едновременно три кризи: политическа, икономическа и здравна (Ковид-19). С тях пропагандата на управляващите продължава да плаши хората. Такъв кабинет ще трябва да добута до гласуване в парламента и абсурдния проект за промени в конституцията, за който Борисов се хвана като удавник за сламка.
Макар да звучи парадоксално обаче, експертното правителство
може да се да се превърне в единствения спасителен изход
от задаващата се политическа безпътица. Само че след изборите, независимо дали те ще бъдат предсрочни или редовни. Резултатите от сериозните социологически проучвания към момента сочат, че съставянето на следващия кабинет може да бъде равносилно на промушване през иглени уши. Налице е паритет, но със сравнително ниски стойности, между БСП и ГЕРБ. Те са догонвани (поне като декларативни нагласи за гласуване) от "Има такъв народ на Слави Трифонов". Новата партия не участва организационно на протестите, но най-вероятно печели от "капитала" от референдума през 2016 г.
Благодарение на протестния си имидж на четвърта позиция солидно стои "Демократична България", а формацията на Мая Манолова "Изправи се.БГ" има шансове да влезе в парламента. Социоложката от "Алфа рисърч" Геновева Петрова счита, че ще се наложи да се съставя коалиция не от две, а дори от три или четири партии, която ще управлява много трудно. Твърде разнородни са ценностите и идеологиите между главните анти-ГЕРБ играчи. Неслучайно основните политически лидери вече направиха декларации кой с кого няма да се коалира. Така общо взето беше затворен теренът за търсене на каквито и да е следизборни компромиси.
Ако не се сформира широка коалиция, България няма как да бъде управлявана от правителство на малцинството, защото политическата ни култура почти нулира такава възможност. Вярно, ГЕРБ имаше такова правителство след като спечели изборите през 2009 г., но тогава само няколко депутати не й достигаха до мнозинството и тя си ги набавяше лесно от други политически сили.
Сега дори победителят на вота ще носи трънен венец
и сформирането на работещи мнозинства ще бъде сизифовска задача. Голяма е обаче вероятността, ако не може да се състави правителство, да се стигне до втори предсрочни избори, при които ГЕРБ, междувременно сатанизиран от опонентите си, да влезе на бял кон във властта като зло, но поне добре познато.
Тъкмо заплахата от реализиране на един "сив" и един "черен" следизборен сценарий - коалиционен блокаж, респ. връщане на ГЕРБ във властта, трябва да накарат опонентите на Борисов да мислят повече за обществения, а не за тяснопартийния интерес.
Идеята за експертно правителство има основното предимство, че ще позволи на подкрепящите го партии хем да бъдат отговорни към гражданите на България, хем да запазят достойнство пред твърдите ядра на собствените си електорати. Защото едно е да влизаш в междупартийна коалиция, друго е да подкрепиш, например с декларация кабинет, съставен от авторитетни експерти. Узрели ли са обаче Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, както и Мая Манолова за такъв тип поведение след като демонстрират непримиримост към сегашното управление?
Задължителна предпоставка за успех на експертното правителство е зад него да застанат и водещите граждански организации и инициативи на протеста, сред които се открояват "Отровното трио", БОЕЦ, "Инициатива правосъдие за всеки", "Системата ни убива". Колкото и трудно да е за някои от тях да преглътнат "комунистите", "чалгаджията" и т.н. Натрупалите безспорен авторитет
неправителствени актьори могат да се превърнат в морални гаранти
за проекта "експертно правителство".
Всъщност коалиционно взаимодействие по формулата "анти-ГЕРБ", макар и неформално, вече беше осъществено на местните избори в София м.г. Тогава мнозина представители на градската десница, днешните радикализирани либерали, гласуваха с погнуса за Мая Манолова, която имаше реални шансове да победи Фандъкова в кметската битка. В навечерието на балотажа адвокат Николай Хаджигенов, едно от лицата на "Отровното трио", се обяви в подкрепа на кандидатурата на независимия кандидат. Той нарече Манолова "крива щанга", с която могат да бъдат разбити ГЕРБ и корупцията. Мнозина членове на БСП пък гласуваха дисциплинирано за кандидатите на "Демократична България" за районни кметове в София, което се оказа решаващо за избирането им.
За да бъде успешно експертното правителство, то трябва да има ясен хоризонт на действие, например една година, а след президентските избори да се проведат нови предсрочни парламентарни избори. Едва тогава може и трябва да се разгърне истинска ценностна и идеологическа битка за бъдещето на България.
Най-важното условие експертното правителство да си свърши работата е да има политическа воля за реализирането на своеобразен екшън план, който да спаси България от падането в пропастта, към която я тласка дясно-националистическото управление.
Планът може да има няколко основни точки, например:
- ударни действия на изпълнителната и законодателната власт за разграждане на модела "Борисов-Пеевски", за реформа на съдебната система и най-вече - на модела на прокуратурата с безконтролната власт на главния прокурор;
- реални и устойчиви във времето действия срещу битовата престъпност;
- решително противодействие срещу изсичането на горите и безводието, които се очертават като ново национално бедствие;
- създаване на механизъм за публичен контрол и прозрачност при изразходването на евросредствата, които България ще получи за новия финансов период и преодоляване на последиците от коронакризата. За съжаление изборите ще се проведат, след като вече е минал срокът, в който гражданското общество може да си каже думата в разработването на плановете, с които България ще кандидатства в Брюксел за грантовете и нисколихвените заеми за противодействие на последиците от Ковид-19;
- Не на последно място: експертното правителство да инициира създаването на независима комисия за свободата на медиите. Тя трябва да бъде съставена от български и международни медийни експерти, преподаватели по журналистика и представители на неправителствения сектор. Такава комисия предлагат от международната организация "Репортери без граници", в чиято класация за свобода на медиите България вече втора година е на 111 място. Тя трябва да изработи ясни механизми за прозрачно публично финансиране на качествената журналистика, осветляване на собствеността на медиите и защита на журналистите при изпълнение на професионалните им задължения.
Всеки грамотен политически коментатор би могъл да разшири списъка с други смислени предложения.
Неотдавна написах кратък статус за необходимостта от експертно правителство след изборите в профила ми във фейсбук.
Идеята беше посрещната "на нож" от анализатори както отдясно, така и отляво.
"Експертно правителство след изборите? Майчице, ще падне крадене - никой не отговаря за нищо, само се краде. Експертна работа...", коментира политологът Огнян Минчев. "За резултатите от експертните правителства е добре да се погледне "Шоковата доктрина", ме контрира синдикалистката Ваня Григорова, препращайки към бестселъра на Наоми Клайн. А бившият пловдивски медиен бос Спас Василев резюмира страховете и предубежденията на всички по отношение на потенциалните влъхви на експертното правителство: "Корнелия, Слави и Мая - реформатори?! Ахаха, боже опази!".
За разлика от служебното правителство, което е регламентирано в конституцията, но срещу което сега ГЕРБ и клакьорите му бълват огън и жупел, експертният кабинет е наложен от практиката. След 1989 г. имахме три правителства, за които в една или друга степен се казва, че са "експертни". Първото е правителството на безпартийния Димитър Попов, бивш съдия, избрано от Великото народно събрание през 1990 г. и подкрепено от БСП, СДС и БЗНС; то управлява 10 месеца. Второто е на безпартийния икономист Любен Беров, избрано с мандата на ДПС, подкрепено от БСП и декларирало, че ще изпълнява програмата на СДС; управлява от края на 1992 г. до края на 1994 г. Третото е коалиционното правителство на БСП и ДПС с премиер финансиста Пламен Орешарски.
От трите кабинета единствено първият има облика на "програмен". Той провежда българската "шокова терапия", като освобождава цените, а Попов остава в историята с фразата си "За бога, братя, не купувайте!". Беров е известен като "сламения човек", поставен за параван начело на "кабинета на Мултигруп". Орешарски пък, който преди да стане премиер, изминава пътя от зам.-шеф на СДС до депутат от гражданската квота на БСП, ще се запомни с
внасянето в Народното събрание на кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Злополучният избор, пратил депутата, бизнесмен и медиен магнат начело на агенцията само за 24 часа, генерира продължилите повече от 400 дни антиправителствени протести. Те отслабиха кабинета и подготвиха края му.
Този кратък обзор съдържа голяма част от фактите и обстоятелствата, които дават силни аргументи на критиците на "експертното правителство". Само че в политиката няма вечни дадености, нито всичко е черно-бяло. Имаме горчив опит и с истински "партийни" правителства, които са загробвали България.
Пред очертаващите се негативни сценарии след изборите и на фона на авторитарно-олигархичния модел, завладял България, идеята за правителство от експерти, което се ползва с отговорна политическа подкрепа, си струва да бъде поне сериозно обмислена.