Вечерен час за работно време до 23.30 часа за кафенета, ресторанти и питейни заведения в София въведе в петък столичния Covid щаб. Той влиза в сила от 1 ноември и ще важи за срока на действие на заповедта на министъра на здравеопазването - 12 ноември, с която бяха затворени дискотеки и нощни клубове. Предприетата мярка от кмета Фандъкова е "щадяща" за ресторанти и кафета, повечето от които и в момента работят до това време в столицата. Вечерният час в София се оказва и с час и половина по-дълъг от наложения в Англия и Брюксел и с цели два часа и половина, спрямо ограниченията за работно време за заведенията в Париж.
В официалното съобщение се уточнява, че предложението за ограничаване на работното време на заведенията идва от браншовите организации.
Кметът Фандъкова посочи, че ситуацията в София остава тревожна през последните дни. Тя съобщи, че в петък новорегистрираните заболели са 1048. Продължава да нараства броят на хоспитализираните, които на 28 октомври бяха 449, на 29 октомври – 517, а в петък, 30 октомври са 532. Нарастват и приетите за интензивно лечение – днес те са 75.
Дебат
От няколко дни обаче в социалните мрежи се появиха съобщения, че заведенията се опитват да заобиколят забраната като променят работното си време - например отварят по-рано. Имаше и заявки от различни заведения, че продължават да работят.
"За съжаление снощи, при проверка, която СДВР са направили в нощни заведения, които трябва да са затворени, са установени нарушения, обясни по-рано Фандъкова.
Според нея такъв час трябва да гарантира, че заведенията и ресторантите, които могат да осигурят дистанция от 1.5 м между килентите, ще работят. Разговори ще има и с браншови организации, които само подавали сигнали, че има нарушения, каза още столичният кмет.
"Там, където не е възможно да се спазва дистанция, категорично не е разумно и не трябва да се възстановява работа, поне в рамките на тези две седмици, в които всички се надяваме да се получи едно такова, както лекарите го наричат, плато или задържане на ситуацията", заяви тя.
Междувременно от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) изпратиха второ писмо до премиера Бойко Борисов. Асоциацията изразява недоволство, че управляващите преговарят единствено с Българската асоциация на заведенията (БАЗ) с председател Ричард Алибегов и не търсят мнението на други сдружения от бранша по повод Covid-мерките и подпомагането на сектора.
Поводът за второто им писмо е изказване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов пред бТВ на 29 октомври. Тогава той каза, че е разговарял с БАЗ да бъде направена браншова камара на заведенията.
"Недопустимо е представител на официалната власт да говори за държавно обединение на един частен бранш, какъвто е туристическият сектор. При това не със закон или нормативен акт и при ясни правила, а около една структура, в която членуват само част от фирмите в сектора", пишат от БХРА.
Асоциацията пита какви и чии интереси защитава министър Борисов като представител на правителството, докато обяснява, че лично е водил разговори за разширяване на определена организация, съставена от частни субекти и превръщането й в браншова камара.
"Ние от БХРА питаме работа на министъра на икономиката ли е да обединява частния бранш? Работа на министъра на икономиката ли е да избира една от стотиците организации в туризма, при това нито най-старата, нито с най-много структури и членове и да заявява, че тя ще е ядрото на бъдещо обединение?", се казва още в писмотона БХРА до управляващите.
Припомня се още, че вече веднъж официално организацията е възразила на факта, че на "жизненоважни за бъдещето на индустрията срещи не се канят всички национално-представени организации, а само подбрани такива". Става въпрос за срещи на министри отново само с Ричард Алибегов, а понякога и със Съюза на заведенията на Емил Коларов.
"Според нас е абсолютно недопустимо подобно официализиране на някои обединения в туризма за сметка на десетките други", заявяват от БХРА.
От БХРА припомнят, че асоциацията има 30-годишна история, структури в цялата страна и над 3000 членове, които представляват стотици хиляди служители. Посочват още, че само в София техни членове имат 600 заведения и ресторанти, а в цялата страна са над 4000.
Акоциацията е "категорично против разделянето на сектора" от страна на кабинета и очаква обяснение от министър на икономиката по случая.
БХРА твърди, че писмото им е подкрепено от още десетки туристически организации, сред които Българската асоциация на експертите в туризма (БАЕТ), Национална асоциация по СПА и уелнес туризъм и Асоциацията на специализираните експерти в туристическата индустрия (АСЕТИ). Имат и подкрепата на КРИБ.
Туристическият и ресторантьорският бранш у нас се представлява от десетки организации. Това прави воденето на диалог с тях изключително трудно за управляващите. Предишният министър на туризма Николина Ангелкова направи опит те да се обединят в една организация, но безуспешно.