Изборът на Джо Байдън за президент поражда опасения в Москва, че глобалните амбиции на руснаците ще бъдат пряко оспорени. Тръмп се фокусира върху изтеглянето на американските войски от Европа и избягваше влизането в нови конфликти. Кремъл обаче се опасява, че Байдън ще се върне в спорните региони в преследване на западната интеграция.
Това пише Януш Бугайски в анализ за "Хил".
Неотдавнашното пътуване на руския външен министър Сергей Лавров до Балканите показва загрижеността на Москва. Изявленията на Лавров за важността на Балканите проектират собствените стремежи на Русия към Вашингтон. Според Лавров някои западни държави "искат да превърнат тази зона на Европ
а в арена на геополитическа борба и да създадат нови разделителни линии". Точно това иска да постигне Русия, за да попречи на останалите страни от Западните Балкани да разрешават споровете си и
да подават заявления за присъединяване към НАТО и ЕС.
Лавров е насочен към две държави, които позволяват на Москва да провежда политика на разделяне и управление в региона - Босна и Херцеговина и Сърбия. По време на противоречивото си посещение в Босна и Херцеговина на 15 декември Лавров открито се противопостави на разширяването на НАТО, подчертавайки военния неутралитет на Република Сръбска, сръбско образувание в Босна. Всъщност само централната власт в Сараево може да взема такива решения.
Бошняци и хървати категорично отказаха да се срещнат с Лавров и определиха посещението му като неуважително към страната им. Те осъдиха срещата му с Милорад Додик, член на правителството на Република Сръбска, както и намесата му във вътрешната политика на Босна. Лавров каза, че и двамата президенти са изпълнявали указания от чужбина, открито намеквайки за САЩ.
Лавров заяви, че Дейтънското споразумение, с което е прекратена войната през ноември 1995 г., не може да бъде променено, въпреки "призивите от чужбина". Всъщност американски и европейски служители изучават конституционни формули, които биха могли да помогнат за прекратяване на парализата, която обхвана страната. Те признават, че Дейтънските споразумения ограничават развитието на страната и перспективите за интеграция в ЕС. Атаката на Лавров очевидно е отговор на твърдението на Байдън, че опитите за изграждане на функционираща многоетническа босненска държава никога не са били завършени.
Москва продължава да възпрепятства интеграцията на Босна в ЕС,
а Лавров предложи на сръбското образование редица икономически стимули. Сред тях са съвместни проекти с руски компании в областта на газовата инфраструктура, които ще направят образованието още по-зависимо от Москва. Лавров призова и за отказ от офиса на върховния представител, който контролира гражданското прилагане на Дейтънското споразумение. Този ход ще даде на лидерите на Република Сръбска смелост да предизвикат централното правителство и
да започнат да заплашват с отцепване.
Последвалото посещение на Лавров в Белград изпрати на сръбския президент Александър Вучич ясен сигнал за подкрепата на Москва.
Москва се опасява, че Байдън ще настоява Вучич да признае Косово като независима държава, да приеме по-обединена Босна и Херцеговина и да прекрати политическата намеса на Сърбия във вътрешните работи на Черна гора.
Лавров говори и за проекти, които ще засилят руското присъствие в сръбската икономика. Тези проекти включват газопровода "Турски поток", високоскоростната железопътна линия Белград-Нови Сад и водноелектрическата централа "Джердап 1".
По време на посещение в катедралата "Свети Сава", където бе прочетено посланието на Путин, Лавров и Вучич подчертаха тесните връзки между руската и сръбската православна църква, които са
еманация на териториалния ревизионизъм на Русия и Сърбия.
Москва несъмнено ще търси начин да се сближи с администрацията на Байдън, какъвто е случаят с всички предишни американски президенти. Целта на този ход ще бъде да убеди Вашингтон да игнорира едностранния успех на Кремъл в офанзивните операции в чужбина през последните четири години. И освен това да заблуди САЩ и да ги убеди, че нова голяма отстъпка към Русия ще помогне да се предотвратят нови конфликти.
Кремълските власти едновременно ще отричат съобщения за мащабни кибератаки от руски разузнавателни служби срещу американски институции и организации. От своя страна руските власти определено ще заявят, че двустранните отношения на страните спешно се нуждаят от актуализиране.
Байдън не трябва да отстъпва на Москва нова територия.
Той вече заяви, че съществуващата киберзащита не е достатъчна и САЩ трябва да "обезсърчат противниците си и да потиснат" бъдещите им кибератаки. В допълнение към ясното послание за киберпространството, трябва да се каже, че новата администрация е в състояние да защитава интересите на САЩ и техните съюзници, отразявайки вредното влияние на Русия на Балканския полуостров.