На фона на един много сериозен политически успех, симпатизантите, а и не малко активисти и политици на Демократична България влизат в остър публичен сблъсък:
- Може ли ДБ да участва в кабинет на малцинството на “партиите на протеста”, с някаква форма на подкрепа от други партии (разбирай БСП, за ГЕРБ и ДПС и дума не става, слава Богу).
Моето мнение е, че този спор е преждевременен и опасен:
Очевидно става дума за кабинет с втория мандат (на “Има такъв народ”/ИТН). Но първо, мандатът на ГЕРБ не е връчен, нито върнат. Второ и далеч по-важно - ние нямаме идея какво ще направи ИТН с втория мандат. Ще търсят ли изобщо кабинет на малцинството? Склонни ли са на радикална съдебна реформа? Готови ли са да оставят ГЕРБ и ДПС в реална опозиция? Кой ще бъде кандидатът им за премиер?
Но далеч по-важно - какви са вижданията им са управление на Ковид-кризата? Какви са плановете им за актуализация на бюджета? Каква подкрепа предвиждат за малкия бизнес през идните месеци? Каква е визията им за изменения в Националния план за Възстановяване, какви непосредствени стъпки са готови да предприемат за адаптация към Зелената сделка?
С правителство или без, дори с предсрочни избори - и тогава за срок само от три месеца! и при сегашния кабинет в оставка - 45 НС трябва да събере мнозинство по тези въпроси.
Изборното законодателство съвсем не е единственият приоритет пред България за следващите шест месеца. От позицията на политик без лидерски амбиции и личен интерес към състава на следващия кабинет ще си позволя да кажа - имаме и по-спешни приоритети от изборния кодекс. И далеч по-звучни провали на ГЕРБ, които трябва да се лекуват...
Темата за мнозинството в НС (или различни мнозинства по различни теми) е политическа, а не естетическа. Мнозина от нас имат естетически проблеми с музиката на г-н Трифонов. Но дали имаме далеч по-сериозни политически проблеми с партията му? Дори не знаем...
И накрая: Темата за мнозинството и правителството, за програмата и мандата на нов кабинет или дейността на 45 НС преди разпускане и служебен кабинет е изключително сложна. И винаги ще бъде. Поне докато сме парламентарна република, надявам се - за дълго.
Всички имаме мнение (дори и да нямаме много информация, както в случая с ИТН). Но точно тези решения изискват лидерство. Изискват избор от страна на нашите представители.
Имаме лидери. Те постигнаха успех. Сега трябва да получат доверието ни, за да ни преведат през тези трудни седмици и да вземат правилното решение за общото благо. Затова сме гласували за тях.