85% от българите смятат, че ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните ценности. Това става ясно от данните на последното проучване на Евробарометър.
За сравнение, в ЕС делът на тези, които са на същото мнение е малко по-нисък - 81%, или четирима от всеки петима европейци са съгласни с това твърдение.
"Европейският парламент ясно заяви, че фондовете за възстановяване на ЕС не трябва да бъдат отпускани на правителства, които не зачитат основните демократични ценности и не спазват принципите на правовата държава. Това проучване потвърждава, че преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС са съгласни с тази позиция. Тези, които постоянно подкопават ценностите на Европейския съюз, не трябва да очакват средства от него", заяви председателят на Европейския парламент Давид Сасоли.
Изследването показва, че 53% от европейските граждани са напълно съгласни, че трябва да има ефективен контрол. У нас този процент достига 60%. 32% от европейците (и 29% от българите) са по-скоро склонни да се съгласят с това твърдение, а едва 8% от запитаните средно за ЕС не са на това мнение.
Положително се оценява въвеждането на Плана на ЕС за възстановяване от 800 милиарда евро. Според 60% от европейците проектите в рамките на програмата "NextGenerationEU" ще помогнат на тяхната държава да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус. В България делът им е дори по-висок - 69%.
59% от европейците смятат и че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства.
Проучването показва и че 53% от европейските граждани и 62% от българските респонденти имат положителна представа за Европейския съюз.
49% от българите обаче се съмняват, че националното правителство ще може да изразходва правилно средствата по плана за възстановяване.
Резултатите от проучването показват и опасения в редица европейски държави относно това доколко добре и целесъобразно националните правителства ще използват тези допълнителни средства от ЕС. За България делът на запитаните, които изразяват съмнения, че е 49%.
Запитани кои въпроси ЕП трябва да заложи като свои политически приоритети, анкетираните посочват на първо място действията срещу изменението на климата - 43%.
Останалите приоритети са мерките за борба с бедността и социалното изключване (32%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и борбата с тероризма (и двете по 31%). Здравеопазването, както и миграцията и предоставянето на убежище заемат обща четвърта позиция - всяка от тях получава по 27%.
Според българите най-важните приоритети са мерките за борба с бедността и социалното изключване (47%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), здравеопазването (40%). Действията срещу изменението на климата остават на четвърта позиция с дял от 28%, последвани от мерките за борба с тероризма и организирана престъпност (26%).
Гражданите на Унгария (38%) и Полша (37%) поставят на едно от челните места приоритета "демокрация и върховенство на закона", като средно за ЕС този приоритет заема осмо място, а в България - шесто място с дял от 22%.