Предлагаме на вашето внимание отговори на Министерството на външните работи на Руската Федерация на публикацията на Държавния департамент на САЩ "Факти и измислици: руската дезинформация относно Украйна":
„Факт“ на Държавния департамент на САЩ:
Президентът на САЩ Джо Байдън два пъти е разговарял с Президента на Русия Владимир Путин, а официалните американски представители са имали десетки контакти и телефонни разговори на високо ниво с руските и европейските им колеги като част от всеобхватните дипломатически усилия за мирно уреждане на създалата се ситуация.
Реалното положение:
Думите „всеобхватните усилия“ звучат най-малко лицемерно и неправдоподобно. В периода от 15 декември 2021 г., когато предадохме официално на Вашингтон проектите на договора за гаранции за сигурност и споразумението за мерките по осигуряване на безопасност на Русия и страните-членки на НАТО, от американска страна виждахме основно очевидни опити да се протака обсъждането на предложените от нас конкретни параметри на различни експертни нива и формати.
Вместо да направят пауза и да се съсредоточат върху отговорите по същество на повдигнатите в руските документи въпроси, Белият дом и западните му съюзници започнаха доста токсична информационна и пропагандна кампания, която представя страната ни като „агресор“, „враг на цивилизована Европа“ и „заплаха“ за международната стабилност. Всичко това се прави заедно с непрекъсващото сплашване с „болезнени“ санкции, които целят изтощение на нашата икономика и затвърждаване на системното предизвикателство от страна на Русия.
Още повече, самият факт на публикуването от Държавния департамент на подобни „наръчници“ точно преди разговорите между Министъра на външните работи на Руската Федерация Сергей Лавров и Държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Женева не е нищо друго освен откровена провокация. Сергей Лавров подробно изложи руските подходи по време на пресконференцията след преговорите по гаранции за сигурност.
„Факт“ на Държавния департамент на САЩ:
Разширяване на НАТО не е насочено срещу Русия.
Реалното положение:
През последните 20 години целият коалиционен потенциал на НАТО е съсредоточен тъкмо на „източния фланг“. Придвижване на алианса към руските граници става успоредно със създаване и модернизиране на обекти на военна инфраструктура, изпробване на логистични вериги за бързо, включително и трансатлантическо, прехвърляне на големи военни формирования, разгръщане на елементите от американската ПРО в Румъния, снабдени с пускови установки с двойно предназначение. Реализират се планове за разполагане на ракетни системи в Полша. В източноевропейските държави-членки на НАТО се изграждат обекти за складиране на тежка военна техника. Осигуряват се възможности за чуждестранно военно присъствие на територията на тези страни, което в крайна сметка е на ръба на нарушаване на ако не буквата, то духа на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г.
Значително се увеличи броят на влизания в Черно море на бойни кораби на извънрегионалните държави, което превръща акваторията му в още една зона на нестабилност. В миналото спокойна и мирна Балтика става арена на военно противопоставяне. Интензивността на полетите на самолети-разузнавачи на натовските страни заплашва гражданското въздушно движение.
Алианс постоянно извършва военни маневри близо до нашите граници. Само миналата година бяха проведени около 120 учения, по време на които бяха тренирани и нападателни сценарии, в които Русия се предполагаше за условен противник.
НАТО провежда силно агресивна политика спрямо партньорите, активно овладява териториите на Финландия и Швеция, Украйна, Грузия, прави опити да влезе в страните в Централна Азия. Създава в постсъветското пространство обекти, опасни от гледна точка на биологична заплаха.