Анализи

Руската централна банка очаква икономиката на страната да се срине

  20.04.2022 13:06  
Руската централна банка очаква икономиката на страната да се срине

Руската икономика преодоля първия удар, причинен от санкциите, наложени от Запада заради войната на Владимир Путин срещу Украйна, според председателя на Руската централна банка Елвира Набиулина. Но тя предупреди представителите в Думата (парламента) в понеделник, че резервите на страната са близо до края си и истинската криза ще удари между второто и третото тримесечие на тази година.
 
Часове след като Набиулина подаде този сигнал, самият Владимир Путин отхвърли предупреждението й.
 
Русия устоя на безпрецедентния натиск. Ситуацията се стабилизира“, каза държавният глава на пресконференция за икономическата ситуация в страната.
 
Набулина подчерта, че икономиката далеч не се нормализира. „Периодът, в който икономиката можеше да живее от резервите, приключи. През второто тримесечие или в началото на третото ще влезем във фаза на структурна трансформация”, каза икономистът, чийто мандат начело на финансовата институция трябваше да приключи тази година. Тя поиска да напусне, но мандатът и беше увеличен с пет години по личното разпореждане на Путин.
 
Според нея санкциите „отначало засегнаха финансовите пазари, но сега ще започнат да засягат все повече сектори на реалната икономика“. Ръководителят на Руската централна банка отбеляза, че проблемът не е във финансовата система, а в липсата на материали, които заводите и компаниите ще получат в близко бъдеще.
 
Основните проблеми не са със санкциите срещу финансовите институции, а с ограниченията върху вноса и в бъдеще износа на руски продукти“, добави тя.
 
Освен това руснаците ще трябва да приемат загубата на покупателна способност. Засега Централната банка няма да се опитва да компенсира инфлацията.
 
„Няма да се опитваме да я намалим (инфлацията) по никакъв начин, защото това би попречило на компаниите да се адаптират. Възстановяването на доставките на вносни компоненти е по-трудно и скъпо и неминуемо ще се отрази на цената на крайния продукт“, обясни тя.
 
Много компании се опитват да решат проблема. Някои авиокомпании обявиха, че ще оставят част от флота си на земята и ще използват частите за ремонт на други самолети.
 
Телекомуникационният сектор изчислява, че запасите му от резервни части ще стигнат до лятото, преди да започнат системни откази. Инфлацията на годишна база достигна 20% през март, първия месец от войната, а много компании спряха износа за Русия, докато стойността на рублата се стабилизира.
 
Преди войната руските власти твърдяха, че 80% от критичните сектори са заменили вносните стоки с национално произведени продукти.
 
Набиулина омаловажи руските валутни резерви. Половината от натрупаните 620 млрд. долара бяха замразени от Запада, а останалата част е използвана за защита на рублата. Според банката това не е достатъчно.
 
Резервът се състои от злато и юани, което не ни позволява да управляваме валутата си вечно на пазара“, подчерта тя.
 
Хипотетичните купувачи на благородния метал ще бъдат изправени пред санкции, а поради контрола на Пекин китайската валута е по-малко ликвидна на международния пазар от тази на САЩ или Европа.
 
Песимизмът на Набиулина контрастира с победоносните заявки, които Путин направи малко след това.
 
Можем да кажем с увереност, че политиките срещу Русия се провалиха, а икономическият блицкриг не успя“, каза той.
 
Президентът заяви, че Западът „се опита бързо да разбие икономиката и да предизвика паника на борсите, да срине финансовата система и да провокира сериозен недостиг на продукти в супермаркетите“. Според него инициативата на централната банка е помогнала на страната да избегне тази съдба.
 
Обменният курс на рублата се върна на нивата си от началото на февруари“, каза той, преди да настоява, че чуждестранните валути „се връщат в банковата система на страната и индивидуалните депозити растат“.
 
Когато санкциите започнаха, няколко дни след началото на войната, руското правителство и водената от Набиулина централна банка наложиха ограничение на движението на капитали и увеличиха лихвените проценти от 9.5 на 20%. Наред с други ограничения, капиталовият контрол принуди компаниите да обменят 80% от своите активи в долари и евро за рубли, забрани на банките и обменните къщи да продават тези валути на цивилни лица и забрани на чужденци да се откажат от акции на Московската борса.
 
Централната банка сега е изправена пред деликатната задача да сложи край на тези мерки и да се върне към пазарна икономика. Обменният курс на руската валута, който преди това достигна 160 рубли за евро, затвори този понеделник на 83, след като организмът позволи на банките да продадат няколкото долара и евро, които са получили от 9 април.