Новини

Инвестиционна група от обкръжението на Владимир Путин планира да поеме Telekom Romania

  07.05.2022 16:40  
Инвестиционна група от обкръжението на Владимир Путин планира да поеме Telekom Romania

Войната в Украйна доведе до санкции за Русия от международната общност. Руските инвеститори обаче не се отказват от „атакуването“ на европейските пазари, включително и Румъния. Твърди се, че компания със силни „корени“ в Русия е подготвила оферта за Telekom Romania, от която германският гигант Deutsche Telekom (DT) и гръцката група ОТЕ възнамеряват да се оттеглят. След като DT и ОТЕ обявиха, че искат да напуснат Румъния, се появиха четири оферти за групата на телекома. Една от тях принадлежи на компания с тесни връзки с групи по интереси около Владимир Путин.

Това се казва в публикация в румънско онлайн издание.

По-нататък сайтът пише, че DT и OTE вече са получили четири оферти за продажба на телекома. Преговорите се водят изключително от DT и OTE, като румънската държава е само "свидетел" в преговорите, без план за продажба на акциите си, които са съответно 46% на бившия Ромтелеком.

Orange, лидерът на местния телекомуникационен пазар, RCS&RDS/Digi, който е лидер на пазара на кабелен и фиксиран интернет влязоха в "състезанието" за пълно или частично придобиване на Telekom Romania.

Медията съобщава, че друга група с връзки с Русия също възнамерява да купи цялата група Telekom, включително фиксирани и мобилни операции. Според източници на румънското издание групата е в сферата на интересите на Владимир Путин. Става дума за PPF Group.

Основана през 1991 г. в Чехословакия и по-късно регистрирана в Нидерландия, групата първо сe свързва с имената на Петр Келнер и Милан Уинклер. Между двамата обаче избухват няколко конфликта. Уинклер обвинява Келнер, че се опитва да измами като издава фалшиви фактури и масово изкупува собствените си акции, за да избегне конфискация.

От 2013 г. групата притежава активи за 22,113 милиарда евро, които включват компании от банково дело и застраховане на недвижими имоти, енергетика, селско стопанство и най-голямата руска верига за потребителска електроника Eldorado. През ноември 2013 г. PPF Group също навлиза сериозно на телекомуникационния пазар, след като придобива 66% дял от чешката компания Telefonica O2 за 3,2 милиарда щатски долара. По-късно, през 2018 г., PPF Group закупува операциите на Telenor в Югоизточна Европа, а именно в България, Унгария, Черна гора и Сърбия за 2,8 милиарда евро.

Преки връзки с Владимир Путин

До смъртта през март 2021 г. на мажоритарния акционер Петр Келнер (на когото списание Forbes приписва състояние от 17,5 милиарда долара), групата PPF процъфтява и се разширява значително на руския пазар. Разбира се, подобно присъствие в Русия не би било възможно без местна политическа подкрепа на най-високо ниво, посочва сайтът.

Според съобщения в медиите Петр Келнер започва бизнес в Русия през 1993 г., където се твърди, че се свързва с руската държава и лично с Владимир Путин. Там Келнер създава няколко финансови фонда - в Санкт Петербург и Москва. Най-известният сред тях се нарича "Петър Велики". По това време президент е Борис Елцин, първият държавен глава на Руската федерация.

Но Келнер привлича обикновените граждани с помощта на Владимир Путин. Бившият полковник от КГБ, тогава през 90-те години на миналия век, е заместник-кмет на големия град Санкт Петербург и ръководи комисията по външни работи на градския съвет. Той участва в така нареченото насърчаване на чуждестранни инвестиции в началото на приватизацията в Русия.

Чрез Путин, Келнер събира около 100 000 приватизационни бона от обикновени „инвеститори“. Първоначално се заплащат по 40 щатски долара на бон, след това само 10, а накрая – 5. Цената се стабилизира до пролетта на 1994 година на 20 щатски долара. С тяхна помощ, Путин и Келнер купуват акции в 130 руски компании. Според versia.ru, чешките активи включват акции в енергийни и комуникационни компании и дори в текстилната фабрика Павлово-Посад Игла. Целта на тези покупки е да се препродадат под една или друга форма.

Но, идентично, с румънския FN1, финансовият фонд Petro cel Mare се срива няколко години по-късно. Малките „инвеститори“ остават с празни ръце, а Келнер получава 50 милиона щатски долара. Астрономическа сума за Русия в този период. За да излезе чист, той обявява фалит и твърди, че е загубил 500 млн. щатски долара.

Путин „рециклира“ стария си бизнес партньор през 2000 г.

След руската криза през 1998 г. Келнер се завръща в Чехия. Част от активите на фонда „Петър Велики“са продадени на словашката група Eastfield, която остава на руския пазар чрез зърнения бизнес.

Путин е разследван от комисия към Законодателния съвет на Санкт Петербург. Той прави заключението, че е нанесъл загуба от 93 милиона щатски долара за по-малко от година, откакто е назначен за ръководител на комисията по външни работи.

През 2000 г., когато Путин става вторият президент на Руската федерация, Келнер се завръща в страната, този път с нов бизнес - Home Credit and Finance Bank – компания, специализирана в отпускането на потребителски кредити на населението. Банката навлиза агресивно на руския пазар, без да харчи пари за реклама. Седем години по-късно, банката на Келнер вече притежава 27% от пазара на потребителски кредити в Русия и 10,5% от пазара на кредитни карти, пише още изданието.

Освен плодотворната си банкова дейност, чехът поставя основите и на застраховането.

По това време дъщерно дружество на чешката му компания PPF започва да си сътрудничи с Home Credit Bank в Москва. През пролетта на 2003 г. Келнер вече е станал толкова влиятелен в руския бизнес, че успява да постави на колене своя съперник - руската банка Стандарт. Печалбите нарастват бързо. Три години по-късно Келнер открива клон на Home Credit Bank в Казахстан.

Основните заводи на Петр Келнер в Русия включват индустриалния комплекс South Gate (187 000 кв.м) и Trilogy Logistics Park (107 000 кв.м). До смъртта си Келнер е един от "кралете на недвижимите имоти" в Русия, където заема 22-о място в класацията на Forbes в този сектор с не по-малко от 85 милиона евро приходи от наеми чрез компанията си PPF Real Estate Russia.

Чешкият милиардер, заедно с двама руски предприемачи, купува също 68% от Полиметал в сделка за 1,3 милиарда евро. Полиметал притежава най-голямата сребърна мина в Русия и третата по големина златна мина в страната. Според споразумението PPF Group придобива 24,9 процента от акциите на компанията.

В интервю за чешките медии през 2012 г. Келнер казва, че е „за“ преизбирането на Владимир Путин за нов мандат като президент на Русия. В същото интервю той споделя, че нивото на корупция в Чехия (която е член на ЕС и НАТО) е по-високо, отколкото в Русия, където той разполага с милиарди долари.

Симпатиите на Келнер към Русия са известни още от появата на Уикилийкс, поверителните телеграми на Държавния департамент на САЩ. В една от информациите, изтекла през 2008 г., американският посланик в Прага съобщава, че Петр Келнер е изразил загриженост, че руснаците все повече гледат на чехите като на посредници с Америка. Според посланика на САЩ, Келнер също му е казал, че почти всеки руснак, когото среща, е разочарован, че чешкото правителство е позволило американски военен радар да бъде разположен в Чешката република и че руснаците се чувстват предадени, защото „братята славяни в Чешката република ” подкрепят присъствието на САЩ в региона.

Според местните медии, Келнер е бил един от близките сътрудници на чешкия президент Милош Земан, убедено проруски настроен и борец за преориентацията на Чехия към Русия и Китай. През 2014 г. Келнeр и Земан са главните герои на голям политически скандал, след като местните медии съобщават, че президентът се е върнал от държавно посещение в Китай с частен самолет, нает от милиардера. Келнер присъства на срещата между президентите Земан и Си Дзинпин, тъй като той също оперира в китайския бизнес с небанкови заеми, както и в телекомуникационния бизнес, където O2 има партньорство с Huawei.

Днес групата, основана от Келнер, PPF, планира да закупи акциите, които DT и OTE имат в Telekom Romania, като чешката група всъщност е част от по-широк кръг от интереси с връзки, които водят директно към Владимир Путин, пише румънският сайт.