Към 15 юни са докладвани общо 1 160 потвърдени случая на маймунска едра шарка (MPX) от 22 държави от ЕС/ЕИП (с най-голям брой регистрирани случаи са: Испания (313), Германия (263), Португалия (231), Франция (125). В останалите 18 държави случаите са по няколко десетки или единични, съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести.
Не са регистрирани случаи от България, Естония, Кипър, Литва, Люксембург, Словакия и Хърватия.
За същия период в останалата част от света са съобщени 724 потвърдени случая на маймунска едра шарка от 13 държави извън ЕС/ЕИП: Обединеното кралство (470), Канада (112), Съединените щати (72), Швейцария (20), Австралия (13), Обединените арабски емирства (13), Аржентина (5), Гана (5), Мексико (5), Израел (4), Бразилия (3), Мароко (1) и Венецуела (1).
Повечето заразени са млади мъже, които правят секс с мъже. Няма посочени смъртни случаи. Клиничната картина обикновено се описва като лека, като повечето случаи са с лезии (увреждания на кожата) по гениталиите или перигениталната област, което показва, че предаването вероятно е станало при близък физически контакт по време на сексуални действия.
Как се предава вирусът на маймунската едра шарка?
Вирусът на маймунската едра шарка не се разпространява лесно между хората. Предаването от човек на човек става чрез близък контакт със заразен материал от кожни лезии на заразен човек, чрез дихателни капки при продължителен контакт лице в лице и посредством замърсени със заразени материали бельо дрехи, прибори, повърхности. Преобладаващият брой диагностицирани случаи на MPX при хора сред мъже, които правят секс с мъже, и естеството на представените лезии в някои случаи предполагат, че предаването е станало по време на полов акт.
Какви са симптомите на маймунската едра шарка?
Маймунска едра шарка често започва с комбинация от следните симптоми: треска, главоболие, втрисане, изтощение, обща слабост, подуване на лимфните възли, болки в гърба и мускулите. Обикновено един до три дни след появата на треската се появява обрив, който в класическия вариант първо се появява по лицето и се разпространява по други части на тялото, включително ръцете и краката, но в настоящия епидемичен взрив най-често обривът стартира в гениталната област.
Колко тежко е заболяването?
Клиничните прояви на маймунската едра шарка обикновено са леки, както в повечето случаи, докладвани досега в Европа. Смъртността може да е по-висока сред децата и младите възрастни, а имунокомпрометираните лица са особено изложени на риск от тежки форми на заболяването. Повечето хора се възстановяват в рамките на седмици.
Как мога да предпазя себе си и другите от маймунска едра шарка?
Заразените хора трябва да останат изолирани, до излющване на коричките на обрива, както и да избягват близък контакт с лица с понижен имунитет и домашни любимци до оздравяването си. Препоръчва се въздържане от сексуална активност и близък физически контакт до заздравяване на обрива. Заболелите трябва да останат изолирани по възможност в едно помещение в дома си, и да използват определените само за тяхно ползване домакински вещи (дрехи, спално бельо, кърпи, прибори за хранене, чинии, чаши), които не трябва да се споделят с други членове на домакинството.
Близките контакти на заболелите от маймунска едра шарка трябва да се самонаблюдават за развитие на симптоми в продължение на 21 дни след последния контакт със заразеното лице и да избягват близък физически контакт с малки деца, бременни жени и имунокомпрометирани лица, докато не се изключи MPX.
Лицата, които полагат грижи за заразени трябва да избягват да докосват кожните обриви с голи ръце, да носят ръкавици за еднократна употреба и да спазват стриктна хигиена на ръцете.
Какъв е рискът от по-широко разпространение на болестта в Европа?
Като се има предвид необичайно високата честота на предаване на вируса от човек на човек, наблюдавана през последните седмици, и вероятното предаване на вируса в общността без предишни пътувания до ендемични райони, вероятността за по-нататъшно разпространение на вируса чрез близък контакт, например по време на сексуални действия, се счита за висока, докато възможността за предаване на вируса между лица без близък контакт се счита за ниска.
Защо Европейският център по превенция и контрол на заболяванията препоръчва заболелите да избягват контакт с домашни любимци?
Домашните любимци от семейство бозайници, особено гризачите, са податливи на вируса на маймунската едра шарка. Ако тези домашни любимци предадат болестта на диви животни, съществува риск болестта да стане ендемична в Европа сред популациите на тези животни. Поради това е необходимо тясно сътрудничество между органите за обществено здраве в областта на хуманното и ветеринарното здравеопазване, за да се положат всички усилия за предотвратяване предаването на болестта на диви животни.