Големите модни марки връщат производството от Далечния изток в Европа

Текстът е публикуван в бр. 23 на сп. Business Global.

Бертрам Ролман е изп. директор на групата „Пирин-Текс”, която се състои от четири дружества – „Пирин-Текс”, „Пирин-Текс Продакшън”, „Пирин-Текс Трейдинг” и „Пирин-Текс Сървиз”. Групата е дъщерна на германската Rollmann&Partner Fashion Management GmbH, която има 100-годишна история в производството на облекло. Ролман е завършил гимназия по музика и изкуство в Ашафенбург, Западна Германия, и курс по технология на производството в текстилната индустрия. Професионалният му опит е свързан с работа в машиностроителен завод в Германия и в семейната фирма Rollmann – Западна Германия. Създава и управлява бизнес в три държави – Германия, Гърция и България. Бил е вицепрезидент на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, президент на Германо-българската индустриално-търговска камара, член на УС на Европейската конфедерация за текстил и облекло.

Как се отрази пандемията на производството и продажбите на Вашата компания? 

Пандемията бе шок за целия бранш. Внезапното спиране на поръчки в първия момент ни принуди да освободим част от работещите при нас. След няколко седмици успяхме да организираме производството на защитни маски за лице и по този начин да създадем заетост за останалия персонал. Най-засегнат от ковид-кризата се оказа сегментът на формалното и на официалното мъжко облекло. Нямаше събирания за сватби и юбилеи. Нямаше нужда бизнесмените да се обличат официално. Нямаше пътувания, нямаше търговски панаири и други подобни мероприятия. За повече от една година пазарът на облекла се срина почти до нулата.

През последните две години успяхме да пренасочим част от производството си и към друг тип облекла – по-спортни. Същевременно разширихме и производството на дамски облекла, при които спадът на поръчките не беше толкова голям. По време на пандемията изгубихме около 38% от персонала ни. Това бяха добре обучени работници и служители, които сега след кризата ни липсват, за да можем да възстановим производството си до предковид нивата.

Без ползването на държавната помощ по програмата 60/40 не бихме могли да оцелеем през изминалите 2 години.

Как отговаряте на настоящите предизвикателства, каквито са войната в Украйна, цените на енергоизточниците и инфлацията?

Войната не оказва директно влияние върху нас, тъй като не продаваме там, но бизнесът в Украйна и Русия на част от клиентите ни вече не съществува. За наше щастие пазарният дял в тези страни на по-голямата част от нашите клиенти не е голям. 

Динамично растящата през последните месеци инфлация води до промяна в структурата на потребление на купувачите. Спадът в потреблението е вече факт. И най-много ще има спад в сектора на облеклото. Очакванията са, че потреблението на облекла в бъдеще ще се намали и заради дискусиите относно устойчивото развитие и отговорността ни към природата.

По принцип енергийните разходи са инициаторът на инфлацията. Тя започна още в началото на 2021 г. с рязкото увеличение на цените на електроенергията. Впоследствие търговските структури са увеличили и цените на горивата и на други базови материали. По този начин спиралата е достатъчно навита, за да генерира нова политическа, социална и икономическа криза в Европа. 

Нашият бранш по принцип не е енергоемък. Независимо от това енергийните разходи на фирмата ни преди 18 месеца бяха около 2,4 %, а сега са близо 8%. При това 25% от използваната електроенергия е собствено производство от изградената фотоволтаична електроцентрала върху покривите на производствените ни сгради. В момента разширяваме мощността на електроцентралата от 645 kWh на 1200 kWh. По този начин след м. юни 50% от годишното ни потребление на eлектроенергия ще бъде от собствено производство. Това е част от стратегията и проектите ни за енергийна промяна.

Кои са водещите пазари за вашата компания и има ли промяна в това отношение във връзка с кризите, през които преминава икономиката? 

Водещите пазари за нас са Германия, Италия, Швеция, Франция. В това отношение няма промяна. Повече от 20 години сме на българския пазар със собствената марка Rollmann.

Колко важни са новото оборудване и технологии за развитието на фирмата?

Нивото на автоматизация в сектора на производството на облекло, да кажем, в конфекцията се намали поради многото малки серии, изключително разнообразните и често капризни материали. Тези фактори са и причината производителите на машини и автоматизирани процеси в Европа да стават от година на година все по-малко. А когато им се възлага поръчка за изработка на специално оборудване, цените да стават космически.

Автоматизацията се реализира най-много в пред- и следпроизводствените етапи на веригата на добавената стойност на облеклото. Там, където се прави дизайнът, конструкцията, кройката, при калкулирането на материалите и на труда, при сравняването на продажбата на едро, в логистиката и чрез дигитализация на продажбите.

В самите производствени процеси развитие на технологията почти няма. Напротив, заради комплексните конструкции и капризните за изработка материали работата се извършва най-много на машини с ниско ниво на автоматизация. В момента най-търсени са производителите, които имат персонал и машини, които да могат възможно най-бързо да се адаптират към всякакъв вид материал и продукт.

Как привличате и задържате кадри предвид състоянието на пазара на труда у нас?

Намирането на кадри е най-голямото предизвикателство. Браншът има лош или, да кажем, не много добър имидж сред младите. Поради това много рядко може да открием млади хора, които искат да се реализират в дългосрочен план в нашата индустрия. Въпреки това опитваме да работим под формата на дуално професионално обучение с местната професионална гимназия в гр. Гоце Делчев, където все още има паралелки по технология на облеклото. Също така поддържаме контакти с университети в България, Сърбия и Германия, от които приемаме стажант-студенти.

С интензивна съвместна работа с Агенцията по заетостта, с местните медии и чрез социалните платформи се опитваме да намерим нови работници. Надяваме се с предлаганите от нас добри заплати, които са доста над средните за страната, както и с допълнителни социални придобивки да привлечем нови хора да работят при нас. Въпреки това се оказва много трудно намирането на работници на местния трудов пазар. За това вече наемаме работници и от трети страни, като Узбекистан и Бангладеш, въпреки свързаните с тези процеси тежки процедури, високи разходи и рискове.

Как ще се отрази на дейността ви стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия?

Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия за нас още не е тема на дневен ред. Процесът се развива страшно бавно. Малко е броят на дизайнерите на текстил, облекло, кожи и обувки, които се ограничават при своите проекти само към материали, които са лесни за рециклиране. Ще минат още много години, докато кръговите текстилни изделия получат необходимия си пазарен дял. Най-ефективното решение е потребителите да спрат да купуват облекло и обувки само за собствено удоволствие и за външния си вид. Младите хора трябва да се променят и да не е необходимо да правят психотерапия чрез шопинг на дрехи и обувки!

Така с голяма сигурност ще се намали отрицателното въздействие върху природата и планетата ни. Ще бъде възможно дрехите да бъдат оценени с реалната им стойност и заетите в сектора да получават адекватното си възнаграждение.

Каква е прогнозата Ви за развитието на сектора през следващите няколко години?

Наблюдавайки международната ситуация в модния сектор, виждам силна тенденция при големите модни марки за връщане на производствените капацитети от Далечния изток в Европа, по-точно в Югоизточна Европа, Турция и страните от Западните Балкани. Войната също доведе до намаляването на голяма част от заетите в модната индустрия в Украйна. Причините са ясни: очакват се по-добри цени, по-добро и бързо изпълнение на поръчките, по-малко разходи за транспорт и най-вече по-големи печалби в сравнение с тези, които могат да реализират с внесените от Далечния изток модни продукти.

За съжаление обаче, колкото и да искат модните марки, няма да има достатъчно капацитет за всички. Производствените капацитети на горецитираните страни са много малки в сравнение с тези в Китай, Виетнам, Камбоджа, Шри Ланка, Индонезия и Бангладеш.

Ще има капацитети само за модните марки от Северна Европа, които искат и могат да плащат необходимите цени за производство в Южна Европа.

По принцип очаквам възстановяване на модната индустрия в България, Румъния и в западните балкански страни, както и подобряване на имиджа и на заплащането в сектора. Така виждам и перспективи младите хора да се заинтересуват повече за професиите в сектора ни, който за мен е предизвикателство, що се касае до разнообразието и технологията. Очакванията ми са през следващите 12 – 15 години модната индустрия да се развива успешно.