Инж. Лапчев, мислех си нашият разговор да тръгне от Джурджуната, този толкова царевски празник, но Ви виждам с този акт в ръце и не мога да не попитам за какво е?
Имаше един странен министър на околната среда и водите, който каза, че кметът на Царево е рецидивист, защото постоянно го санкционирали. Не мога да кажа кой точно визира като институция, но има устойчивост от страна на държавата да пише актове на община Царево за липса на пречиствателни станции. Нищо че общината не е страната, която може да изгражда пречиствателни станции. Нищо че тя не е орган, който да издаде всички необходими разрешения. Разбира се, че там, където е могла, е направила по нещо. Но без силата и без енергията на държавата това строителство не може да се случи. Аз не знам в света да има община със собствени средства да е изградила пречиствателна станция - винаги държавата помага. Дали ще е през европейски фондове или по друг начин - винаги има помощ. В нашия случай държавата намира всякакви възможности, за да ограничи проектите и да не позволи реализацията им. Така се случи и с проекта за Варвара, когато го изпратихме за съгласуване, така се случи и със Синеморец. Направихме ги обекти от национално значение, за да намерим начин да вървим към изграждане на пречиствателни станции. Но резултатът е - вместо да се работи, се пишат актове, за да се оправдае липсата на отговорност в държавата, а общината - да се оправя. Всички онези, които много искат да запазим природата чиста, стоят зад тази максима - няма да се строи нищо, защото строителството е нещо лошо. А не си дават сметка, че строителството на пречиствателна станция помага точно да се запази природата. Но там вече се бяга от собствената политическа линия, защото как ще се позволи строителство в защитени територии като парк „Странджа“, без значение че това строителство ще е от полза за природата?! За да има все пак отпечатък в историята, се пишат актове на общината и местните хора ще плащат. Проблемът, който винаги съм поставял, е защо местните трябва да плащат? Всички говорят как трябва да си пазим природата, а идват тук за два месеца и после си отиват. Идвайки тук, те не пазят природата и не ни оставят чисто след себе си. Те ни оставят тонове боклуци, които ние трябва да изчистим. Не казвам, че го правят нарочно. Когато човек живее на едно място, след него остава битов отпадък и ние имаме процедура за събирането му. Само че тези хора, които го оставят, те не са жители на общината, не плащат такса „Смет“ и те не са съгласни, влизайки в кемпери, каравани и или където и да е, да има формула, по която общината да събира такса „Смет“. Всъщност те са на ръба на закона. Понеже има Закон за дивото къмпингуване, всички се крият зад него - казват, че са диво къмпингуващи, и си изхвърлят отпадъците в контейнерите на някое от населените места. Но това не е безплатно, защото сметката се плаща от местните жители.
Разбирам, че има проблем с пречиствателните станции в общината? Къде са изградени?
Пречиствателни съоръжения на територията на общината има в Лозенец и Царево. В останалите населени места, вече на по 100 години, липсват такива. Аз много се забавлявам, когато народни представители, които са в Народното събрание повече от един мандат, задават въпрос: „Има ли пречиствателна станция във Варвара? Има ли пречиствателно съоръжение в Ахтопол? Не, няма. Това са живи населени места и са такива, преди ние да се родим. И оттогава отпадните води са се изливали в морето и в момента е така. Това не е правилно, но общината, както казах, не може да се справи сама. За целта трябва да помогне държавата. Но как помага държавата - като има система, зад която се крие и всяка година пише актове. И какво да направят местните хора? Откъде да намерят 20-30 млн. лв., за да се построи пречиствателна станция в Ахтопол? А дори и да се намерят пари, ние сме в тотален парадокс. Държавата спря промяната на общия устройствен план (ОУП). Само преди една седмица съм изпратил ново писмо до служебния министър на регионалното развитие и благоустройството, като съм обяснил каква е ситуацията в последните - скоро ще станат 20 г. Един ОУП действа 20 години и ние сме изтървали един цял жизнен период на един нов устройствен план в стремежа да го направим. Същият екоминистър каза, че община Царево и кметът не си правят плана и не могат да го пуснат. Хубаво е, когато хората заемат подобни позиции, да са достатъчно компетентни, за да знаят, че общините по морето не са тези, които пишат ОУП. Всички морски кметове са хора, които се молят държавата някога да завърши този процес. Възложител е МРРБ, а МОСВ контролира екологичната оценка и двете в едно правят ОУП. Общините са само местата, където този ОУП се случва. Те могат да организират обществено обсъждане, на което министерствата могат да дойдат и да кажат какво се планира. Общината издава разрешенията за строеж, но за това е необходимо да направим Подробен устройствен план на базата на нещо, което е посочено в ОУП, който обаче не съществува. С какво са виновни жителите на община Царево, че цяла поредица от институции в продължение на 15-20 години не могат да си свършат работата, и за това, че те не могат да си свършат работата, който и да е кметът, който и да е премиерът, е поставен в безизходица. Явно защото живеем на морето, сме втора категория и наше задължение е да плащаме. Това е много несправедливо и аз го говоря от 12 години.
Вие говорите за този екологичен министър, който спря лот 3.2 на АМ „Струма“ при избран вариант и изпълнители в последния си работен ден при правителство в оставка?
Факт е, че той носи отговорността за спирането на проекта, защото подписът е негов. В същото време същият този човек, въпреки че осъзна, че една негова заповед пречи на община Царево и на община Приморско да се движат по море, я подписа. Надявам се тя да падне във Върховния съд. Държавните институции протакаха във времето и ние не успяхме да представим документ, удостоверяващ, че в пристанище Царево има регистрирани 720 плавателни съда, с което щяхме да докажем, че те са потърпевши от заповедта на министъра, визираща Корал. Разбира се, ще се съобразим с нея, но очакваме да видим какво ще реши ВАС - дали са прави всички рибарски гилдии, които отправиха жалби до съда, включително и общината, или пък не.
А откриха ли тюлена-монах, на който рибарите му пречат?
Тюленът-монах не го откриха. Тази година се очертава паламудена, защото вече има много паламуд. Разпитвайки ги рибарите как са морските бозайници и страхуват ли се от тях, защото има подобно твърдение във въпросната заповед, те ми показаха огромни дупки в мрежите и казаха, че имат да шият едни 100-150 м пробиви, през които „страхливите бозайници“ са изяли рибата. Явно не се страхуват нито от мрежите, нито от двигателите на лодките. Но това е част от самия живот на морските хора. Такъв измислен страх не е имало, няма и няма да има. Има една симбиоза, която неморските хора не разбират и пишат глупости.
Искам да Ви поздравя, че на фона на всички неща, с които се занимавате - актове, заповеди и т.н., Царево има една от най-богатите културни и събитийни програми. Можете ли да ни разкажете от тази гледна точка как мина сезонът?
Сезонът в Царево не е свършил. Хубаво е, че имаме тенденция сезонът малко да се премества в есента. За съжаление не започна по-рано, както ни се искаше. Много са факторите – сложна година, трудна, с много кризи, които се преплитат една в друга. Това се отразява на живота на хората в негативен план. Който се опитва да говори, че живеем по-добре - не е така. Но се опитваме да минимизираме щетите. Това направи и община Царево. Започнахме с много интересна културна програма, за да може да покажем истинското си лице. Ние винаги сме имали културна програма, която е много добре подредена. Имаше много хора, които посетиха нашите градове и села, защото тя не се случва само в Царево, а е от Лозенец до Резово. И продължава да се случва - текат си фестивалите. Разбира се, в Царево беше кулминацията на повечето събития.
Лятното кино е чудесна идея, рибеният фест, караван партито, естествено - където бяхме партньор, става все по-добро и посещавано.
Искам да благодаря на в. „Строител“, защото когато партнирате, правите събитията най-малкото по-популярни. По-лесно е. Трудно се прави култура в наши дни и дано всички наши приятели, на които помогнахме, да разбират какво усилие коства на общините да организират всичко това, защото държавата показа, че не се интересува от култура с последните си действия. Много от фестивалите бяха предвидени да се финансират от Министерството на културата, но последното редовно правителство нямаше желание да прави култура или е правило някаква друга култура, а не тази, за която артистичните среди кандидатстваха за финансиране. Към общината средства не постъпиха и това направи изпълнението на програмата доста по-сложно и трудно. Така че партньори като Вас, които помогнаха, дадоха глътка въздух. Бяхме напът да кажем: няма да правим събития, защото единствената подкрепа беше от приятели и от общината. Но имаше и друг фактор – ентусиазмът на самите артисти. Така се организира цялата програма и благодарение на доброто име на общината като сигурен и надежден партньор, който няма да излъже никого и ще бъде сериозен гръб на всичко, което тези хора направиха.
И стигнахме до Джорджуната, с която исках да започнем.
Джорджуната - това е много личен празник за Царево. Той не е толкова част от културния календар, колкото е нещо лично за всички нас, които живеем на Южното Черноморие. Това е нещо, което ни отличава от всички останали. Нашият фолклор и песни са много интересно звучащи, свирят се на китара, звучат в един леко рок вариант, който е автентичен за царевската песен. Тя няма нищо общо със старата градска песен. Мелодиите са много ритмични, текстовете са писани от местни жители или бохеми, които са живели по плажовете и капанчетата, по някогашните добре уредени къмпинги. Тук правя препратка към това да се къмпингира. Ние имаме най-голям опит с къмпингите и знаем как се прави къмпинг. За съжаление това, което се случва на Корал, Варвара и Синеморец, не са къмпинги, а са някакви биваци, в които някакви хора си мислят, че къмпингуват. Хората, които преди са живели по този начин, са написали едни прекрасни песни и те продължават и до ден-днешен да се изпълняват. Тази година на Джорджуната чухме и нова песен. Имаше и много чужденци, които пяха чешки, полски, гръцки и какви ли не песни. Това си е един интернационален празник, който е характерен само за нас - жителите на Царево. Ние го преживяваме, защото в тези песни е разказан нашият живот, на нашите бащи и дядовци. Всичко, което се е случвало тук, се разказва в песен, която е много позната например на някоя от местните фамилии. Джорджуната няма за цел да популяризира нещо, дори се опитваме да я пазим, не искаме да излиза навън. Това е нашият подпис пред света. Идеята на Джорджуна е всички да се забавляват.
Четох, че думата била арменска и означавала точно това - да се съберат хора, да пеят заедно и да се веселят.
Джорджуна стана известна и модерна, откакто я превърнахме в такова голямо събитие. Открай време тук са се правили джорджуни. Някои твърдят, че думата е турска, арменците - че е арменска. Най-вероятно ще дойде македонец да каже, че е македонска. Истината е, че се използва само тук, станала е нарицателна за едно събитие, което се случва само в Царево и се надявам да продължи да се случва само тук.
Като цяло как оценявате сезона?
Сезонът не е точно този, който всички очакваха. Ние предупредихме, че ще има спад, защото имаше доста показатели, които да ни сочат, че сезонът няма да е добър. Има спад може би общо около 20%. Ако попитате ресторантьорите, има такива, които са на 40% надолу, има такива, които казват, че е било добре. Много зависи каква е била целта на групите, които са посетили различни места. Руснаците ги нямаше, чуждите туристи почти ги нямаше и основно на българи се разчиташе. Факт е, че тук при нас по принцип идват предимно българи, което доведе до това да няма голям спад в туризма, както в последните две години. Дано ресторантьорите и хотелиерите да са си взели поука, защото имаше за какво да го направят. Въпреки че ситуацията е ден година храни, обществото вече е много чувствително, хората могат да пътуват много и навсякъде и са претенциозни. А когато имаш претенциозен клиент, тогава този, който се занимава с туризъм, трябва да бъде гъвкав. Една малка грешка изпраща целия туристически поток в Гърция и Турция, които имат години преднина в това как се прави туризъм. Ако искаме да вървим напред, трябва да се съобразим и да почерпим от техния опит, но не в посока природа, инфраструктура, а в посока обслужване. Това е единственото, което е минус на нашето море. Всичко останало го имаме, даже ги превъзхождаме. Тук вече е въпрос на култура, на поведение. Другото, което е въпрос на поведение и манталитет, е свързано със самия турист. Забелязваме, че българският турист в другите държави се държи по един начин, а бидейки на море в България, излизат някакви свръхчовешки чувства, които дразнят, и се получават колизии. Мисля, че с времето и тези ъгли ще се ошлайфат.
Какви са инвестиционните намерения на общината? Какво планирате? Имате ли информация какво ще се финансира по европейските програми, по НПВУ?
НПВУ трябваше да финансира воден цикъл в Ахтопол. Държавата през НПВУ и през ВиК дружеството трябваше да направи така, че в Ахтопол да започнем да правим водопровод, канализация и пречиствателна станция. Като инвестиционна програма - прекрасно. Но като реалност - имаме акт от 18.07.2022 г., защото в Ахтопол няма пречиствателна станция. На кое да вярвам? На актовете, които държавата ни пише, или на обещанията, че ще имаме финансиране по инвестиционната програма?
А тази пречиствателна станция може ли да се случи, ако няма общ устройствен план?
Не. Много са факторите, с които трябва да борим. И всички документи да имаме, като няма пари, не може да се случи. В момента сме в ситуация, че и пари няма. Какво да планираш? Въпреки това оптимизмът е последното, което трябва да си отиде в един кмет. Ние силно искаме и планираме да направим пречиствателна станция в Ахтопол, да направим пречиствателните станции във Варвара и Синеморец. Нашите мандати още не са изтекли. Хората са ни сложили тук, работейки, да сме в полза на обществото. Годината предстои, без значение дали държавата ни напада. Ние ще проектираме и ще планираме със собствени сили, ще се опитаме да доизграждаме, ще се борим за всички проекти. В момента няма кой да каже какво ще се случи, но това, което много ми се иска, е и да реализираме двата общински пътя до Варвара и Фазаново. Може би повече от 10 пъти сме кандидатствали. Надявам се на успех. Иска ми се също и да спре тази практика да избираме изпълнители и после да се налага да ги освобождаваме, защото държавата не ни финансира. Така се случи с един водопровод до Варвара - избрахме изпълнител и от ПУДООС ни казаха: няма да дадем пари, тъй като се смени политическата ситуация, и не ни дадоха пари. Сега пак кандидатстваме.
Имате ли проекти, включени в списъка с общински проекти, които ще се финансират от МРРБ?
Мисля, че няма община, която да не е в този списък. Въпросът е кой списък и кой вариант. Аз съм сигурен, че ще има и следващ списък. По време на избори има толкова много списъци, че човек не знае на какво да вярва. Там сме с водопроводи, пътища, пречиствателни станции, но не знам какво ще влезе. Изпратени са писма до МРРБ, включително и за направата на новото пристанище, шест години отне да проектираме. Ако не друго, поне имаме готов работен проект, издадено разрешение за строеж - първа категория, с всички видове съгласувателни процедури, които са завършени в срок. Това беше условие да се финансират проекти от държавата. Показахме го, за да се види, че има такъв. Междуселските ни пътища са с работни проекти и издадени разрешения за строеж. Само че на телевизионните екрани се говори едно, а се случва друго. Говорим за възможности и проекти по НПВУ, а при мен идват актове.
Финализирате ли проекта за Северния плаж?
Той е напълно готов, предстои комисия, която да дойде и да го приеме. Това е проект на държавата. Трябва да има държавна приемателна комисия. А ние като община решихме да сложим стълбове за осветление, да му сложим пейки и въпреки че този Северен обход има за цел да държи брега да не се свлича, ние сме предвидили, че е място за разходки, и ще го облагородим и направим поредното красиво място в Царево, където хората да се чувстват добре.
/ Интервю пред в. Строител