На индустриална среща, организирана от Оксфордския институт за енергийни изследвания миналата седмица, събралите се ръководители, политици и консултанти бяха попитани дали Европейският съюз ще направи Русия отново свой основен доставчик на газ.Опростена анкета показа разделение 40% на 40%, останалите не са решили, пише енергийният експерт Хавиер Блас. Позицията му е представена от американската агенция "Блумбърг".
Авторът заявява, че подкрепя тези, които са гласували "за", дори Владимир Путин да остане в Кремъл. Въпреки че европейските лидери обещават да не се връщат към обичайния си бизнес (с Русия) след конфликта в Украйна, неизбежните реалности на географията и пазарите могат да надделеят дори и над най-непреклонните политици.
Дали това ще се случи или не е от значение не само за европейските енергийни пазари и техните индустриални гиганти, но и за бъдещите инвестиции в газовата индустрия в страни от Катар до Мозамбик и САЩ. Заложени са инвестиции за износ на газ на стойност милиарди долари.
Първо, малко история. Преди Путин да нареди нахлуването в Украйна, Москва доставяше на Европа около 40% от потреблението на газ. Енергийният мост, строен в продължение на десетилетия, устоя на най-негостоприемните епизоди на Студената война, разпадането на Съветския съюз и либерализацията на европейските енергийни пазари.
Всичко се промени през февруари. Путин започна да използва газа като оръжие, като намали износа за европейските страни една след друга, надявайки се да разруши проукраинското единство на блока. Регионът все още купува много руски втечнен природен газ (ВПГ), но износът по тръбопроводи е намалял рязко. Делът на руския газ в европейския баланс ще намалее през 2023 г. до под 10%. И докато Европейският съюз забрани вноса на петрол от Русия, той не направи същото с руския газ.
В същото време Международната агенция по енергетика моделира сценарий, при който доставките на руски газ за Европа ще бъдат намалени до минимум до 2025 г. и до нула до 2028 г. поради увеличения внос на ВПГ и увеличеното производство на енергия от слънчеви и вятърни електроцентрали. Агенцията каза, че предполага, че спирането на руско-европейската търговия с газ може да стане "постоянно".
Управляващите в европейските столици са категорични, че са си научили урока. "Ще бъдем наистина свободни само когато можем изобщо да се справим без руски газ", каза австрийският министър на енергетиката Леоноре Гевеслер в края на миналия месец.
По-разнообразни са мненията на "по-здраво стъпилите на земята". Михаел Кречмер, лидер на германската провинция Саксония и виден консервативен политик, каза миналия месец, че би било "исторически невежествено и геополитически погрешно" да останем без руски газ завинаги. За много германски политици цените имат значение. В момента Берлин плаща 140 евро за MWh за внос на газ, около седем пъти повече от средното за периода 2010-2020 г. Сега Германия харчи милиарди за субсидии, за да успокои своите потребители и предприятия.
Историята на петрола дава примери за някои малко вероятни обрати. Да вземем Ирак. Организацията на обединените нации наложи пълно ембарго върху иракския петрол четири дни след като той нахлу в Кувейт през август 1990 г. И дори след като Съединените щати победиха Саддам Хюсеин година по-късно, Вашингтон настоя да запази ембаргото, за да го лиши от средства за водене на нова война. През 1996 г. САЩ вдигнаха ембаргото, като го замениха със система, известна като петрол срещу храна, позволявайки на Саддам да използва приходите от продажбата на суров петрол за хуманитарни цели. До 2001 г. САЩ внасят толкова иракски петрол, колкото в началото на 1990 г., и през цялото време Саддам остава на власт в Багдад.
Може ли същото да се случи с руския газ и Путин? Доста е възможно. Вероятно Европа никога няма да се върне към старите дългосрочни договори с Русия и най-вероятно ще се нуждае от по-малко газ с времето благодарение на възобновяемите енергийни източници. Но ако иска да запази своята химическа, хранителна и тежка промишленост конкурентоспособни, ще се нуждае от много евтин газ. А по-евтин газ от руския за Европа няма.
До известна степен Киев може да настоява Европа да купува руски газ чрез тръбопроводи, които пресичат Украйна от изток на запад. Като част от всяко мирно споразумение, Русия вероятно ще трябва да допринесе за разходите за възстановяване на Украйна. Тази сметка може да е в размер на десетки милиарди долари, ако не и повече. Как Кремъл - който и да го управлява - ще плати за това? Точно като Саддам, следващите иракски лидери платиха точно 52,4 милиарда долара репарации на Кувейт до февруари 2022 г.: чрез продажба на изкопаеми горива.