Тайните за нейното строителство започнаха да излизат наяве след почти пълното й разрушаване и колосалния проект за реставрацията й с участието на близо 200 учени, която продължава и днес.
Строежът на катедралата започва през 1160 г. и завършва почти век по-късно. Това е най-високата сграда, построена по онова време, със свод, който достига 32 метра.
Разрушенията от пожара на 15 април 2019 г. разкриха повече от 1000 железни скоби с размери от 25 см до 50 см, а теглото им достига до няколко килограма. Те свързват камъните на стените на кораба, колоните, стените на галериите и корнизните елементи. Това е първото наистина масово използване на желязо в готическа катедрала, при това на много специфични места.
"Още не знаем как нейните строители са дръзнали и успели да изградят толкова тънки стени на такава височина", казва пред АФП археологът Максим л'Еритие от университета "Париж-8".
Вулканична дейност на Венера
Нов анализ на радарни изображения дават доказателства за вулканична дейност на планетата Венера, предаде Ройтерс.
Снимки, направени от космическия апарат "Магелан" на НАСА, са показали, че вулканичен отвор с широчина около 1,6 км става по-голям и променя формата си. Той се намира на Маат Монс - най-високият вулкан на Венера и втората по височина планина там, пише БТА.
Венера е покрита с кратери, вулкани, планини и равнини от лава. Новите открития предполагат, че на нея има изригвания на всеки няколко месеца, подобно на някои вулкани на Земята.
„Мнителна“ риба плува в язовир „Доспат“
През януари инспектори от Смолян извадиха от водите на язовир „Доспат“ 200 метра бракониерски мрежи, в които имало 22 риби от вида пелед с общо тегло около 20 кг. Това доказва, че тази рядка риба има своя популация в язовира, който се намира на 1200 метра надморска височина в Западните Родопи.
Тялото й е сиво и покрито със ситни люспи. В естествени условия тя може да достигне 1 м дължина и тегло до 10 кг, пише „България Днес“. В нашите водоеми рядко надминава 3 кг. Хвърля хайвера си ранна зима при температура на водата
1 градус. Избира каменисти или чакълести участъци по дъното. Храни се както с планктон, така и с дънни организми – предимно ларви.
Пеледът е много предпазлива и мнителна риба, затова трябва да се подхожда с изключително внимание и търпение при улова й. Смята се за изключителен късмет да се хване с въдица.
Изворът на Нил остава загадка
Въпросът за извора на най-дългата река на планетата озадачава хората от хиляди години. Дори днес, в ерата на многобройни сателити, най-новите изследователски методи и геофизично ноу-хау, главоблъсканицата относно източника на река Нил не е толкова проста, пише IFLScience.
Неслучайно древните римляни имали поговорка „Да търсиш началото на Нил“, която се използвала за описване на копнеж към нещо непостижимо или невъзможно. И те, и египтяните търсили извора на реката, но без успех.
Днес се смята, че Нил има два източника: Сини и Бели Нил. Те се срещат в суданската столица Хартум и след това текат на север в Египет. Сини Нил тече на изток от езерото Тана в Етиопия, а Бели Нил извира близо до езерото Виктория и се влива в град Джинджа (Уганда).
Ето защо езерото Виктория, най-голямото в Африка по площ, често се смята за извор на Нил. Известният пътешественик и изследовател Кристофър Ондатже, който тръгва по пътя на древните през 1996 г., за да открие къде започва Нил, установява, че водите на езерото Виктория се вливат в езерото Алберт. Изворите на Нил си остават една от най-големите мистерии. Няма място, от което реката извира, тя запълва водите си от сложна система от реки и други водоеми. Пластмаси застрашават зелените костенурки
Геологията на бразилския вулканичен остров Триндаджи привлича учените от години, но откриването на скали, изградени от пластмасови отпадъци в това отдалечено убежище за костенурки, предизвиква тревога, съобщава БТА.
Разтопена пластмаса се е преплела със скалите на острова, разположен на 1140 км от югоизточния щат Еспириту Санту, което според изследователите е доказателство за нарастващото влияние на човека върху геоложките цикли на Земята.
„Установихме, че замърсяването идва главно от риболовни мрежи, които са много често срещан отпадък на остров Триндаджи. Те се влачат от морските течения и се натрупват на брега. Когато температурата се повиши, пластмасата се разтопява и се интегрира в естествените материали на плажа“, каза Фернанда Авелар Сантус, геолог от Федералния университет на Парана.
Остров Триндаджи е едно от най-важните в света места за опазване на зелените костенурки, които пристигат там с хиляди всяка година, за да снесат яйцата си. Единствените хора на Триндаджи са моряци от бразилския морски флот, които поддържат военна база на острова и се грижат за гнездящите костенурки.
Вкусваш с очите си и чуваш звука на горещия извор
Геотермалните източници, които превръщат Япония в рай на горещите извори, се използват и за производството на различни деликатеси, предаде АФП. Един от тях е "онсен тамаго" - яйца, приготвени в геотермално загрята вода с температура около 65 градуса, за да се получи сравнително твърд жълтък с кремообразен мек белтък. Има и малки кръгли сладкиши, наречени "онсен манджу" - популярна закуска, която се продава на около 2900 места около горещи извори в цяла Япония. Напълнени с паста от червен боб, те се приготвят с парата, която се издига от извора. Клиентите могат да си купят месо, риба и зеленчуци на място и да ги приготвят в съдове, свързани директно с парата, излизаща от естествен горещ извор. При температура 100-110 градуса готвенето на пара отнема не повече от пет до десет минути, така че храната запазва първоначалния си цвят. Сярата, съдържаща се в парата, придава "умами" на ястието - подобрител на вкуса, считан за ключов за японската кухня, и съдържащ желязо, важно за здравето. Вкусваш с очите си, усещаш мириса на парата, чуваш звука от горещия извор: така че оценяваш храната с цялото си тяло. Няма нужда от електричество или газ в момент, когато Япония, както и много други страни, се сблъсква с нарастващите цени на енергията.
Там, където меридианите се сливат в една точка
Малко изучен, враждебен заради условията си, леден, с температури, достигащи до минус 90 градуса през зимата, покрит с вечни ледници, Антрактида е континентът, в който всички меридиани се сливат в една точка. Най-студеният, най-сухият, най-ветровитият и с най-високата средна надморска височина континент – Антарктида – остава скрит до 1820 г., когато е видян от руска експедиция.
Първото документирано акостиране на континента е през 1821 г. и е направено от американски моряк. И макар днес всяка година няколко хиляди учени да се отправят към Антрактида, за да трупат знания за удивителния континент, както и да живеят трайно в бази там, за да го изучават, той остава все така загадъчен и слабо опознат.
Ако ледовете на Антрактида, чиято средна дебелина от около 2.5 км, се разтопят, световният океан ще повиши нивото си с 60 метра.