Антиевропейските партии са тревожно силни в поне десет държави - членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Естония, Финландия, Италия, Холандия, Франция, Румъния и Словакия). Като цяло България и Унгария са двете страни членки, в които европейските настроения в момента са най-уязвими.
В Италия и България някои медии и журналисти може да имат връзки с руски бизнеси, което може да обясни тяхната проруска позиция. Въпреки това Москва и Санкт Петербург не насочват централно цялата дезинформация в Европа. По-скоро Русия може без много шум да се обръща към политически актьори и независими медии, които преследват някакъв собствен интерес с твърдения, че "разрушават табутата" и че разпространяват "неудобни истини".
Умели играчи могат да експлоатират опасенията на хората от скъпотията и от разрастването на войната, като ги свържат с популярни местни образи и метафори - например носталгия по съветската епоха в България и Словакия или скептицизъм към САЩ и НАТО в Италия и Франция. Така някои от тези наративи стават въздействащи. Но зад тях стоят реални опасения, които правителствата трябва да разрешат с реални политики.
Това се казва в разпространено днес изследване за Европейския съвет за външна политика "Европейски компас на чувствата: Русия, Украйна и борбата за европейската общественост". В него авторът Павел Зерка казва още, че правителствата на четири страни (Чехия, Дания, Словакия, Словения) са станали по-привързани към Европа през последната година, "докато България е единствената, която става все по-скептична".
Сред факторите, посочени като създаващи рискове за тази привързаност в България, са посочени 6 от общо 10 в изследването:
- висока степен на недоверие към ЕС
- големи притеснения за разходите за живот
- разгорещен политически контекст в страната
- културни симпатии към Русия или обаятелен образ на страната в местните представи
- ниска степен на медийна свобода
- ниска медийна грамотност.
Риск за проевропейските настроения: България и Унгария изпъкват с оценка 6 от 10 пункта. В сиво са държавите членки с риск под 3 пункта по 10-степенната скала. В Дания, Финландия и Ниденрандия рискът е с показател нула
Ето основните изводи от изследването:
- Войната на Русия срещу Украйна подлага на изпитание ангажимента на Европа към нейните ценности на откритост, разнообразие, свобода и солидарност.
- Според изследването на ЕСВП в повечето страни от ЕС обществеността продължава да има положително отношение към ЕС и Европа. Но множество предизвикателства и уязвимостите биха могли да отслабят европейските настроения.
- Европейските граждани показаха безпрецедентна подкрепа за Украйна и украинците, но европейските лидери са изправени пред различни дилеми за това как да се справят с руската култура, дезинформация и допускането на руски граждани в контекста на войната.
- Техните отговори на тези предизвикателства могат или да утвърдят отново европейските ценности, спомагайки за поддържат европейското единство и подкрепата за Украйна, или да ги подкопаят, представяйки ЕС като слаб и лицемерен и подкопаващ доверието на европейците в ЕС и солидарност с Украйна.
- Вместо да заемат отбранителна позиция, европейските лидери трябва да имат доверие в либерализма и да отговорят на тези предизвикателства по начини, които препотвърждават уникалните силни страни на жизненото европейско гражданско общество и либералната демокрация.
"На въпрос как европейските страни трябва да помогнат на Украйна, украинските официални лица обикновено призовават за доставка на оръжие и боеприпаси. Разбираемо е, че военното оборудване се разглежда като единствено способно да постигне непосредствена промяна на бойното поле.
Но колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-важно ще става да се гарантира, че европейската подкрепа остава приемлива за европейските граждани и убедителна за украинците. Това ще изисква силно "европейско чувство", ако заимстваме израза от някои от архитектите на интеграцията на Европа след 1945 г. Би било недалновидно Европейският съюз да пренебрегне тази част от борбата", се казва още в доклада.
Сила на проевропейските настроения: в страни като България, Румъния, Унгария и Австрия те са 4 от 10-степенна скала. В Италия са още по-слаби – 3 от 10. Сравнително силни са в Литва, Латвия и Нидерландия (7 от 10), а най-силни са в Дания (9 от 10).
"Благодарение на войната ценностите на демокрацията, върховенството на закона, човешките права, гражданското общество и свободата преминаха от абстрактни и не съвсем разбираеми термини към нещо напълно осезаемо. Европейците разбраха какво всъщност означават основните разлики между демокрация и авторитаризъм, откритост и репресии, интеграция и империя", пише Павел Зерка.
© audiovisual.ec.europa
Според него Русия активно се стреми да подкопае европейските настроения по всякакъв начин, като например разпространява дезинформация в целия ЕС в опит да раздели обществеността. "Но Русия също може да повлияе на възприятията на европейците за ЕС и войната, без да направи кой знае какво. "Меката" сила на Русия, включително нейната висока култура и така наречените традиционни ценности - които се харесват на голяма част от европейската крайна десница - осигуряват канали за Русия и симпатизиращите ѝ съюзници за легитимиране на действията на Кремъл."
Когато реагират на войната, европейците трябва да се изправят срещу собствената си уязвимост към руското влияние.
В текста се посочва, че няколко европейски крайнодесни партии копират руски наративи, включително за войната, защото чрез тях могат да преследват собствените си политически цели. В този смисъл те са по-скоро само случайни съюзници на Путин, но стават и част от "меката сила" на Путинова Русия в Европа.
Сред заключенията в доклада се казва, че "Русия ще продължи да тества решимостта на Европа - както активно чрез дезинформация, така и пасивно със своята културна привлекателност и случайни съюзници, които й помагат да разшири посланията си сред европейската общественост. Почти всяка страна - членка на ЕС, е уязвима от това. Хората в голяма част от Западна Европа са опасно очаровани от руската култура, докато тези в Югоизточна Европа често страдат от ниска медийна грамотност".