Спешното привикване на директорите на службите за сигурност в Народното събрание по повод изтеклия запис от заседание на партия "Продължаваме промяната" и тяхното изложение не може да се разчете по друг начин освен като нагла демонстрация за тяхната елементарна представа за националната сигурност на България.
Очевидно е, че има три неща, които са подразнили президента, който в момента се явява на върха на информационната пирамида, която ползва възможностите на специалните служби. Първото е ясно изразеното намерение всички директори да бъдат сменени от едно предстоящо правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ. Изречено в прав текст от устата на Асен Василев. Естествено репликата за "съгласуването на имената с посолството" беше яхната от популистите от "Възраждане" и "Има такъв народ", с поддържащата роля на БСП. С това тяхно кресчендо дебатът се измести съвсем "у лево".
Истината е, че през последните две години президентът Румен Радев наруши духа на механизма за назначения на директорите на специални служби. По силата на регламента той подписва указа за тяхното назначение по предложение на Министерския съвет. При служебно правителство това малко разделение на властите беше практически отменено. Така всички специални служби бяха овладени от него. Всич-ки!
Пламен Тончев, който е шеф на ДАНС, например е назначен на този пост от май 2021 г. по предложение на първия служебен премиер на Румен Радев - Стефан Янев, и преназначен през април 2023 по предложение на четвъртия служебен премиер. Директорът на Служба "Военно разузнаване" бригаден генерал Венелин Велев е назначен от президента през юли 2021 г., отново по време на първото служебно правителство. Антоан Гечев - шеф на Държавна агенция "Разузнаване", също е назначен по предложение на първото служебно правителство на Радев. Както прави впечатление всичките трима шефове са назначени в първите месеци на първото служебно правителство на Румен Радев. В интерес на истината тогава се търсеше начин да се намали властта на ГЕРБ в държавната администрация и достъпа й до специална информация. Идеята обаче беше на място на лоялните лично към Борисов да се назначат компетентни професионалисти. Същите трима директори бяха привикани в парламента, за да обяснят на депутатите, че не са хора на президента, а служат на България.
На президента са, на кого да са
"Първо трябва всеки, който има амбицията да прави някакви дълбоки промени в службите, да е напълно наясно, че тези служби не са на президента, те са на България и са под прякото оперативно ръководство на МС - в лицето на министър-председателя, а не на президента", обяви Радев. Като спести очевидното - че в случая и министър-председателят е на президента.
Това вероятно е второто, което е подразнило президента Радев - желанието на "Продължаваме промяната" да променят законите за службите така, че техните директори да се назначават от изпълнителната власт. Както припомни депутатът от ПП-ДБ и бивш директор на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов, в конституцията е записано, че изпълнителната власт е тази, която отговаря за националната сигурност на държавата. В първите години на демокрацията беше направен реверанс към президента и му беше вменено да издава указ за назначаване на тези директори след предложение на Министерския съвет. Както и да получава еднакъв по обем и съдържание информация с тази на премиера и председателя на парламента. Този механизъм в годините е работел.
През 1996 г. например премиерът Жан Виденов поиска да смени директора на Националната служба за сигурност Юли Георгиев, но президентът Желев отказа да подпише указа и така той остана още една година на поста, докато не беше сменен от Петър Стоянов по предложение на правителството на Иван Костов.
Разбира се, целта на споделената отговорност при назначаването на един директор на специална служба е да се координират действията на държавата в една посока, да се контролират, но безпрецедентната употреба на Румен Радев и окопаването на негови хора по върховете на разузнаването, както и тяхната слаба ефективност, подозренията за руското влияние в тях, недоверието на партньорите от НАТО и ЕС създават генерален проблем на страната. Слабите служби изглеждат като реверанс към Русия.
А фактът е, че от миналия парламент в него е входирано искане за тази промяна в законите, внесена от "Демократична България". Заплахата сега обаче е тя да бъде приета.
Не е задължително, но е желателно
Третият и най-експлоатиран казус, който беше употребен от трите ченгета, изслушани в парламента, беше дали трябва да се съгласуват кандидатурите на директорите на служби с посолства. Директорът на ДАНС Пламен Тончев обясни, че в закона няма такова изискване. Това е и дъвката, която използваха от "Възраждане" и ИТН. Това не е посочено директно, но в Закона за ДАР например и в чл. 3 и в чл. 33 е записано: "Държавна агенция "Разузнаване" участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС)" и "Агенцията осъществява взаимодействие с органи на ЕС, НАТО и други международни организации и чуждестранни разузнавателни и контраразузнавателни служби на основание и в изпълнение на: 1. международни договори, по които Република България е страна; 2. актове на Министерския съвет; 3. споразумения и договорености с партньорски служби". Наивно е да се смята, че информационният поток от партньорите към България ще тече към хора, които нямат тяхното доверие. И не е като България да не е доказвала, че е служила на руски служби и организираната престъпност. Например доклади по международните разследвания за Ивелин Банев-Брендо и криптокралицата Ружа Игнатова неочаквано се оказаха в ръцете на разследваните от български източници.
Иначе за по-младите трябва да се припомни, че през 2003 г. тогавашният премиер Симеон Сакскобурготски изрази желание да назначи за координатор на специалните служби в Министерския съвет ген. Бриго Аспарухов. Бивш директор на разузнаването, разследван за унищожаване на досието на Атанас Тилев (агент "Румняцев" от ДС), завършил школата на КГБ в Москва. Тогава няколко влиятелни американски организации заявиха, че това не е добра идея. Накрая се наложи тогавашният посланик на САЩ Джеймс Пардю да посети кабинета на Сакскобурготски, за да го убеди да оттегли тази кандидатура. А тогава България все още не беше член на НАТО.
И три неща, които разбрахме от шефовете на службите
Първото е, че военното разузнаване има четирима души, очевидно под прикритие, в Украйна, които мерят радиационния фонд там. И рискуват живота си за това ние да бъдем предупредени овреме, за да скрием в убежищата.
Че шефът на ДАНС разследва съветник на експремиера Кирил Петков във връзка с консултации с македонски граждани (по закон ДАНС няма право да разследва, тя "организира и провежда оперативно-издирвателна, оперативно-техническа, информационна и аналитична дейност за наблюдение и контрол на лица"). Както и че нейният директор квалифицира, че "министри са работили против националния интерес", което пък е абсолютен скандал, тъй като той не може да определя какъв е националният интерес - това е работа на Народното събрание. Както отбелязва проф. Стефан Попов: "Абсолютно недопустимо е шефове на агенции да дават в парламентарната република оценки на правителството, политически позиции. А върхът на безобразието е да дават своите заключения за това кой защитавал кой не т.нар. национален интерес."
Третото нещо, което разбрахме от изслушването в парламента, е, че те бяха използвани от политическите сили за саморазправа с ПП-ДБ, като директно си подхвърляха уточняващи въпроси с хора от ДПС, "Възраждане" и ИТН и охотно им отговаряха, за да създадат за публиката внушението, че е имало някакво предателство.
В новата история на България службите многократно са били използвани политически, очевидно там опитите продължават. Промяната още не е дошла.