България обсъжда "широк спектър от възможни действия" в отговор на поведението на Русия в Черно море, която вече два месеца блокира голяма част от нашата изключителна икономическа зона, съобщи военният министър Тодор Тагарев в сряда.
Той уточни, че Русия е обявила, че до края на месеца ще продължи да провежда учения в нашата икономическа зона, "което ние разглеждаме като провокационни действия спрямо България, спрямо нашата сигурност и икономически интереси".
Обсъждат се възможни както самостоятелно, така и с нашите съюзници, отбеляза Тагарев.
По думите му мярка в тази посока е обявеното от премиера Николай Денков намерение да се ускори придобиването на брегови ракетни противокорабни комплекси.
Все още няма крайно решение за бойната група на НАТО
Тагарев съобщи още, че все още не е е взето крайно решение къде да бъде изграден инфраструктурата за осигуряването на многонационалната бойна група на НАТО у нас.
Целта е батальонната бойна група на НАТО у нас при необходимост да бъде надградена до бригада. По стандартите на НАТО бойната група е около 1300 войници, а бригадата – около 5000.
Тагарев обясни, че в момента се обсъжда една част от тези сили, по-малко от 50%, да бъдат разположени у нас и "при необходимост бързо да нарастне числеността, за да може да изпълни функциите си, които са по възпиране и отбрана от потенциален агресор".
Тагарев добави, че числеността на групата може да нарастне до около 1500 души в мирно време.
Украйна и България засилват сътрудничеството
На този фон правителството одобри в сряда подписването на меморандум за намерение между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Украйна.
Той предвижда широк кръг от области за двустранно сътрудничество в сферата на отбраната - научно и технологично сътрудничество, развитие на военното образование и наука, обмен на опит в подготовката и използването на въоръжените сили, разработване на комуникационни, информационни, навигационни и сензорни системи, военна медицина и други области от взаимен интерес.
Подписването на споразумението не поражда правни задължения за страните и не предполага разходването на допълнителни финансови средства от държавния бюджет, уточниха от МО.