Преди седмица Сърбия и Унгария обвиниха България във враждебни действия срещу двете страни и подкопаване на енергийната им сигурност, като обещаха да координират отговора си на решението на България да въведе такса върху руския газ, който е доставен през нейна територия. Медии в Гърция също подхванаха тезата, че заради 20 лв./мВтч за руски тръбопроводен газ не само пренесен към трети страни, но и внесен от потребители в България, ще се вдигнат цените и там.
И сърби, и унгарци твърдят, че ще говорят за проблема си с президента Румен Радев. Неизвестно защо - след като очакват "драстичен скок" в цените на газа за своите пазари - не съобщават за разговори с правителството, от което излезе предложението, или с парламентарни партии, които го подкрепиха (и биха могли да го отменят или замразят).
Но последвали уточнения показват, че изглежда Будапеща и Белград водят кампания за суми, които трябва да излязат от сметките на "Газпром". Въпросът е не само да се изясни това, но и съответните национални газови дружества в тези страни да поискат от руския енергиен гигант да поеме този разход.
Същото важи и за България, където това би трябвало да направи "Булгартрансгаз", тъй като от тази компания се очаква да внесе близо 3 млрд. лв. в бюджета за година, стига да бъдат реално пренесени обемите, на основата на които е направено това прогнозно изчисление. Президентът Радев побърза да обяви, че таксата водела до декапитализация на тази компания и до нейния фалит, а управляващите правели каквото си искат, "да погазват европейски норми, сключени вече договори, да се бъркат в суверенни решения на други държави".
Обяснението е в това, че Сърбия и Унгария получават руски газ по договори с ясно определени формули и фиксирани цени, които не зависят пряко от промените на пазарите. Будапеща, например, сключи 15-годишен договор с Русия през септември 2021 г., а Белград - серия от споразумения, ключовото от които бе през пролетта на 2022 г. със срок от три години и фиксирана цена от 350 долара за хиляда куб. м, като президентът Александър Вучич изтъкваше, че в този момент страната му получава вероятно газ с най-ниска цена в Европа.
Сега унгарското издание "Портфолио" (Portfolio) припомни, че съгласно този договор цената е определена спрямо мястото за предаване на Мосонмодяровар и Киншхундорожма на сръбско-унгарската граница. Там минава построеният точно преди руската агресия в Украйна интерконектор, продължение на "Турски поток". Разходите за доставяне на газа до тази точка трябва да се поемат от "Газпром", допълва изданието. И посочва:
Жолт Ернади, ръководител на MOL, коментира на Будапещенския енергиен форум на 17 октомври, че българската такса ефективно водела до 30% вдигане на цените, след което добави: "Все още се опитваме да разберем какво точно означава това".
Любопитно е, че руският гигант досега не е коментирал ситуацията.
Единствено унгарският външен министър и министър на търговията Петер Сиярто каза на 17 октомври, за срещата на премиера Виктор Орбан с президента Владимир Путин в Пекин, на която в руската делегация бе и Алексей Милер, че дългогодишният ръководител на "Газпром" "ни увери, че компанията ще продължи да изпълнява своите задължения, т.е. да доставя на Унгария нужният обем природен газ в съответствие с нашия дългосрочен договор".
Това не спря протестите от Унгария. На 20 октомври групата евродепутати, излъчени от "Фидес", повториха определенията на Будапеща за българското решение и настояха за незабавни отговори от Европейската комисия по въпроса. Очакваме също Комисията да потвърди, че структурата на енергийния микс е нещо, което е в правомощията на националните правителства, допълни депутатът Андраш Гюрк, а транзитната такса може да въвежда ограничения върху тази компетентност на унгарското правителство.
"Унгария ще брани суверенитета си, независимо дали с Европейската комисия или срещу брюкселските бюрократи", завърши той.
От Сърбия директорът на сръбската държавна газова компания "Сърбиягаз" (Srbijagas) Душан Баятович заяви на 19 октомври, че въведената от България такса е политическо решение, а цената трябва да бъде платена от Сърбия и Унгария.
"Тук имаме две неща. Първото е, че това е някакъв вид наказание на Русия заради войната в Украйна, но интересното е, че не е прието от Европейската комисия, а този закон е приет от България. Второто нещо е, че това е някакъв вид насърчаване на втечнения газ (LNG) и това е абсолютно политическа мярка. Това е дискриминационна мярка на пазара и няма условие за въвеждането ѝ", цитира думите му БТА.
Пред националната агенция "Танюг" той казва още, че "с тази дискриминационна мярка се наказват Сърбия, Унгария и вероятно част от потребителите в Австрия и Словакия". Засега цената на газа е под 300 евро на границата със Сърбия, а ако се добавят тези сто, които предлага българският закон, цената на газа се вдига с 30 процента. Според него така възниквали проблеми, като на първо място е въпросът кой ще плаща увеличението. Но въпреки тази въпросителна и неяснотата какви ще са разходите, ако тази мярка не бъде отменена, Баятович заяви, че излизало, че унгарци и сърби щели да пълнят българския бюджет.
Същия ден вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна в Унгария с Ласло Кьовер, председател на парламента в Будапеща и известен с често недипломатичните си и крайни изказвания по адрес на Европейския съюз и Европейската комисия, изразяващи, според анализатори, начин, по който мисли Орбан.
На повдигнатата от него тема за таксата, Йотова цитирала позицията на Румен Радев и припомнила, че в средата на септември в присъствието на президента и на унгарския премиер Виктор Орбан беше подписан меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на доставките и търговията с втечнен природен газ между компаниите "Булгаргаз" и унгарската MVM CEEnergy.
В този цитат от пресслужбата на държавния глава отсъства уточнението на "Булгаргаз" в края на съобщението на компанията за този меморандум от 15 септември: "Документът не поражда юридически права или задължения съгласно международното или националното право".
Какво прави Европейската комисия
"Възможно е решението [да съдържа] нарушения, свързани с общностното законодателство", допълва Йотова. Веднага се появиха твърдения в България, че Европейската комисия "разследва" или "проверява" въвеждането на таксата. Всъщност, на редовния брифинг в Брюксел бе уточнено, че този ход се "оценява" и само се събира информация. Проверка (или разследване) на Комисията са действия от съвсем друг порядък.
Комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсън каза на 17 октомври, че страните членки са насърчавани да намалят допълнително вноса на руски газ. "По време на нашата дискусия относно готовността за зимата подканих страните членки, които все още получават руски газ, да засилят работата по намирането на алтернативни маршрути за доставка", каза тя.
Симсън каза, че нейният унгарски колега е повдигнал въпроса за новата такса на среща на енергийните министри на ЕС в Люксембург. "От гледна точка на ЕК моите колеги за търговията ще разгледат подробностите", каза Симсън. "Това е търговска мярка и те ще анализират решението, наложено от българска страна."
Приблизително по това време в България се заговори за вариант, при който Европейската комисия ще "одобри" таксата, но ще прибира част от нея в бюджета на ЕС. Това може би засяга частта за допълнителни вземания за внос - таксата е не само за пренос, но и за внос на руски тръбопроводен газ за българския пазар, където рафинерията на "Лукойл" в Бургас е един от големите потребители на руски газ, но го купува не от "Булгаргаз", а от "Състейнабъл енерджи съплай" на Валентин Златев.
Именно частта за вноса би могло да се тълкува като мито за влизане на стока на единния европейския пазари. Тя изглежда би подлежала на сбор за евробюджета, но официално тълкувания на казуса още няма.
Междувременно гръцкият "Катимерини" написа, че очакваната сума от 1.2 млрд. евро в българския бюджет годишно щяла "да идва от облагане на страните, снабдяващи се с руски газ по "Турски поток" през България, сред които и Гърция". На практика домакинствата и бизнесът в Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия, Румъния и други страни от европейския Югоизток, ще бъдат натоварени с повишаване цените на тока и газа, за да субсидират българските потребители, твърди изданието без да посочва източника си на такива заключения.
Три сценария какво може да последва
Още миналата седмица източиници от енергийните среди в Унгария - очевидно най-интересуващата се от промяната държава, описаха няколко сценария какво може да последва.
Първият от тях е "Булгартрансгаз" да продължи транзита на руски газ, но да не прави вноски в бюджета на България, като записва това като собствен дълг на компанията, докато го позволи митническата администрация. Забавяне може да има и по чисто административни причини - "Булгартрансгаз" трябва да бъде регистриран специално по Закона за акцизите и данъчните складове, като акцизните декларации ще се подават от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи. Проследяването им трябва да прави Агенция "Митници". Докато бъде поискана и одобрена (или отказана) такава регистрация, може да мине време, през което България продължава да пренася руски газ по стария режим.
Друг описан сценарий е сумите, които се очаква да внася "Газпром" по таксата (но откаже да ги дава), да се сметнат за погасяване на български задължения към Русия покрай "Турски поток". На практика, това можело да става чрез техническо удържане на част от руски транзитиран газ (Украйна е правила подобни ходове), но има вероятност тогава руснаците просто да спрат транзита с всички последици за чакащите доставки по веригата след България.
Има и още един вариант, който е смятан за по-вероятен от втория - "Газпром" формално да спре транзит през България, но да даде мандат на държавни компании на Турция и Азербайджан да го правят от негово име. Така газът ще бъде "смесван" в Турция с такъв с неруски произход, възползвайки се от това, че в закона не е изрично записано как трябва да се съставя и гарантира сертификат за произход на газа в тръбата. Което означава, че лесно може да се вписва в документите, че няма установени молекули на руски газ ,т.е. няма върху какво да се събира новата такса, но горивото ще продължи да минава към Унгария. Тук обаче има още един детайл - MOL и "Газпром" ще трябва да предоговорят текста на 15-годишния (а и на други) договори и споразумения, защото официално Русия ще спре да пренася газ по "Турски поток".