„Време за ускорение. Заедно срещу рака в България“ бе мотото на кръглата маса, която се проведе вчера в Народното събрание. Европа е готова за битка с онкологичните болести, ускорява процесите по профилактика, превенция и лечение на раковите заболявания, но как България ще се включи в това ускорение коментираме с доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на Европейския съюз към Европейската комисия.
„Време за ускорение. Заедно срещу рака в България“ с тази кръгла маса ли стартира у нас генералният план на Европа за борба с раковите заболявания, доц. Арабаджиев?
Тази кръгла маса се случва за първи път в България и е широко политически подкрепена. Имаше представители на повечето парламентарни партии, отделно присъствието на г-н Майк Мориси, главен изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака, транслира на европейски език всичко, което ние сме си говорили в предходните срещи на национално ниво.
Мисията за рака, която аз представлявам, е още една институция, която има същите цели каквито има и Европейския противораков план и в този смисъл двете институции заедно ще могат наистина да окажат пълна подкрепа на всички участници в националните процеси. Ние не трябва да изпускаме този момент, това е и мотото на тази среща - да не изпускаме този момент, защото друг такъв няма да има. Това е историческа среща, макар че и премина под знака на политическото неразбирателство у нас.
От Българският лекарския съюз обявиха, че Националния хъб на Мисията за рака ще бъде поверен на частна структура и тя ще контролира дейностите по Националния противораков план. Каква ще бъде функцията на този хъб, в процес на изграждане ли е?
Мисията за рака е създадена, за да оперира и на локално ниво. Всяка държава от ЕС ще има представителство на Мисията за рака в съответната държава. Локалните организации, които са включени в Националния хъб на Мисията за рака, ще осъществяват политиките, които мисията на Европейската комисия си е поставила, за да постигне целта си – подобряването на живота на над 3,5 млн. онкоболни.
Двете селектирани организации в България като пълни бенефициенти на проекта ЕСО, който осъществява финасирането на хъбовете, са Съвместна национална онкологична мрежа и Център за европейски политики в здравеопазването.
Как бяха избрани?
Това е проект, към който най-различни организации, които се занимават с грижите за онкологичните пациенти или въобще имат интерес в тази сфера, кандидатстват, подават документи, преминават през оценка и класация.
Това означава ли, че не е задължително участието на борда по медицинска онкология към БЛС в тези процеси?
Аз съм изненадан, че тази дискусия се води сега, защото аз съм в борда на Мисията за рака от септември 2022 г. Може би в началото на 2023 г. започнаха разговорите за включването на България, която беше тотално изостанала, извън всякакви срокове в проекта ЕCО, и сега научавам за тези паралелни дискусии. Опасявам се, че други организации, които са могли да кандидатстват, са били недостатъчно информирани. Но всички проекти вкл. и ЕCО, са публично обявени на сайта на Европейската комисия и практически всеки може да кандидатства.
Какво ще прави този хъб?
Мисията за рака към ЕК има план, в който са заложени задачите, целта и начините, по които ще бъдат изпълнени. Националният хъб ще спазва и опосредства, ще прави възможни тези мерки, които са залегнали в плана на ЕК до 2030 г. Самата мисия ще съществува до 2027 г. в този състав, както и борда, в който аз членувам.
По-скоро организационни. Ще следи и ще прави възможно изпълнението на задачите в плана.
Една от констатациите в доклада за България от Европейската организация за борба с рака, представен на форума е, че лечението на онкологичните заболявания у нас е съвременно, но смъртността се увеличава. Само профилактиката ли е проблем?
Това не е малък проблем. Всичко започва с профилактиката и скрининга на раковите заболявания. Аз съм медицински онколог, всеки ден се срещам с жени, вкл. и с карцином на маточната шийка, които идват при мен, в авансирал (напреднал) стадий. Ние говорим за държави, в които ваксинацията е в над 90% осъществена и карциномът на маточната шийка почти липсва като заболяване. България има едни от най-високите нива на смъртност от това онкологично заболяване. Да, профилактиката не е панацея. Дори да развием страхотни скринингови програми онкологични заболявания ще има, но там където има възможност за превенция тя трябва да бъде използвана.
Как се поощрява профилактиката в другите страни? Въпрос на манталитет ли е или има мерки?
Като манталитет, отговорност и грижа за здравето има държави, които са абсолютно фанатични на тази тема. Здравноосигурителните фондове оказват контрол, личните лекари са най-важната армия от специалисти на предния фронт, които могат да променят ситуацията и политическата подкрепа.
Политическа подкрепа има. Беше направен пробив с прегледите и изследванията, които бяха включени в профилактичния пакет. Има възможност и за превенция с HPV ваксината за момичета, а както разбрахме от доц. Околийски и за момчета. Но наскоро Ваш колега беше споделил в социална мрежа, че родител на момиче се е отказал от ваксинация заради негативен коментар на личния лекар на детето.
Напълно е възможно. Колебанието е типично за българското общество. Като човек, който работи наука, виждам хиляди примери у нас и по света за недоверие към постиженията на науката. Това не можем да го преодолеем, но можем да намалим процента на това недоверие, да изведем правилни здравни доводи, които потвърждават ползите от иновацията. Защото ваксинопрофилактиката е иновация в онкологията.
Имайте предвид, че в бъдеще ваксините ще бъдат в основата на активната превенция. Ще имаме профилактични, лечебни ваксини и обществото трябва да е готово за това. Ерата на химиотерапията, каквато я познават преди 30-40 години, приключва. Идва ерата на новите терапии, които са съвсем различни по механизъм на действие, с различен тип доказателства от тези, които имаме за химиотерапията. Никой не ме е попитал например дали все още действа химиотерапията, която е наложена в лечението на онкологичните заболявания преди 30-40 години. Всички питат дали работи имунотерапията, таргетната терапия.
Добре, аз Ви питам – действа ли старата химиотерапия?
Старата химиотерапия има своето добро и заслужено място, но в момента, при някои заболявания, се разглежда като добър партньор на модерната терапия, а при други дори е изместена. Пример е малигненият меланом, при който прибягваме единствено като последно средство до химиотерапията, тя не съществува там.
Да, но химиотерапията има лоша слава, неприятни странични ефекти, как ще убедите пациентите, че тя е все още има място в лечението на рака?
Ние не искаме да ги убеждаваме, че това лечение все още е ефективно и единственото за тях. Искаме да ги убедим, че новите лекарства, които идват със сериозни научни данни от клинични изпитвания, са надеждни, ефективни и обществото трябва да се доверява на препоръките, които получава. В този смисъл е и това, което говорихме за ваксината за човешкия папилома вирус.
Старите средства като химиотерапията, за която вече стана дума, имат много точно прецизирано място в целостта на терапевтичното ни поведение, но не са единственото лечение. Не казвам, че трябва да я отказваме, но ние знаем кога да я използваме.
Нали съвременната медицина трябва да лекува така, че да има по-малко болка, без негативни ефекти, качеството на живот на онкоболния да е по-добро. Това може ли да се осигури за българските пациенти?
Ние вече го осигуряваме. Ние вече осигуряваме по-лесна поносимост в лицето на имунотерапиите, таргетните терапии, запазена работоспособност и дълга преживяемост. Много по-дълга, отколкото когато пациентите се лекуват само и единствено с химиотерапия. Но подчертавам, тя не е зачеркната от нашите препоръки за лечение. Тя обаче е много добре поставена там, където наистина има полза за пациента, в контекста на страничните ефекти, с които се съпровожда.
Доц. д-р Желязко Арабаджиев, дм, е началник на Отделението по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и председател на Българско научно дружество по имуноонкология. Той е хоноруван асистент е към Катедра „Пропедевтика на вътрешни болести“, факултет „Медицина“ в СУ „ Св. Климент Охридски“. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рак. Автор на две монографии „Имунотерапия и лечение на рак на гърдата“ и „Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните заболявания“. Доц. Арабаджиев е и член на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и под-изследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания. Експерт по онкология в Борда на Мисията за рак към Европейската комисия.
