Стефан Тафров е роден на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“. Владее 6 езика: английски, френски, италиански, испански, полски и руски.
Cъветник по външната политика на президента Желю Желев, първи заместник-министър на външните работи в кабинетите на Филип Димитров, Стефан Софиянски и Иван Костов.
Посланик в Италия и Малта, Великобритания и Ирландия, Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО.
Постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен представител по време на участието на България в Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.; включително и ротационен президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.
Г-н Тафров, Вие спечелихте предварителните избори в "Да, България" за евродепутат. Но ясно ли е вече на кое място в общата листа на ПП-ДБ за Европейските избори ще сте?
Това още не знам, но представянето ми на първичните избори ми дава самочувствие и легитимност. Предварителен избор е един много демократичен начин за определяне в една партия за водещия й кандидат. Ние следваме демократичните процедури. Така беше и миналия път, когато аз също спечелих вътрешните избори.
Тази процедура ни дава възможност нашите членове и кандидатите да навлязат в европейската проблематика, да си дадем сметка какво е най-важното да постигнем. По време на тая вътрешна кампания ние направихме серия от дискусии между кандидатите, откроихме най-важните проблеми в европейски план и беше много полезно.
Какво е сигурното в общата листа? Никола Минчев е водач, Радан Кънев ще води преференциална кампания...
Всички ще водим. Това е нормално и е добре за листата. Преференциалние кампании помагат на цялата листа всъщност, насърчават хората да гласуват, което, особено в тая ситуация, е много важно.
Не се ли повтаря историята от предишните Европейски избори, когато пак Вие и Радан Кънев водихте преференциални кампании?
Мисля, че преференциите са много положителни за активизиране на гласоподавателите да участват. Когато те действително харесват някой кандидат, по този начин са стимулирани да участват. Има хора, които ме подкрепят и които ще гласуват само заради мен и това не бива да се пренебрегва като фактор.
Останала ли е горчивина от предишните избори, когато останахте втори, а Демократична България вкара само един евродепутат?
Не, не. Каква горчивина? Всички уважаваме мнението на избирателите. Радан тогава беше на първо място, взе повече преференции от мен. Аз също взех много преференции - 11,4% от подадените за листата гласове, което е много повече от прага. Но взехме само един мандат и Радан отиде в Европарламента.
Сега сметките колко мандата за ППДБ показват?
Мисля, че ще имаме 4. Проблемът на кампанията за европейските избори е, че ще бъде заглушена от националната проблематика, кампанията за Народно събрание предизвиква повече интерес. Затова борбата на всички в листите за Евопейски парламент ще бъде да се чуе европейската проблематика, защото тя е много важна за България. Това ще бъде и моята лична битка.
Какво трябва да се чуе най-вече?
Че Европейският съюз се променя. Защото светът се променя. След руската агресия в Украйна светът стана по-опасно място и Европейският съюз трябва все повече да се грижи за своята сигурност и за опазването на своите граници.
Можем ли да кажем, че дневният ред е милитаризация вместо Зелена сделка?
Това е едно огрубяване на ситуацията. Трябва и двете. И то не бих нарекъл този процес "милитаризация", а просто отрезвяване. Целият процес на европейска интеграция от самото зараждане успява да се развие така успешно, благодарение на американския ангажимент за сигурността на Европа. Много често давам този пример: бащата на европейската интеграция Робер Шуман, преди това е подписал Вашингтонския договор, с който се създава НАТО. Всички опити да се противпопостави Европейския съюз на НАТО са много по-късни и не отчитат, че благодарение на НАТО и американския ангажимент Европа успява да си стъпи на краката, да преодолее историческите напрежения между традиционни съперници като например Франция и Германия. Това носи мира на континента и след доста години успява да приобщи страни като България, които са попаднали от лошата страна на Берлинската стена, а искат също да бъдат част от този успех.
Но в американската история периодически има периоди на изолационизъм. Може би навлизаме в такъв период. Във всеки случай сега американския избирател на първо място поставя Америка, а на второ място поставя американско-китайските отношения. Китай е глобалният съперник на САЩ. А Европа вече си е стъпила на краката, тя е богата и трябва да дава повече за общата сигурност. Това е гледната тока на средния американец. И ние в Европа разбираме тази реалност. Ако Тръмп бъде избран през ноември, това ще ускори този изолационизъм, но независимо дали ще бъде избран или не, ние в Европа сме поставени пред тази реалност - че трябва да се грижим за своята сигурност.
Така изглеждат нещата от гледната точка на американския зрител. Но от гледната точка на европейския зрител изглежда, че Америка от лидер на демокрацията в онова изказване на Тръмп се превръща в охранителна фирма - който си плати ще бъде пазен, който не - не. Това означава ли, че Америка е загубила ролята си на световен лидер и се търси нов световен лидер?
Не. Америка дълго време няма да загуби тази си роля. Тя продължава да бъде лидер на свободния свят. Но този Ваш въпрос ме навежда до втората важна точка, когато говорим за сигурност. Европейският съюз трябва да постигне тази автономност, за която говори Макрон, а и други европейски лидери. Но аз като българин, като човек от бивша комунистическа страна, която е пострадала от съветската доминация и е много благодарна на НАТО и САЩ, че са помогнали да се освободим от нея, казвам, че това не трябва да става за сметка на НАТО. Тези процеси трябва да се развиват успоредно. Трябва да се работи за европейска отбрана, но в сътрудничество с НАТО, в координация със САЩ.
В сътрудничество с НАТО или в рамките на НАТО?
Това е формален въпрос. В рамките на НАТО няма как да стане, защото в ЕС има неутрални страни - все по-малко след влизането на Финландия и Швеция в НАТО, но има Австрия, има Ирландия, Малта, Кипър, за които е много трудно да участват през НАТО, но те могат да участват в един европейски формат за сигурност. Така че, ако бъда избран в Европейския парламент, аз ще работя по тази тематика. И ако отворите манифеста на ЕНП от Букурещ, ще видите, че голяма част от него се заема точно от проблематиката за сигурността. В него идеята е да се върви към обща европейска отбрана и ЕП е естественото място, където ще се формират тези политики. Аз ще подкрепя тази тенденция, но не за сметка на НАТО, не в конкуренция с НАТО. Не бива да даваме аргументи на изолационисти като Тръмп да казват "те европейците не ни искат, да си тръгнем от Европа". Не, в предвидимото бъдеще ние, европейците, ще се нуждаем от НАТО и от американския ангажимент към нашата сигурност. Формирането на европейска отбранителна политика ще е един много дълъг процес и той изисква да се харчи повече за отбрана от нас, европейците. И най-вече да променим манталитета си. Защото сега манталитетът ни е: НАТО и американците ще се грижат за нашата сигурност, ние да се грижим за...
... за нашето благоденствие.
Да, за нашето благоденствие. Тези времена приключват. Това не са приятни новини, аз напълно съзнавам.
Има един филм, заглавието му е цитат от Мартин Лутер - "Годините на благоденствие приключиха".
Не смятам, че годините на благоденствие приключиха. Смятам, че за да не приключат, ние трябва да вземем мерки, да закриляме това благоденствие.
Освен това мигрантския натиск, който регистрираме напоследък, е чисто европейски въпрос, там НАТО няма какво да направи. Затова ние в Европа трябва да се погрижим за своите граници, няма кой друг да се погрижи. Това ще бъде другата писта, по която аз ще работя в Европейския парламент.
Има две виждания - едното, че трябва да се пазят по-добре границите, другото - че мигрантите трябва да се спират още в другите континенти, преди да са достигнали Европа.
Едното не изключва другото. Напротив - едното предполага другото. Пактът за миграция е дело на умерените проевропейски сили - ЕНП, RenewEurope и ПЕС. Крайнолевите и крайнодесните са против него. Пактът държи сметка за защитата на човешките права, да няма брутални сцени по европейските граници, а от друга целта е да се въведе ред. Когато тези хора, които са нелегални, се явят на външна граница на Съюза, например на българо-турската граница, да е ясно как се процедира с тях. Досега имаше хаос по тоя въпрос. За колко време се разглеждат молбите за убежище, къде се подслоняват хората, докато се разглеждат молбите. Ускорява се процесът на репатриране на тези, чиито молби са отказани. И тук идва моментът с така наречените транзитни страни, сигурни страни - Египет, Тунис, Турция, Мароко, където Европейският съюз помага икономически на тези страни, а те в замяна на това подслоняват тези хора, които не могат да се върнат в своите страни. Още отсега е ясно, че този нов Пакт за миграция е в полза на граничните страни като България, защото той за първи път въвежда принципа на равномерното разпределение на мигрантите. На онези, които са одобрени да останат в Европа, разбира се. Такъв принцип досега нямаше. Досега опазването на границата беше национална отговорност. Дори Европейската комисия нямаше право да даде пари за укрепване на границата. Сега вече има право и това е много важно и много положително развитие за България.
Струва ми се, че войната в Украйна ще бъде темата, която ще определя следващия мандат в Европейския парламент.
Абсолютно. Войната в Украйна е водораздел за европейската история. Тя всъщност сложи проблема за европейската сигурност на масата. Защото в Европа имаме една сила, която е реваншистка - Русия. Която е много агресивна и никой не може да гарантира къде ще свърши нейната агресия, дали няма да се стигне и до агресия срещу страна-членка на Европейския съюз. Моята лична кауза ще бъде силна подкрепа за Украйна. Безусловна, силна, всестранна подкрепа за Украйна и за присъединяването на Украйна към Европейския съюз.
Едно нещо изключително много ме дразни - докато Русия напада Украйна и нейните войски мародерстват, руснаците спокойно си пътуват из Европа, включително и в България.
Те по-малко пътуват, защото има ембарго върху полетите. За тях е по-трудно и по-скъпо да пътуват. Има нещо дразнещо в това, разбира се, особено ако пътуват хора, които са свързани с режима на Путин. Но все пак има и руснаци, които са либерално мислещи, които не приемат войната. Не трябва пък тях да ги изолираме окончателно от Европа. Не съм сигурен, че пълната изолация на Русия от Европа ще допринесе за по-бързото отърваване от този режим.
Но това е сложен въпрос. Аз смятам, че по-спешното е да се вземат мерки, включително и законодателни е ЕП, да се ограничи избягването на санкции. На второ място - трябва да се използват руските активи, които са замазени, за помощ на Украйна. Американците дадоха пример и там вече се отвори пътят за използване на руските авоари в американски банки. Но огромната част от тези руски пари са в европейски банки, най-вече в Белгия. И съм сигурен, че Европейският парламент може да помогне законодателно тези руски пари д абъдат използвани в помощ на Украйна. В момента само печалбите от тези авоари могат да се използват за помощ за Украйна, но не и самата главница. Аз в Европейския парламент ще се намеся на страната на онези, които искат тази главница също да се използва в помощ на Украйна.
Днес, когато правим това интервю, Вие публикувахте една семейна снимка във Фейсбук, която предизвика много реакции. Разкажете историята.
На днешната дата са се венчали майка ми и баща ми Любовмир и Надежда Тафрови в софийската църква Свети Георги. Една много хубава снимка е останала от този ден. Те бяха много достойни хора. И двамата бяха от семейства, преследвани от комунистическия режим. Баща ми е бил първнец на Юридическия факултет, след това става блестящ млад адвокат и след 9 септември 1944 г. защитава подсъдими по така наречения Народен съд. Той много смело се държи по много нашумелия тогава процес срещу така наречените "укриватели" на Г. М. Димитров. Д-р Г. М. Димитров е заменен със съветски шпиони, арестувани от американците, но всички негови близки и сътрудници са арестувани и има процес срещу тях. Татко е защитник на единия от подсъдимите - началника на кабинета на Г. М. Димитров, неговият близък приятел д-р Емил Краев. Във в. "Труд" преди години излезе неговата защитна реч, в която той казва: "Г-да съдии, сега вие тук говорите за д-р Г. М. Димитров като престъпник, а всъщнот той е един смел българин, който се противопостави първо на хитлеристлката диктатура, после на комунистическата диктатура. Един ден ще се червите от това!"
Неговата теза е, че няма укривателство, защото няма престъпление. Д-р Г. М. Димитров, понеже е разменен с американците, напуска границите на България с български дипломатически паспорт, който му е връчен на гарата от началника на кабинета на министъра на външните работи Стефан Василиев. И той свидетелства: "Да, по поръчение на министъра връчих на д-р Г. М. Димитров дипломатически паспорт. Може ли едно правителство да връчи дипломатически паспорт на престъпник?".
По този процес е разпитван и д-р Петър Дертлиев. Те бяха приятели с татко. Самият д-р Петър Дертлиев твърдеше, че вторият път, когато го пращат в Белене, е арестуван вкъщи, в апартамента на баба ми и дядо ми.
Татко избягва Белене, но през 1947 г. е заличен като адвокат, не му дават квалифицирана работа и става строителен работник. На тази снимка той е строителен работник. Стефан Савов, Бог да го прости, ми казваше: "Ние с татко ти строихме заедно Очната клиника във ВМА".