След като бе потвърдена смъртта на иранския президент и всички, пътували с него в разбилия се хеликоптер, включително и външният министър Хосеин Амир-Абдулахиан, връщам се към спомените си от срещата ми с шефа на иранската дипломация през декември 2022 г. в Техеран. Тъй като се видяхме малко преди той да замине за Аман, където предстоеше много важна регионална среща, пробвах да разбера нещо предварително. Но като всеки обигран събеседник, който иска да се забави с отговора, той реагира с контравъпрос, интересувайки се аз какво мисля, че ще се случи.
Казах му, че очаквам Иран да започне разговор със Саудитска Арабия. Колкото и неочаквано това да изглеждаше за мнозина тогава. Дадох пример, връщайки се малко назад във времето, когато Иран воюваше с Ирак на Саддам Хюсеин. През тия 8 години на изтощителна война с милион жертви, имаше моменти, в които никой не можеше и да помисли, че е възможно да има мирно споразумение. Но мир беше постигнат, и то без някоя от двете страни да бе изгубила или съответно заграбила дори и парче земя от другата. Дипломацията на Иран тогава се водеше от един забележителен външен министър - Али Акбар Велаяти - брилянтен познавач на арабите.
Затова вярвам, че точно вие, г-н министър, като добър познавач на арабите, можете да постигнете пробив със Саудитска Арабия. Казах това на Амир-Абдолахиан не за да му правя излишни комплименти, а защото бях убеден, че той наистина може да разговаря с арабските си партньори като никой друг в Иран към този момент.
Загиналият вчера Хосейн Амир-Абдолахиан имаше впечатляваща експертиза за Арабския свят и след смъртта на ген. Касем Сулеймани със сигурност бе най-добрият познавач на арабите сред иранския държавен елит. Бе започнал дипломатическата си кариера в посолството на Техеран в Багдад през 1997 г., за да стигне до посланик на Иран в Бахрейн. Преди да стане външен министър бе съветник по външната политика на парламентарния лидер Лариджани.
Връщам се към срещата ни в Техеран през декември 2022 г. След като му заявих, че очаквам да започне разговори със Саудитска Арабия той дипломатично намекна, че съм на прав път в очакванията си. Затова и веднага след срещата ни без колебание написах във фейсбук профила си, че разговорите между външните министри на Иран и Саудитска Арабия ще отворят възможностите за по-широк диалог в бъдеще, включително и по отношение на сигурността.
Точно след два дни се разбра, че иранският външен министър и саудитският му колега са имали среща. На арабски език в туитър Амир-Абдоалахиан бе написал, че е провел "приятелски разговор" с колегата си принц Фейсал бин Фархан ал Сауд, който го е "уверил в желанието на неговата страна да продължи диалога с Иран".
Това бе първият разговор на такова ниво от 2016 г., когато двете страни прекъснаха връзките си по един много драматичен начин. Ще припомня накратко събитията.
В началото на 2016-а Саудитска Арабия екзекутира 47 затворници за един ден, сред които най-високопоставеният шиитски шейх в страната Нимр ал Нимр. Това даде повод за демонстрации в целия мюсюлмански свят, където живеят големи шиитски маси.Посолството на Рияд в Техеран бе нападнато и опожарено. Дипломатическите отношения между двете страни бяха прекъснати, като сцената за началото на една кървава сунитско-шиитска гражданска война никога не бе изглеждала по-идеално подготвена.
Тези събития изправиха дори някои сунитски държави една срещу друга, когато следващата година Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет скъсаха отношенията си с Катар, обвинявайки го в подкрепа на тероризма. Последва и икономическа блокада на Доха, чуха се дори призиви и закани да бъде изкопан канал по сухоземната граница на Катар и Саудитска Арабия и така катарците да бъдат отделени и низвергнати дори териториално, сякаш хвърлени в морето. Но Иран тогава помогна на емирството, блокирано от арабските му побратими.
По онова време емисари на страни от четворката, наложила ембарго на Катар, започнаха да пристигат и в България, в опит да накарат дипломацията ни да вземе тяхната страна в това низвержение. Тогава в "24 часа" написах статията "Катар на нашия кантар", в която посочих колко глупаво би било да сторим това, особено на фона на десетгодишните ни политически инвестиции в Доха, а и предвид нетрайната природа на междуарабските съюзи. Ситуацията днес е повече от показателна.
След завръщането си от Техеран, в началото на 2023 г. написах, че Иран и Саудитска Арабия трябва да бъдат окуражени за диалог, защото тяхната студена война, докато се вихри "горещата" на Русия в Украйна, натоварва твърде много архитектурата за сигурност в света.
Направих и интервю с Амир-Абдулахиан, в което един от въпросите бе каква реакция очаква от Европа, която е в смут от началото на руската агресия в Украйна, при положение, че Иран продава оръжия и предоставя технологии за дронове на Русия. Той ми отговори, че сътрудничеството между Иран и Русия в областта на отбраната е нещо, което продължава от дълго време. Това са двустранни интереси, каза ми той, и като такива трябва да се гледат, без да се тълкуват в ущърб на трети страни, включително Украйна. И после добави, че тези страни, които обвиняват Иран за дроновете, не са спрели да изпращат оръжия и боеприпаси за този конфликт.
Абдулахиан бе дипломат от много висока класа. Разбира се, че всичките му действия бяха в особена хармония с политиката на президента Раиси, който също загина вчера. Особено по отношение на разпростирането на иранското влияние в Близкия изток. И тази хармония бе много по-силна, отколкото имаше между предишния президент Рухани и неговият първи дипломат Зариф. Дали нещо ще се промени в политиката на Иран след тази кончина? Едва ли, защото стратегическите интереси на страната остават непроменени.