"Приветстваме повечето прозрачност, която Министерството на електронното управление и всички, замесени в процеса, се стремят да има. Тя е нужна. При важен процес като изборите, колкото повече прозрачност и колкото по-малко информационен вакуум има, толкова по-малко несигурност има", пише БНР.
Това коментира пред БНР Никола Тулечки от "Данни за добро".
Той не скри, че имат и някои забележки:
"Можеше малко повече да се постараят, можеше да разрешат и на сертификационните органи да правят публични изказвания, на фирмата-вносител. Има доста въпроси, в които ние не виждаме риск, опасност или нещо скрито, но много други сили и хора виждат и ги използват като повод да се изказват и да внасят несигурност. Това е основната ни забележка. Колкото повече прозрачност, толкова по-добре".
Всеки от методите за сигурност на вота е важен и всеки от тях си има определена функция и смисъл, категоричен е Тулечки. По думите му тези методи не са направени, за да бъдат разбирани и обяснявани на масовия избирател. Според него е проблемно това, че доста хора се опитват да обяснят, а други хора – да объркат хората.
В предаването "Преди всички" Тулечки подчерта, че демонстрацията на софтуерните системи за компютърна обработка на данните от гласуването за изборите на 9 юни, която ще направи днес "Информационно обслужване", също е по посока на повече прозрачност. Той заяви категорично, че няма никакво съмнение в този етап от процеса, защото, по думите му, той оставя следа.
Неговото мнение обаче е, че фиксацията върху технологията за гласуване идва малко в повече. Според него тя по скоро е вредна за сигурността и доверието в процеса.
"Технологията не е проблем. Дори хартията не е чак такъв проблем. Има достатъчно защити. Не трябва да се фиксираме върху технологията, а по скоро да се фиксираме върху това да отидем да гласуваме".
Никола Тулечки отбеляза многото информация, с която са залети избирателите. По думите му голяма част от нея е част от кремълската пропаганда. Той подчерта, че тази информация се опровергава с навременна и искрена комуникация от замесените институции, както и с факти. Според него обаче проблемът е в уязвимостта към такъв тип информации:
"Уязвимостта идва, когато видим някаква информация, която искаме да видим. Истинският начин на въздействие е когато тази информация по такъв начин е направена, че въздейства на нашите предубеждения и на нашите предварителни нагласи. Трябва да имаме чувствителност, че независимо, че нещо звучи така, както ние бихме искали, това не значи, че то е вярно".