Минният бизнес поиска от държавата да дефинира и идентифицира стратегическите проекти за проучване и добив на стратегически и критични суровини, необходими за зеления преход на страната и Европа и дигитализацията на икономиката, и да се ускори разрешителният режим. От изключителна важност за индустрията и за намаляване зависимостта от вноса на китайски суровини е и улесняването на достъпа до финансиране на подобни проекти, за да може инвеститорите да ги реализират устойчиво, ефективно и с иновации. Това бе коментирано в откриващата сесия на шестото издание на Европейския инин форум, което се провежда в сряда в София.
Председателят на Българската минно-геоложка камара Драгомир Драганов отбеляза, че до 2030 г търсенето на суровини ще нарасне, шест пъти, заради изискванията на зелената сделка на Евросъюза, а до 2050 г. увеличението ще е 15 пъти. „Затова трябва баланс между поставяните от Еврокомисията цели и регулациите, предвид нуждите на трансформацията, каза той. Драганов призова да се ускорят процедурите по издаване на разрешителни за стратегически проекти за проучване на полезни изкопаеми. „България, освен списък с критични материали, трябва да има и проекти за търсене и добив не само на суровини като волфрам и кобалт, но и на такива като олово и цинк. На всеки пет години трябва да се обновяват програмите за търсене на суровини, както и да има отделен орган, който да координира всички дейностите в този важен отрасъл“, каза още Драганов.
В момента Министерството на енергетиката е органът, който движи процедурите по търсене и добив на ценни метали, но още преди време инвеститори се оплакаха, че техни искания за разрешителни за проучвания отлежават с години във ведомството. Вместо за ускоряване на дейностите по добива на ценни суровини, зам.- министърът на енергетиката Красимир Ненов предпочете да говори пред форума за ядрени реактори, възобновяеми енергийни източници и батерии за съхранение на ток . Зам.-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов също говори общи приказки за това колко са важни критичните материали за индустрията, но без да конкретизира мерки за извеждането на този отрасъл на приоритетно за икономиката ниво.
Представителят на Европейската комисия Мартин Ленч акцентира върху важността на европейския добив на критични суровини, за да се намали зависимостта от китайския внос, което се отразява върху веригата на стойността. Мария Сунер, председател на Шведската минна камара, отбеляза, че в момента Европа добави сама едва 3 процента от необходимите ѝ ценни суровини, а Ленг припомни, че целта на ЕК е това до 2030 г. това да се промени и делът да стане 10 процента, както и минната индустрия да използва 25 процента рециклирани материали. Според представителя на ЕК това може да стане с ускоряване на процедурите по проучване и добив и улесняване на достъпа до финансиране на този вид компании и реализацията на техни проекти за устойчив и съобразен с изискванията на кръговата икономика добив на стратегически и критични суровини. Сунер обаче коментира, че все още банките са колебливи относно финансирането на подобни проекти.
Ленч отбеляза, че в ход е първа процедура на ЕК за избор на стратегически проекти за търсене и добив на стратегически и критични суровини. По думите му трябва да се намери правилното ниво за финансиране на такива проекти от европейски институции, защото в противен случай има опасност от нарушаване на доставките, както това стана по време на ковид кризата, а и сега и с войната в Украйна. „Трябва да сме готови не само да купуваме най-евтините материали, а да имаме алтернативи за стратегически партньорства. Промяната на мнението за сектора е от изключителна важност“, каза представителят на ЕК.
Според евродепутата от „Демократична България“ Радан Кънев, който се бори за нов мандат в следващия Европарламент, е много важно да се идентифицират рисковете да се не изпълнят изискванията на европейското и националното законодателство з областта на критичните суровини. „ Ключов е рискът ускоряването на издаване на разрешителни да остане само на хартия. Всеки на този форум се е сблъсквал с просрочване в пъти на сроковете за издаване на разрешителни. Бизнесът винаги е искал комплексните разрешителни да са наистина такива, а не да са 12 и т.нар комплексно да е 13-ото. Пожелателните цели се провалят, ако няма насърчително публично финансиране, защото частният бизнес у нас е доста по-ограничен в собственото си финансиране, а досега ЕК няма предвидени механизми за подпомагане на индустриалната трансформация – нито за рисковото, нито за целевото финансиране, за да отговорим на политиката на протекционизъм, водена от САЩ и Китай“, каза Кънев.
Зам.-министърът на икономиката Николай Павлов коментира, че трябват партньорства с други държави за инвестициите и тласък на изследванията в областта на по-доброто използване на материалите. По думите му предстои изготвянето на стратегия за индустриалното развитие на страната ни, която ще се прави с помощта на учените и бизнеса. „В документа ще бъдат заложени основните законодателни идея за критичните суровини и как България може да стане част от европейските доставки на такива материали. Тя ще започне да се разработва след юли в продължение на година и половина, но след това ще имаме стратегически документ, така необходим на българската индустрия“, каза зам.-министърът.
Николай Вълканов, почетен председател на Българската минно-геоложка камара, разкритикува правителствата на България, че не са решителни по отношение на добива на важни суровини и припомни, че у нас се е извършвал уранодобив, който е от изключителна важност за ядрената енергетика, която България смята да развива. Същото се отнася и за съществен потенциал за добивна природен газ в Добруджа. Отбеляза, че у нас е спряна концесия за добив на волфрам, а обществото е негативно настроено срещу минния бизнес поради заблуди за това, че се замърсява околната среда. Минната индустрия е инвестирала огромни средства за иновации в бизнеса си трябва да се обърне съществено внимания върху възможностите, които предлага този отрасъл като високо платена квалифицирана работа и развитие на регионите.
По думите на Ленч минният бизнес все повече ще внедрява стандартите за екологична, социална и корпоративна политика.
