Новини от „друг“ свят
Прясна вода се появява за първи път на повърхността на Земята преди около 4 млрд. години – с 500 млн. по-рано, отколкото се смяташе досега, показва изследване, публикувано в ScienceAlert.Учените са изследвали изотопите на кислород, запазени в древни минерали, открити в Западна Австралия, където се намират най-старите материали от земната кора. Днес това място е сухо и пустинно, но някога е валяло обилно. Доказателствата са запазени в кристали циркон, образували се в началото на историята на Земята.Новите данни подкрепят теорията за "студената ранна Земя“, когато тя е била достатъчно хладна и е поддържала повърхностните води и океаните.
Презареждането на гориво в Космоса
Ракетата „Старшип“ на SpaceX, най-голямата и най-мощната в света, която излетя за четвъртия си изпитателен полет, за първи път успя да се приводни след повторно навлизане в земната атмосфера в Мексиканския залив. По време на мисията беше извършен тест за прехвърляне на гориво (течен кислород) от един резервоар в друг. Тази функция е от съществено значение, тъй като за да достигне до Луната, „Старшип“ ще трябва да презареди с гориво веднъж в Космоса, като се привърже към друг кораб, действащ като космическа сервизна станция. Освен огромния размер, голямата иновация на тази ракета е, че тя може да се използва за многократна употреба. Илон Мъск иска тя да бъде основен инструмент за създаване на автономна колония на Марс.
Ако Луната изчезне
Луната, единственият естествен спътник на Земята, оказва значително влияние върху нашата планета. Ако тя внезапно изчезне, това няма да окаже почти никакво влияние върху скоростта на въртене на планетата ни, но ще въздейства върху приливите и отливите не само в океаните, но и в земната мантия. Гравитационната сила на Луната предизвиква издигането на огромно количество материал в мантията на Земята, който се движи около ядрото по начин, подобен на океанските приливи и отливи, но в много по-голям мащаб. Тяхното изчезване щенаруши баланса в кората на планетата, предизвиквайки прехода ѝ към ново равновесие, което ще увеличи земетресенията и вулканичната активност. Освен това количеството топлина, отделяно от вътрешността на Земята, ще намалее и ще доведе до понижаване на температурата.
1000 денонощия в орбита
Олег Кононенко, командирът на отряда космонавти на Роскосмос и специален кореспондент на ТАСС на Международната космическа станция, стана първият човек в света, прекарал в околоземна орбита общо 1000 денонощия. Американските астронавти на станцията първи го поздравили за рекорда, съобщи ТАСС. В момента той е на петия си космически полет, а на 4 февруари подобри рекорда на руския си колега Генадий Падалки, който за пет мисии прекара в космоса 878 денонощия, 11 часа, 29 минути и 48 секунди. През юни Кононенко, който е роден в Туркменистан, ще отбележи в Космоса своята 60-годишнина, а при завършването на космическата експедиция общият му престой в космоса ще достигне 1110 денонощия. Първият му полет е през април 2008 г. Зад рекорда му стоят 15 г. професионална подготовка.
Приликите между Марс и Земята
Твърдата повърхност на Марс е подобна на тази на Земята, а периодът му на завъртане около собствената ос е много близък до този на нашата планета - 24.6 часа. Това означава, че един ден на Марс е почти толкова дълъг, колкото един ден на Земята. Марс обикаля около Слънцето за 687 земни дни. Всяка негова година включва пролет, лято, есен и зима, но те траят около два пъти по-дълго от земните сезони. Заради неговия ярък червен цвят, причинен от високото съдържание на железен оксид на повърхността му, го наричат Червената планета.
Феникс изненада астрономите
Планета, наречена Феникс, която се намира шест пъти по-близо до звездата си, отколкото Меркурий до Слънцето, и е 6,2 пъти по-голяма от Земята, беше открита неотдавна. Досега са наблюдавани по-големи и по-млади планети, които губят атмосферата си поради подобна близост до звездите си, но Феникс е изключение. „Големият въпрос е как тя е запазила тази атмосфера, въпреки че е била толкова близо до такава голяма звезда.“, казва Сам Грюнблат, астрофизик от университета „Джон Хопкинс“. Това е най-малката планета, откривана някога около някой червен гигант. Съществуват и други горещи планети като Нептун, но Феникс е 60 пъти по-малко плътен от най-плътните сред тях,.
Мегателескоп ще изследва Слънцето
Той представлява бяла метална конструкция със слънчеви панели, висока 7 м. От април учени от германския институт за изследване „Макс Планк“ в Гьотинген го подготвят за грандиозната мисия, включително с тестове в Арктическия кръг. Телескопът ще бъде издигнат във въздуха с огромен хелиев балон, чието фолио е 53 хил. кв. м, и ще го отведе на 35 км в стратосферата, където ще събира уникални данни за Слънцето. Учените се надяват на открития за външната му атмосфера, която е с температура над 1 млн. градуса и по-гореща от повърхността с около 5 хил. градуса.
Нашествието на паяка Жоро продължава
Ню Йорк е заплашен от нашествие на отровния източноазиатски паяк Жоро, съобщава New York Post. Този вид хищни насекоми, които живеят в САЩ повече от 10 г., достигат размерите на човешка длан и не само пълзят, но се реят във въздуха. Милиони от тях има в щата Джорджия и северната част на САЩ. Нови изследвания показват, че това лято те може да стигнат до Ню Йорк и Ню Джърси. Проф. Дейвид Койл от Университета "Клемсън“ поясни, че паяците Жоро достигат общ диаметър от 7,5 см и хапят, но само когато се чувстват застрашени.
Съвременен „динозавър“ застрашен от изчезване
Крака с извити 10-сантиметрови остри нокти, пронизващи очи, неоново синя шия, ръст до 1,5 метра и тегло до 75 кг. Така изглежда южният казуар, страховита птица от тропическите гори на Северна Австралия, от който са останали само около 4500 екземпляра и е застрашен от изчезване. Основните заплахи са сблъсъците с автомобили, изсичането на естествените им местообитания, нападенията на кучета и климатичните промени. Наричат го„съвременен динозавър“, който яростно защитаватериторията си, съска и ръмжи. Този вид нелетящи птици се среща само в Австралия, на остров Нова Гвинея и някои тихоокеански острови.
Най-големият геном в света
Живият организъм с най-голям геном (цялата генетична информация на даден организъм) е малка папрат, която расте във френската отвъдморска територия Нова Каледония в югозападната част на Тихия океан. Нейният геном е с около 6000% по-голям от този на синия кит - най-голямото животно на Земята, с около 4650% по-голям от този на африканския слон - най-голямото сухоземно животно, и с около 1500% по-голям от този на гигантската секвоя - най-високото растение. Ако се разтегне като кълбо прежда, дължината на ДНК във всяка негова клетка ще се простира на 106 м, което еповече от височината на Статуята на свободата в Ню Йорк, часовниковата кула Биг Бен в Лондон и Тадж Махал в Индия. За сравнение - човешкият геном се простира едва на 2 м.
