Близо половината от българите (47%) смятат, че лекарите сами са си виновни за проявите на агресия към тях. Всеки втори медик се е сблъсквал с подобни прояви. Това показват резултатите от проучване на социологическа агенция "Тренд" за нагласите на обществото към насилието над лекарите.
Резултатите от допитванията сред лекари и пациенти бяха представени на форума „Насилието над лекари – причини и възможни решения“, организиран от Български лекарски съюз (БЛС)."
Лекарите се възприемат като свръхчовеци със свръхспособности, факт е кризата в доверието към специалистите, посочи в анонса към събитието председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му проявите на агресия застрашават лечението и диагностиката на останалите пациенти.
Пенка Богданова от Върховната касационна прокуратура съобщи, че новообразуваните досъдебни производства срещу лица, проявили агресия над медик, са 39. Според данните, които представи, през 2021 г. производствата са били 10, през 2022 г. - 13, а през 2023 г. - 16. Тя очерта тенденция към трайно повишаване на случаите.
Какво показва проучването на обществените нагласи
Въпреки смущаващия резултат за връзката лекар-пациент, две трети от запитаните 1003 пълнолетни граждани са удовлетворени от лекуващия ги специалист. Категорично недоволни са едва 5%. По-недоволни са хората с нисък образователен ценз, посочи Димитър Ганев от "Тренд".
Изложени ли са на риск от агресия лекарите
Близо 70% от запитаните смятат, че такъв риск съществува, макар да преобладават умерените отговори "по-скоро да". Близо една четвърт (23%) са ставали лично свидетели на вербална агресия срещу лекари. Делът е по-висок от средния в столицата и по-нисък в селата. 5% споделят, че са ставали преки свидетели на физическа агресия, проявена към лекар.
Близо една пета (17%) смятат, че агресивното поведение на пациентите към лекарите може да доведе до по-бърз преглед. Според изследователите тук най-ясно си личи разликата по образователно ниво – най-убедени в това са хората със средно и основно образование, докато висшистите споделят мнението в по-малка степен. Установява се зависимост и по тип населено място – жителите на столицата са най-малко убедени, в областните и малките градове делът е близък до средния, а в селата достига една четвърт.
Какво може да намали проявите на агресия
Над две трети (67%) са на мнение, че по-доброто разбиране на нуждите на пациентите от страна на лекарите може да намали проявите на агресия спрямо лекарите. Според анкетиращите това може да се тълкува и като схващане, че лекарите отчасти сами провокират подобно поведение към себе си.
Тази хипотеза се потвърждава от факта, че близо половината (47%) от респондентите са на мнение, че в някои случаи лекарите сами са си виновни за проявената спрямо тях агресия. Това се споделя по-често от средното от мъжете и лицата между 40 и 60 г.
Свръхочаквания към медиците - "лекарите са длъжни"
83% са по-скоро или напълно съгласни с твърдението, че лекарите са длъжни да взимат безпогрешни решения, 73% смятат до някаква степен, че са длъжни винаги да са на разположение и да реагират незабавно, а 72% - че са длъжни да предоставят незабавни решения на сложни проблеми.
Свръхочакванията обхващат и личния живот на специалистите, тъй като половината от запитаните са на мнение, че лекарите трябва да жертват личното си време за грижата на пациентите, а 51% очакват от тях да знаят всичко по всеки въпрос.
Защо има агресия
На първо място сред причините за прояви на агресия към лекари запитаните поставят неудовлетвореността от услугите/лечението (65%), следва дългото чакане пред кабинета (60%) и скъпото заплащане на услугите (53%). Близо половината от запитаните са на мнение, че неуважителното отношение от страна на лекаря също е причина.
Сред причините близо 50% изтъкват, че виновен може да е пациентът, ако е под въздействието на алкохол, наркотици или емоционален стрес, а 35% посочват липсата на уважение към лекарите. 15% признават, че им се е случвало да изпитат чувство на агресия при посещение на лекар. Това най-често е отговор на мъжете, лицата между 30 и 60 г. и по-ниско образованите.
Нагласите сред лекарите - проучването е сред 800 медицински специалисти
По-голяма част от анкетираните медици твърдят, че не са усещали неуважение от страна на пациента. 11% се сблъскват с агресия от пациенти или техни близки на работното си място често, а още 20% твърдят, че това им се случва понякога. Делът е по-висок сред практикуващите в болничната помощ – 35% се сблъскват с агресия често или понякога.
6 от 10 лекари признават, че са ставали свидетели на вербална агресия към свои колеги на работното си място, една пета (20%) са били свидетели на физическа саморазправа с техен колега. По-често случаите са сред работещите в болници.
10% от запитаните са били жертва на физическа агресия, а 16% дори са се замисляли да напуснат работата си. Други 32% от анкетираните лекари не се чувстват в безопасност на работното си място. Повече от половината участници в проучването признават, че проявите на агресия им причиняват емоционално изтощение и стрес.
Близо половината от лекарите в България споделят, че лично са ставали жертва на вербална агресия по време на работа. Това твърдят по-често жените и по-младите възрастови групи под 50 г. При лекарите от болничната помощ делът достига 55%. 1 от 10 лекари е ставал жертва на физическа агресия на работното си място.
Една трета от запитаните категорично не се чувстват спокойни, че ще бъдат защитени от институцията, в която работят, а още 26% не могат да преценят дали биха могли да разчитат на подобна подкрепа.
Според 62% агресията към лекарите може да влоши грижата за пациентите. Това мнение среща още по-силна подкрепа сред специалистите в болничната помощ.
Участниците в проучването възприемат като водещи причини за проявяваната агресия на пациентите липсата на уважение към лекарското съсловие (74%), следвано от емоционалния стрес сред пациентите (65%). Сред причините с по-голямо влияние лекарите добавят и такива, които не са свързани с пациентите, като дългото чакане за прием (53%), неудовлетвореност от услугите (41%), както и неуважителното отношение от самите лекари (29%).
Свръхочаквания и обществен натиск
Проучването извежда най-нереалистичните очаквания според лекарите:
- да вземат безпогрешни решения - 69%;
- винаги да са на разположение - 65%;
- да жертват личното си време - 60%;
- да знаят всичко по всеки въпрос - 59%;
- да вземат бързи решения по сложен въпрос - 53%.
Близо ¾ (72%) от българските лекари са подложени на натиск от обществените очаквания за техните способности, достъпност и разположение. Това споделят в още по-голяма степен специалистите от извънболничната медицинска помощ. Като най-нереалистично се определя това, че според обществото нямат право на грешки (69%), но останалите очаквания също се споделят от висок дял запитани. Повече от половината от практикуващите лекари (51%) чувстват натиск да отговорят на публичния образ, дори и с цената на собственото си здраве и баланс в личния живот. Това споделят по-често жените, както и хората под 50-годишна възраст.
Мнението, че публичният образ на лекарите в медиите пречи за изграждането на уважение към професията, се споделя от близо две трети (64%) от целевата група. Едва 13% споделят противоположното мнение.
В личен план мнозинството от българските лекари се чувстват уважавани от своите пациенти. Близо половината от тях са били обект на вербална агресия, а 1 от 10 специалисти е бил подложен и на физическа агресия.
Резултатите от проучването показват високото ниво на обществен натиск, на който са подложени лекарите. Мнозинството от тях усещат към себе си нереалистични очаквания, на които трудно може да се отговори. Тези свръхочаквания към лекарите са предпоставка за недоволство и агресивно поведение от страна на пациентите, показва анализът на "Тренд".
