България покрива всички критерии, остава само инфлацията за членство в еврозоната според редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка.
Очаква се до края на годината и тя да бъде покрита като критерий и страната ни да поиска извънреден доклад.
Това съобщиха от БНБ, предаде БГНЕС.
Днес Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.
България покрива всички критерии, остава само инфлацията за членство в еврозоната
според редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно: този за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент. България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството ѝ в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен.
Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно в размер на 1,9% от БВП при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1% е значително под референтната стойност от 60%, като сме на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система – Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро и не е показал никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий.
В докладите се отбелязва, че
от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС
при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната.
От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция.
Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната,
както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната.
