Кой е Георги Йорданов, последният жив министър на Тодор Живков

Вчерашното предложение на служебното правителство към президента да издаде указ за награждаването на Георги Йорданов с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина", за "големите му заслуги в областта на културата и изкуството" предизвика остри реакции в парламента и позиция на служебния министър на културата Найден Тодоров, който призова културната и партийната политика да не се смесват.

Правителствената пресслужба представя Георги Йорданов като "български държавник и общественик, свързал неразривно житейския си път с развитието и възхода на българската култура", като имал "изключителен принос към популяризирането и съхраняването на българските духовни ценности".

Предложението за награждаването е за цялостната му дейност за "духовното въздигане на нацията" и във връзка с 90-годишнината му.

Йорданов е последният жив член на Политбюро на БКП, което е най-овластената структура по времето на тоталитарния комунистически режим. Именно заради това съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов излезе на трибуната, за да прочете декларация от името на ПГ на ПП-ДБ, в която напомни за действащия закон, с който през 2000 г. комунистическият режим у нас е обявен за престъпен, и призова Министерството на културата да се откаже от предложението си за награждаването на Йорданов с орден "Стара планина".

Декларацията вбеси БСП. Борислав Гуцанов и Георги Свиленски застанаха от двете страни на трибуната, от която Атанасов четеше декларацията. Те го прекъсваха и местеха микрофоните. За да не се стигне до сблъсъци, бе дадена 10-минутна почивка. След нея Атанасов довърши изказването си, пазен от квесторите и депутати от парламентарната му група.

Последва позиция на Найден Тодоров, в която той посочи, че като служебен културен министър няма право да отправя предложения сам, а се съобразява с решения на комисии, които от своя страна разглеждат предложенията на инициативни комитети.

"Списъкът на инициативния комитет за награждаване на Георги Йорданов включва неоспорими имена от културния сектор, с различни политически убеждения, но очевидно намерили причина, която да ги обедини в издигането на неговото име за награждаване", посочва още Тодоров.

Защо обаче миналото на Йорданов предизвика толкова бурни реакции?

Георги Йорданов е роден през 1934 г. в село Твърдица близо до Нова Загора. Завършва право в Софийския университет и известно време работи като прокурор в Сливен. В България обаче той е познат с кариерата си на комсомолски и партиен функционер, работил предимно в структурите, свързани с пропаганда и агитация в Сливен и в София.

"Пропаганда и агитация" е името на отдел в тогавашната БКП и в Димитровския комунистически младежки съюз. По време на тоталитарния режим изкуството и културата се смятат за част от "пропагандата и агитацията", а произведенията, които се разминават с партийната идеология, са порицавани, отстранявани от пазара или забранявани.

Йорданов оглавява Комитета за култура (с ранг на министерство) от 1982 г. От 1986 г. е начело и на Съвета за духовно развитие, който контролира дейците на културата. Преди 80-те години е сред близките на Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, за която се твърди, че извършва революция в културата. От лятото на 1987 г. до ноември 1989 г. е министър на културата.

Йорданов е сред организаторите на много събития, които популяризират българската култура по света, сред които популяризиране на тракийското златно съкровище и Мистерията на българските гласове. Именно този принос на Йорданов е сред основните аргументи да бъде предложен за държавна награда.

Критиците обаче напомнят пагубната роля на комунистическото ръководството на културата в извършването на най-малко две големи престъпления от 80-те години. Първото е провеждането на репресиите над българските турци (1984-1989), а второто – преследването на българските дисиденти, по-голямата част от които са хора на изкуството и науката.

Архивите на БКП и Държавна сигурност показват, че Йорданов е сред активните участници на обсъждането как да се депортират българските турци в Турция през 1989 г. Това е най-масовото преселване на хора в Европа след края на Втората световна война.