Решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да допусне до участие в състезанията по бокс алжирката Имане Хелиф и тайванката Лин Ю-Тин предизвиква разгорещени дискусии през последните дни. Двете състезателки бяха дисквалифицирани по време на световното първенство в Делхи миналата година. Международната боксова асоциация тогава обявява, че те не са покрили изискванията за участие в категорията жени.
На този фон в социалните мрежи вирусообразно се разпространяват възмутени публикации, според които МОК е разрешил на трансжени да се състезават при жените. Някои потребители отиват още по-далеч, като твърдят, че решението дава възможност на „мъже да бият жени“. Factcheck.bg събра част от известните факти по случая.
Двете боксьорки не се определят като трансжени
Имане Хелиф и Лин Ю-Тин многократно са се състезавали в женски състезания и не е известно някога да са се определяли като трансжени. През март 2023 г. обаче Международната боксова асоциация решава да ги дисквалифицира по време на световното първенство в Делхи. Решението е взето точно преди финалната среща, в която Имане Хелиф е трябвало да се боксира за златния медал. На нейно място е възстановена отпаднала в полуфинала състезателка от Тайланд. Лин Ю-Тин е лишена от вече спечеления бронзов медал.
Според изявление на Международната асоциация по бокс (ИБА) тестовете, на база на които е взето решението за дисквалификация, не се отнасят до нивата на тестостерон на състезателките. Според организацията става дума за друго утвърдено лабораторно изследване, но в какво точно се състои то остава конфиденциална информация.
От протокола на заседанието, на което е обявено решението, се вижда, че то е взето еднолично от генералния секретар на IBA Умар Кремльов, който вече е информирал състезателките. Едва след това той предлага на борда на директорите да „ратифицира“ неговото решение. На 25 май 2023 г. Кремльов коментира в личния си канал в „Телеграм“, че двете състезателки са изключени, защото „имат XY хромозоми“. Подобна информация не е официално оповестявана от ИБА.
Няма публично известни данни дали някоя от двете боксьорки попада в категорията интерсекс, която има много възможни проявления с разнообразни характеристики. Като цяло с термина интерсекс се описват хора, които чисто биологично не могат да бъдат еднозначно определени като мъже или жени.
Самата организация ИБА, която е организатор на миналогодишното световно първенство, не е призната от Международния олимпийски комитет. Тя е изключена от МОК през 2023 г. заради корупция и проблеми в управлението ѝ, а по-късно жалбата ѝ срещу това решение е отхвърлена от съда в Швейцария. През 2018 г. ИБА избира за свой генерален секретар узбекистанеца Гафур Рахимов, който е обект на санкции заради участие в международна мрежа за наркотрафик и организирана престъпност. През 2020 г. той е заменен на поста от руския олигарх Умар Кремльов, като и двата избора предизвикват сериозно неодобрение от страна на олимпийското движение.
Вече съществува и алтернативна световна федерация по бокс – това е World Boxing, в която в момента членуват 37 национални боксови федераци. Те са напуснали ИБА след неуспешни опити да бъде отстранен генералният ѝ секретар Кремльов. Организацията се надява да ѝ бъде поверено управлението на състезанията по бокс в следващите олимпийски игри.
Каква е позицията на МОК по казуса с Хелиф и Лин
По време на пресконференция на 30 юли говорителят на МОК Марк Адамс заявява, че „всички, които се състезават в женската категория, отговарят на критериите.“ Той обяснява, че в случая двете състезателки отговорят на условията на конкретната федерация, които са от 2016 г. Същите условия са били в сила и за Олимпиадата в Токио, където двете боксьорки са се състезавали, допълва Адамс. В Токио Хелиф се класира пета, а Лин девета в съответните категории.
“Всеки би искал да има прост отговор да или не, но това е нещо изключително сложно и всъщност се решава поотделно не само за всеки отделен спорт, но и дисциплина по дисциплина,“ казва още Адамс. Той заявява, че решението за допускане на двете боксьорки е взето именно на такова експертно ниво. Представителят на МОК изтъква, че те са жени по паспорт, че се състезават от години като жени и МОК изцяло застава зад това.
Позицията на МОК беше публично подкрепена от председателя на алтернативната световна федерация Борис ван дер Ворст, който призова хората без задълбочени познания в областта на пола да оставят темата на медиците и учените.
Имане Хелиф и Лин Ю-Тин имат отличия от много предходни състезания, при които са преминали процедури за квалификация, а титлите не са им отнети. Състезавали са се и в България, в турнири организирани от Българската федерация по бокс, където също не е имало пречки да участват в женската категория. Хелиф има и златен медал от купа „Странджа“ през 2022 г.
Границите между половете в спорта
Наред с тестовете за допинг, проверките за потвърждаване на пола имат дълга история в олимпийското движение. Традиционно се смята, че мъжете имат състезателно предимство заради биологични характеристики като повече тестостерон и по-голяма мускулна маса. В същото време резултатите и на двата пола постоянно се подобряват и при жените в някои спортове има съвременни постижения, които превъзхождат тези при мъжете отпреди няколко десетилетия. В историята на спорта са познати и немалко случаи, в които състезатели се оказват с биологични характеристики, вариращи в различна степен между мъжкия и женския пол.
Наличието на една Х и една Y хромозома например е генотип, характерен за мъжете. Съществуват обаче и определени медицински състояния като синдром на Суайър, синдром на андрогенната резистентност (нечувствителност към тестостерон) и други, при които хора с XY хромозоми се развиват като жени, могат да имат женски или недоразвити външни полови органи, а в част от случаите и някои женски вътрешни полови органи. Тези състояния в голяма част от случаите не им дават предимство пред жените в спорта, тъй като при тях няма мъжки нива на тестостерон или организмът не е в състояние да реагира на хормона.
На Олимпиадата в Атланта през 1996 г. например при 8 от 3387 състезателки в различните спортове са открити несъответствия с тогавашните критерии за потвърждаване на женски пол. Оказва се, че при 7 от тях става дума за андрогенна резистентност, като при 4 от тях тя е пълна, а при останалите частична. При осмия атлет половите жлези са били премахнати. На всички е разрешено да участват в състезанията.
В исторически план атлетите, които се отклоняват от ясното разграничение между мъжки и женски пол, са били подлагани на унизителни проверки, публично засрамвани, а понякога и лишавани от вече извоювани медали. Надеждността на част от прилаганите лабораторни тестове също е оспорвана и затова методологията се променя във времето. Eдва през 1999 г. МОК взема решение да преустанови рутинните изследвания за полова принадлежност. Решението е в сила от Олимпиадата в Сидни през 2000 г.
Могат ли трансджендър атлети да се състезават на Олимпийските игри
МОК дава възможност на отделните федерации да вземат решение дали да допуснат участието на трансджендър атлети. През 2021 г. международният орган публикува насоки към федерациите за избягване на дискриминацията на базата на полова идетничност и вариации между половете. В документа има десет основни принципа, сред които включване, предотвратяване на вреди, недискриминация, избягване на нечестно предимство, базираност върху научни доказателства, защита на правото на личен живот и други.
Много спортове забраняват на трансжените да се състезават като жени. На игрите в Париж броят тези ограничения са повече в сравнение с Токио 2021 г. Някои федерации създават трета „отворена“ категория, в която могат да се включват транс състезателите. Други допускат трансжени, но само ако не са преминали през пубертета като мъже или ако нивата им на тестостерон не надвишават определени граници.
Според различни медии, които наблюдават темата, в Олимпийските игри в Париж 2024 не участва нито една трансжена.