Два ключови избора - на главен прокурор и на председател на Върховния административен съд (ВАС), трябва да направи в следващите месеци Висшият съдебен съвет (ВСС). Темата, която беше замряла в очакване на решенията на Конституционния съд (КС) за промените в основния закон и за механизма за разследване на главния прокурор, отново набра скорост и нажежи емоциите. Според част от юридическата мисъл вече няма пречка този състав на ВСС, който работи 2 г. над мандата си по вина на парламента, да открие процедурите. Ако го стори обаче, ще си навлече гнева на поддръжниците на т.нар. съдебна реформа, която беше отменена от КС. Тази група юристи смята, че настоящият съвет се е компрометирал и не е редно да избира двама от шефовете в съдебната власт. Трето юридическо мнение пък застъпва виждането, че част от преходните разпоредби в конституцията продължават да действат въпреки решението на КС. Причината била, че в основния закон останаха промените, свързани със структурата и правомощията на прокуратурата. А заради тях трябвало да се извърши промяна в устройствения закон и в още около 80 други, преброили правници. Една от преходните разпоредби в конституцията казва, че членовете на ВСС се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на промените в съдебната власт.
Кой път ще се избере, тепърва ще се види. Едно е сигурно. Като опитни в протяжните, продължаващи часове наред дебати кадровиците няма да пропуснат да потънат в цитиране и тълкуване на параграфи и алинеи. За да се “отреже” възможността настоящият съвет да избира главен прокурор и шеф на ВАС, в четвъртък ПП-ДБ внесе предложение за промени в Закона за съдебната власт. С тях поискаха да се забрани на съвет с изтекъл мандат да провежда двата избора.
Идеята беше определена от ръководителя на катедрата по конституционно право в Софийския университет проф. Пламен Киров като противоконституционна. Той припомни решение на КС отпреди две години, в което се казва, че органите с изтекъл мандат имат същите права и задължения като тези, които са в редовното време. Всъщност първи за забрана настоя “Правосъдие за всеки”. До тях достигнала информация, че въпреки че август е ваканционен месец за съдебната власт, имало идея да се поднови точно сега спряната процедурата за избор на главен прокурор.
Според слухове в юридическите среди това щяло да стане веднага щом се разбере, че се отива отново на предсрочни избори. Идеята била да има титуляр на поста горе-долу когато започнат разговорите за редовен кабинет, излъчен от 51-ото народно събрание.
Процедурата по избор на нов обвинител №1 беше спряна през юни миналата година заради искането на Иван Гешев да се обяви за неконен ad hoc прокурорът (този, който разследва главния).
В края на юли заедно с решението по делото за конституционните промени КС се произнесе и за механизма. Становището беше, че той не бива да е в конституцията, а в съдебни закон и НПК.
Самата процедура отнема между 2 и 3 месеца, но нищо не пречи съветът да я ускори. Според досегашните хронограми номинации се правят в четири поредни заседания, което продължава месец. Право на предложения имат минимум трима от членовете на съответната колегия. Тоест прокурорската колегия предлага главен прокурор, а съдийската - двамата шефове на върховните съдилища.
После се дават още две седмици за писане на концепции и толкова за проверка на нравствените и професионалните качества. До момента единственото име, което неофициално се е спрягало за кандидат, е това на служебната министърка на правосъдието Мария Павлова. Според юристи обаче, ако тя иска да се кандидатира, трябва да не е в новия служебен кабинет.
Не по-малко объркана е и ситуацията около избора на председател на ВАС. Процедурата вече трябваше да е открита, защото в закона се казва, че започва не по-рано от шест и не по-късно от четири месеца преди края на мандата. Този на настоящия шеф Георги Чолаков изтича през ноември. Забавянето дойде заради промените в основния закон и последвалото оспорване пред КС. Каквото и решение да вземе ВСС, този състав ще се запомни като направилия най-много избори на трите върха на съдебната власт. Първо избра Георги Чолаков за шеф на ВАС, после почти единодушно (само с три гласа против) Иван Гешев за главен прокурор, след това гласува Галина Захарова да оглави ВКС, а миналата година също доста категорично махна Гешев от поста.