Бизнес

Високите температури и топлите ветрове са пагубни за реколтата в Добруджа

   
Високите температури и топлите ветрове са пагубни за реколтата в Добруджа

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Стопаните, отглеждащи земята ни, извършват производство под открито небе и много често казват сами, че аграрните специалисти каквото и да предприемат, накрая всичко е в ръцете на природата. 

Добруджа, известна като житницата на България, където полята с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и други култури се простират, докъдето погледът ни може да стигне, страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури. 

Как горещините се отразяват на зърнопроизводството и имат ли полезен ход земеделците?

За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения. За други обаче той е безценен. С реденето на сезоните се сменя и картината пред очите ни. През пролетта с поникването на пшеницата полята радват окото с наситено зеления си цвят, след това в жълто обагря огромни площи рапицата, идва ред на цъфтежа и на лавандулата, а не след дълго слънчогледите привличат погледите ни с разтворените си пити и красотата си.

За съжаление през последните години все по-често виждаме и пшеница, която вместо да е тъмнозелена линее и добива ръждив цвят, слънчогледите току-що цъфнали и готови да пълнят питите си със семки навеждат срамежливо глави и съхнат.

По думите на проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в гр. Генерал Тошево сушата не е нещо ново за този край на България, но придружена с високите температури и топлите ветрове, става пагубна за реколтата. Измерванията на института от 1952 година насам ясно показват, че след 2000-та година температурите трайно се повишават.

Климатичните промени, водещи до все по-чести години на суша и високи температури, категорично са проблем за земеделието, смята и Нели Стоянова, председател на кооперация „Възраждане“, отглеждаща 10 000 дка земя.

Ситуацията не е много оптимистична от гледна точка на развитието на пролетниците, споделя и Петър Петров, обработващ в стопанството си 13 000 дка земя.

Едно от спасенията за насажденията в Добруджа, особено при сегашните метеорологични условия, са полезащитните пояси, уточнява проф. Иван Киряков.

Само след месец жътвата на слънчоглед и царевица в Добруджа ще е започнала. Очакванията са част от полетата да бъдат прибрани, колкото да се изчисти земята, без да се реализира добив. На други места, макар и малко, реколта ще има. Какви ще са промените в родното земеделие при настоящия климат, тепърва предстои да проследим в годините./ БНР