Парижката Олимпиада от 2024 беше забележителна с многото атлети, родени в една страна, а състезаващи се за друга. Специално в България, където общественото мнение бездруго е разделено, сегашната Руско-украинска война стана причина за още един спор, когато двама атлети - Семен Новиков от Украйна и Магомед Рамазанов от руски Дагестан - представляваха успешно страната ни на Игрите, печелейки златни медали в класическата борба. Особено интересен за част от публиката е въпросът: русин ли е по народност дагестанецът Рамазанов?
Отговорът е: не повече отколкото българите са били етнически турци по време на османската власт. Магомед Рамазанов, както и брат му Рамазан Рамазанов произхождат от севернокавказката Република Дагестан, по-точно - от народа, наречен аварци или кавказки авари. Днес Дагестан с всичките си жители е част от Руската федерация, но това включване не е станало лесно.
Кои са аварците?
Не бива да бъдат смесвани с аварите от Ранното Средновековие, които са имали своя държава в днешна Унгария и са воювали с византийци, франки и българи. Кавказките авари или аварци са наричани също маарулал и тавлин от различните си съседи - ингушети, чеченци, черкези, абхазци, лезгинци, осетинци или алани, кумики, кабарди, балкарци и така нататък. Огромната планинска верига Кавказ с многобройните си, изолирани долини се простира между Черно и Каспийско море. Тя отделя народите на евразийската степ от Месопотамия и Мала Азия - и е поделена между множество християнски и мюсюлмански националности, запазили собствената си култура, език, характер и имена. Най-ранните българи на Кубрат може би са имали някакви контакти с прадедите на днешните кавказки аварци.
Историята на аварците е дълга и интересна, включително и защото по време на монголските нашествия през XIII в. този народ е влязъл в приятелски отношения със завоевателя и се е радвал на покровителството на Чингизидите. Преходът на аварците от християнство към ислям също си заслужава да бъде отбелязан.
Но това, с което аварците влизат в голямата история, е тяхната героична и упорита борба с руското завладяване на Кавказ. През 1763 г. Руската империя започва стогодишната си серия войни срещу големия кавказки народ на черкезите. Империята бавно и трудно навлиза в планините - това е част от историята на Русия, която рядко се коментира, но както завладяването на Сибир през XVI в., така и експанзията в Кавказ през XVIII-XIX столетие представляват част от историята на европейските колониализми. В много отношения днешна Русия, която все още контролира Сибир и части от Кавказ, се явява последната западна колониална държава. Без голяма разлика с американското завладяване на Дивия Запад, завоеванието на Кавказ завършва с геноцид над победените черкези и други народи. За разлика от останалите велики сили на XIX в., Русия продължава да не се е деколонизирала и поддържа пряката си власт в земи, които нямат етническа връзка със самите руснаци. Основната разлика с останалите някогашни велики сили е, че Русия има преки сухоземни връзки с колонизираните територии и народности.
Борбата на аварците с Русия
Аварците, както и черкезите, се борят с нашествието и на няколко пъти успешно го спират. През цялото време нахлуващата колониална сила не признава легитимността на традиционните местни режими - на практика държави със свои традиции и институции. Специално аварците имат свое ханство още от XIV в. и то съществува над пет столетия преди да бъде достигнато от напредващите руски войски. През осемнайсети век те на практика контролират по-голямата част от Североизточен Кавказ като местни хегемони.
В началото на XIX в. аварците за кратко попадат под протекцията на Руската империя, но само две години под петербургско върховенство водят до началото на бунтове ок. 1804 г. заради опитите на царската администрация да контролира свободолюбивите планинци. По това време повечето кавказки населения са си заслужили печална слава заради постоянната си военна организация, яростна нетърпимост към чужда власт и склоност към агресия при най-малка провокация. Аварците не правят изключение (тяхното реноме като добре организирани и безмилостни воини буди респект дори съседите им), а нарастващото влияние на кавказките духовни водачи - самостоятелните имами Гази Мохамед, Хамзат Бег и особено прочутия имам Шамил.
Кавказкото имамство дава нужната верска спойка и идея зад съпротивата на отделните планински кланове срещу "безбожната" власт на пратените от Петербург генерали и чиновници. В забележителния си труд "Сабите на Рая" Лесли Бланч описва култура, в която религията и племенният кодекс са безмилостни. Аварците са основната сила на имамската духовна и военна власт. Те буквално съчиняват песни за кинжалите си. Техните младежи не могат да се оженят, ако не могат да покажат определен брой отсечени глави, ръце или поне уши на противници. Семействата им следват унаследени вендети в продължение на поколения, като дори частично забулените им жени не отказват да участват в изблици на жестокост.
Аварците са прототип на фремените в "Дюн"
Всъщност "Саби в Рая" е толкова влиятелен труд в описанието на свирепата култура на аварците, че книгата вдъхновява описанието на обичаите на фремените или "свободните" в романа "Дюн" на Франк Хърбърт. Американският фантаст дори запазва тюркската дума за дълготрайна мъст, следвана както от историческите аварци, така и от "свободните" в романа - терминът е "канлъ", буквално "кръвнина".
Имам Шамил, водачът на кавказката съпротива срещу руската експанзия през 50-те и 60-те години на XIX в., се превръща в легендарна фигура - едновременно пророк, вдъхновител, военен вожд, политик и стратег на своя народ.
В крайна сметка аварците са победени и включени в дагестанската област на империята, но победата не е нито лесна, нито окончателна.
Към военизираната, подчертано мъжествена култура на аварския народ, трябва да се прибавят и по-изтънчените характеристики на съществуването му. Планинският фолклор, сложната родова организация, комбинацията от романтични и жестоки черти в характерите, физическата привлекателност на планинците и живописните традиционни костюми придават интерес на това самобитно население от милион и триста хиляди души.
В този смисъл е разумно да имаме предвид, че българският спортист и олимпийски медалист Магомед Рамазанов не е руснак, а аварец - и че причините му за приятелска снимка със Семен Новиков може би отиват и отвъд спортната дружба.
--230.jpg)
--230.jpg)
