Ако не се вземат никакви мерки, дефицитът в Бюджет 2025 се очертава да бъде около 18 млрд. лв., което прави към 8-9% от БВП. Това стана ясно на странна пресконференция на служебния финансов министър Людмила Петкова в петък по повод изтичането на срока за внасяне в парламента на бюджета за догодина - 31 октомври. От думите на Петкова се разбра, че към момента служебното правителство няма готовност да предложи рамка на финансовия план, а тепърва започват консултации с партиите в парламента (които са в предизборна кампания), с работодателите и синдикатите по въпроса как да се подходи.
От числата, изнесени от Петкова, се разбра, че има сериозен проблем с разминаването между приходите и разходите за догодина, тоест с дефицита. Тя обаче не пожела да спомене никакво точно число, за да не отправи погрешно послание към Брюксел, който внимателно следи дали България ще влезе в тавана на дефицита от 3%, необходим за еврозоната. Петкова дори се зарече, че реалният дефицит в бюджета догодина със сигурност ще е до 3%, но на този етап тя не може да каже как ще стане това. Надеждата на служебния министър е решението да го дадат политиците в Народното събрание, които само преди няколко дни блокираха милиарди със среднощните си парламентарни разпри.
Според данните, съобщени от Петкова, анализът на експертите в МФ показва, че при действащото законодателство приходите в Бюджет 2025 ще нараснат с 6.2 млрд. лв., а разходите - с 18.1 млрд. лв. спрямо гласуваните в Бюджет 2024. Простите сметки показват, че това значи нов дефицит за 2025 г. от 11.9 млрд. лв., към който следва да се добави и тазгодишният от 6.2 млрд. лв. Всичко това означава, че ако не се вземат никакви мерки, очертаващият се дефицит за догодина е 18 млрд. лв.
2023 г., той наистина внесе и изпълни Бюджет 2023 с дефицит под тавана от 3%, и то без вдигане на данъци. Това обаче стана за сметка на свити публични инвестиции и еднократни мерки като прибиране на целия дивидент на държавните предприятия. През 2023 г. все още имаше и положителен ефект за бюджета от по-високата инфлация.
През 2025 г. обаче задачата се очертава да е далеч по-сложна от тази през 2023 г. Причините са много - по-ниската инфлация, значително завишените разходи за заплати, пенсии и персонал, нарастването на средствата за отбрана, както и гласуваната инвестиционна програма за общините в размер на 7.6 млрд. лв. за периода 2024 - 2026 г. Друг сериозен проблем е рискът България да загуби милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост заради раздорите в парламента. Второто плащане от 1.277 млрд. лв. например не е получено нито през 2023 г., нито през 2024 г. заради неизпълнените реформи.
