"Drill, baby, drill."
Това заяви Доналд Тръмп в речта си при инаугурацията за президент на САЩ. С тези си думи Тръмп сложи край на фаворизирания зелен преход и даде да се разбере, че за да е конкурентна икономиката на САЩ, трябват нефт и газ.
КЪДЕ СМЕ НИЕ?
Високите цени на енергоносителите, нефт, газ, срамният данък, наложен изкуствено върху електроенергията от ТЕЦ, дотирането на възобновяемите източници, като фотоволтаични и вятърни паркове, надуха инфлацията в България до непосилни за хората и бизнеса величини.
МОРАТОРИУМЪТ У НАС ЗАБРАНЯВА ПРОУЧВАНИЯ И ДОБИВ ПО ВСИЧКИ МЕТОДИ
През 2012 година Народното събрание наложи безсрочен мораториум на проучването и добива на шистов газ, такъв по конвенционален добив, и нефт по технологията фракинг. Той е валиден за територията на цялата страна и акваторията ни в Черно море. Актът на Парламента е в следствие на протести от противници на този метод.
Скандалът започва след като тогавашното правителство дава концесия на гиганта Шеврон за проучване на находище на шистов газ, такъв по конвенционален добив, до Нови пазар. Американците прогнозират, че на това място могат да се добият между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ, такъв по конвенционален добив. В анализ на Агенцията за енергийна информация на Съединените щати се твърди, че в България има шистови залежи от 500 милиарда куб. м газ, които ще можем да използваме най-малко сто години.
ДОВОДИ ЗА ШИСТОВИЯ ГАЗ
В проучванията и добива на шистов газ, такъв по конвенционален добив, има политика, икономика, екология и лобистки интереси. Какви доводи имат отделните страни? Привържениците смятат, че проучванията могат рязко да намалят зависимостта на България от Газпром. Същото важи и за държавите с авторитарно управление, които имат навика да изнудват контрагентите си по политически причини. Другият плюс на това да знаем на какви енергийни ресурси можем да разчитаме е, че по този начин можем да влияем за понижаване на цените от монополните доставчици. Освен това технологиите за добив толкова са се развили, че сега, за разлика от преди 10 години, когато е наложен мораториумът, няма никаква опасност от замърсяване на подпочвените води. Примерът е, че Съединените щати от вносител (въпреки ограниченията наложени от администрацията на Байдън) сега са най-големият износител на компресиран газ.
МОТИВИ ПРОТИВ
Основните притеснения, свързани с проучването и добива на шистов газ, такъв по конвенционален добив, е метода фракинг и възможното замърсяване на подпочвените води. Фракингът е хидравлично разбиване на скалите и вкарване в сондажите на вода, пясък и химикали под високо налягане. Противниците на метода смятат, че дори и след изтощаване на находището остатъчните химикали могат да отровят почвата и водите.
КАКВО КАЗВАТ ЕКСПЕРТИТЕ?
"Въпреки съществуващите рискове, добивът на шистов газ, такъв по конвенционален добив, в нашата страна е безопасен поради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове." Това заявяват преди време доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт към БАН. Те допълват, че "при стриктно спазване на технологиите рискът от аварии се свежда до минимум".
На обосновани твърдения, че в Съединените щати има екологични проблеми с добива на шистов газ, геологът Христо Казанджиев обяснява:
"В САЩ поради малката дълбочина, на която се добива шистов газ, такъв по конвенционален добив, под 2 км, са възможни замърсявания. Но в България залежите са на между 3 и 4 км, а водоносните хоризонти са на около 500-1000 метра. Тази дълбочина предпазва от замърсяване водите, които са над тези пластове," допълва експертът. През годините в Северна България са извършени над 1000 сондажа за конвенционални нефт и газ. Голяма част от тях са на дълбочина между 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един инцидент.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБРАНИТЕ
Мораториумът на проучване и добив на шистов газ, такъв по конвенционален добив, бе наложен основно по политически причини. Протестите, които бяха организирани от екологични организации и местни активисти, накараха политиците да избързат с налагане на забраните. Мнението на експертите и учените не натежа, колкото това на протестиращите. Мораториумът бе гласуван прибързано, без съответните икономически, екологични и социални анализи от ползата или вредата от добива на шистов газ.
