Само седем държави в света са покрили стандартите за качество на въздуха на Световната здравна организация (СЗО) през миналата година, съобщава Еко Новини.
Според данните на швейцарската компания за наблюдение на качеството на въздуха IQAir, Чад и Бангладеш са били най-замърсените държави през 2024 г., като нивата на замърсяване са били повече от 15 пъти по-високи от препоръчаните от СЗО.
В същото време само Австралия, Нова Зеландия, Бахамите, Барбадос, Гренада, Естония и Исландия са успели да покрият строгите стандарти за чист въздух.
Реалистични ли са стандартите?
Фактът, че повечето от тези държави са островни и географски изолирани, поставя въпроса доколко реалистични и приложими са тези критерии за останалия свят. Един от основните фактори, допринасящи за техните добри резултати, е именно тяхното географско положение.
Островните държави като Бахамите, Барбадос и Гренада са заобиколени от обширни водни маси, което спомага за естественото пречистване на въздуха и намалява възможността за натрупване на замърсители от съседни индустриални зони. Освен това тези държави са известни със своите туристически индустрии, които имат по-ниско ниво на тежка промишленост, характерна за силно индустриализираните региони.
Естония и Исландия също се възползват от специфични фактори, които благоприятстват чистия въздух. В Естония, въпреки че има известна индустриална дейност, строгите екологични регулации и високият процент на горски покрития спомагат за намаляване на замърсяването. Исландия, от своя страна, разчита основно на геотермална енергия и има изключително ниски нива на вредни емисии от изкопаеми горива.
Австралия и Нова Зеландия, като големи територии с относително ниска гъстота на населението, разполагат с обширни природни зони, които подпомагат абсорбирането на замърсители и свеждат индустриалното замърсяване до минимум.
Ситуацията в държавите с най-лошо качество на въздуха
Замърсяването на въздуха в Чад, където са отчетени най-високи нива, е резултат не само от естествени фактори като пустинния прах от Сахара, но и от неконтролирано изгаряне на селскостопански отпадъци. Средната концентрация на вредни частици PM2.5 в страната е достигнала 91,8 микрограма на кубичен метър през 2024 г., което е над 18 пъти повече от препоръчителния праг на СЗО от 5 микрограма.
Индия, която заема петото място в класацията на най-замърсените страни, отчита 7% спад в нивата на PM2.5 до 50,6 микрограма на кубичен метър. Въпреки това, страната продължава да бъде дом на 12 от 20-те най-замърсени града в света. Най-тежко засегнатото населено място, град Бирнихат, регистрира средно 128 микрограма PM2.5 – повече от 25 пъти над нормата на СЗО.
Ситуацията в България
Според данните на IQAir за 2024 г., България е сред страните с високи нива на замърсяване на въздуха. Средната годишна концентрация на фини прахови частици PM2.5 в страната е била значително над препоръчителните стойности на Световната здравна организация (СЗО). Основните източници на това замърсяване включват битовото отопление с твърди горива, индустриалните емисии и автомобилния транспорт.
Всички тези фактори подчертават, че настоящите стандарти за качество на въздуха, определени от СЗО, може би са твърде строги, след като само малка група от предимно островни държави успява да ги покрие. Докато стремежът към по-чист въздух е безспорно важен, необходимо е да се вземат предвид социално-икономическите реалности и различните географски условия на страните. Вместо да се поставят трудно постижими изисквания, международната общност трябва да се съсредоточи върху реалистични решения и достъпни механизми за подобряване на въздуха в глобален мащаб.
