Анализи

На Балканите има една могъща армия, България е шеста

  09.02.2021 12:08  
На Балканите има една могъща армия, България е шеста

В продължение на 15 години американският уебсайт Global Firepower наблюдава отблизо въоръжените сили на 138 държави по света. Определяйки коя армия е най-силната в света, експертите от проекта използват над 50 критерия, вариращи от финансиране до логистика и географски характеристики. В същото време, според Global Firepower, благодарение на техния уникален подход и отказ да се вземат предвид ядрените оръжия, от гледна точка на бойна готовност, въоръжените сили дори на малки държави са в състояние да се конкурират в класацията с най-мощните армии в света, пише руският портал "Балканист", цитиран от агенция "Фокус".

В региона само една държава има такава армия - Турция, която заема 11-то място в света в класацията за 2021 г. (запазвайки тази позиция за втора поредна година). Освен това през 2019 г. турската армия като цяло беше на девето място. Днес турските въоръжени сили имат 735 хиляди войници и офицери, повече от три хиляди танка и 11 хиляди бронирани машини, над 2 хиляди артилерийски оръдия и 400 ракетни установки. Рейтингът не откроява системите за противовъздушна отбрана, но е очевидно, че те включват и руските системи С-400. Турските ВВС също са впечатляващи: над 200 изтребителя и почти 500 хеликоптера, от които повече от сто са ударни. Турският флот е и най-мощният в региона. Включва по-специално 16 фрегати (трети в света), 10 корвети, 11 миночистачи, 12 подводници и 35 патрулни катера. Естествено, в класацията на армиите на балканските страни турските въоръжени сили са на първо място, като са четвъртата най-мощна армия от блока на НАТО.

Второто място на Балканите е заето от друга държава от НАТО - Гърция, но разликата от Турция е много значителна. Гръцките въоръжени сили са на 29-то място в света и на десето място сред съюзниците в Северноатлантическия алианс. Гръцката армия има 420,5 хиляди войници и офицери, 1344 танка и 3845 бронирани машини, повече от хиляда оръдия и 152 ракетни установки. В гръцките военновъздушни сили има 187 изтребителя, почти 300 хеликоптера, от които само 29 са ударни. Гръцкият флот е сравним с турския само по броя на фрегатите, подводниците и патрулните кораби: съответно 13, 11 и 35. Гърците изобщо нямат корвети, а миночистачите са само три. В класацията на страните от НАТО Гърция затваря първите десет.

Третата позиция в класацията на армиите на Балканите е заета от друга държава от НАТО - Румъния (41-ва в света, 14-а в алианса). Тя донякъде влоши позицията си в сравнение с последната година, когато беше 40-та в света. Румънските въоръжени сили разполагат със 120 хиляди войници и офицери, оборудвани са с 675 танка и 1500 бронирани машини, 800 артилерийски и 240 ракетни установки, включително една американска батарея Patriot. Очевидно този брой не включва американските системи за противоракетна отбрана Aegis Ashore, разположени в базата Девеселу. Освен това през януари 2021 г. румънското правителство обяви готовността си да закупи американска ракетна система за крайбрежна отбрана на стойност почти 300 милиона долара. Но покупката на американски изтребители F-16, за която се говори в Букурещ от 2017 г., все още е в плановете. Основата на румънските ВВС са 28 изтребителя МиГ-21, има и 62 хеликоптера (също, предимно съветски), сред които няма нито един ударен.

Въпреки членството си в Северноатлантическия алианс, румънският флот е представен от слабо въоръжени, износени кораби (3 фрегати, 7 корвета, 5 миночистача, 3 патрулни лодки и никакви подводници), които са базирани в пристанищата на Констанца и Мангалия. Фрегатата „Queen Mary“, например, е бившата британска F95 „Лондон“, спусната на вода преди повече от 45 години. В същото време, преди година, в кулоарите на Мюнхенската конференция за сигурност, украинският министър на отбраната Андрий Загороднюк предложи на своя румънски колега Николай-Йонел Чука двете страни да се противопоставят съвместно на „руските заплахи“ в Черно море. В същото време украинският флот, който има само една фрегата, традиционно е в седмата десетка от рейтинга на Global Firepower.

Четвъртото място сред армиите на балканските страни - и 61-во в света - е заето от въоръжените сили на Сърбия, които през последната година показаха скок напред: през 2020 г. сръбската армия беше едва 65-а от 138. Основната роля в това изигра сътрудничеството между Белград и Москва - през изминалата година сръбските въоръжени сили получиха безплатно от Русия шест МиГ-29, 30 бронирани разузнавателни и патрулни машини БРДМ-2МС и 30 танка T-72МС. Сред договорите, завършени през 2020 г., са доставката на батарея ЗРПК „Панцир-С1“. През октомври миналата година беше одобрено и споразумение за откриване на представителство на руското министерство на отбраната в Сърбия - „за оказване на подкрепа и своевременно решаване на въпросите за военно-техническата помощ и военното сътрудничество“.

И така, сега във въоръжените сили на Сърбия, според Global Firepower, има около 80 хиляди войници и офицери, 304 танка и 1200 бронирани машини, повече от 230 артилерийски и 70 ракетни установки, 6 изтребителя и 17 щурмови самолета, както и 55 хеликоптера, от които четири са ударни. Въпреки че Сърбия вече няма излаз на море, по Дунав действа речна флотилия, която включва 6 патрулни лодки, 4 миночистача и два понтонни батальона. Задачите, които корабите на тази флотилия решават, включват защита и поддържане на корабоплаването, военен транспорт, участие в антитерористични операции и международни мисии.

Хърватската армия, която се нарежда на пето място на Балканите и на 63-то място в света (сред страните от НАТО - 19-то), на практика „диша във врата“ на сръбските въоръжени сили. Трудно е да се каже защо хърватската армия е само на две позиции зад сръбската в класацията Global Firepower, тъй като броят на войниците и офицерите е повече от наполовина по-малък (35,5 хиляди). Почти същото е положението и с бронираните превозни средства (650), а танковете са над четири пъти по-малко (72). Броят на артилерийските установки в Хърватия е съпоставим с този на съседната държава (243) и тя единствено има повече ракетни системи - 105. В хърватските ВВС има 37 хеликоптера (нито един ударен) и 12 изтребителя, но само четири от тях - закупени в Украйна МиГ -21 - са, „модернизирани“ в същата държава с фалшиви части, във връзка с което разбирателството между Загреб и Киев е лошо от много години. Въпреки факта, че Хърватия получи една от основните бази на югославския флот - Сплит, сега хърватският флот разполага само с 11 патрулни лодки и един миночистач.

На шесто място сред армиите на балканските страни е българската (в световната класация - 67-о място, сред членовете на НАТО - 20-то). Тя разполага с 33 хиляди войници и офицери, оборудвана е с 210 танка и 2 хиляди бронирани машини, 856 артилерийски и 192 ракетни установки. Военноморските сили на България имат 4 фрегати, 3 корвети и 12 миночистача - и нито една патрулна лодка. Интересна ситуация се разви с българските военновъздушни сили - те са базирани на 13 съветски Су-25, от които дълго време само 5 са в бойна готовност. Въпреки всички санкции срещу Беларус, 8 щурмови самолета, принадлежащи на България, се модернизират в 558-ми самолетен завод в Барановичи, като шест вече са върнати в България. В същото време българският президент Румен Радев забрани изпълнението на договор, подписан преди това със САЩ за закупуване на осем F-16 на стойност 1,256 млрд. долара (така се твърди в материала на "Балканист", въпреки че самолетите вече са платени и се говори за нова поръчка на още 8 F-16, бел. ред.). Формалната причина беше „неясни гаранции за обслужване“, но истинската причина беше твърде висока цена. Например тайванските F-16, страна извън НАТО, са по 121 милиона долара на брой, докато на България се предлагат по 151 милиона долара.

Рейтингът Global Firepower поставя на Балканите Словения, която има седмата армия в региона (88-ма в света и 23-та в НАТО). В същото време словенската армия разполага само с 9 хиляди войници и офицери, 44 танка, 305 бронирани машини, 26 артилерийски установки и нито една ракетна. Словенските военновъздушни сили нямат нито един боен самолет, а измежду 12-те хеликоптера няма нито един ударен. Флотът на страната се състои от две патрулни лодки, което е напълно достатъчно за охрана на 46,6 километрвата ивица от Адриатическото крайбрежие на Словения. Високата позиция на Словения в класацията на армиите е ясно свързана с военния бюджет на страната: възлиза на 545 милиона долара, което позволява да се харчат много повече на военнослужещ, отколкото съседите. Армиите от останалата част от региона са във втората стотина от класацията. Осма на Балканите е армията на Албания, която в световната класация заема 113-то място, а сред страните от НАТО - 26-то, дори зад Естония. Албанската армия има около 10 хиляди военнослужещи, 470 бронирани машини и нито един танк, артилерия или ракетна установка. Албанските ВВС се състоят от 19 хеликоптера (без ударни), а военният флот се състои от 26 патрулни лодки.

Друга балканска държава от НАТО, Черна гора, е на десето място в региона, 123-то в света и последно, 27-мо в Алианса. Черногорската армия има 12 хиляди войници и офицери, 100 бронирани машини, 12 артилерийски и 18 ракетни установки. ВВС на страната се състоят от 10 хеликоптера, а ВМС - от 5 патрулни лодки. Между Албания и Черна гора, девета в региона и 121-ва в света, е армията на Босна и Херцеговина (БиХ). Нейните въоръжени сили са формирани през 2005 г. от армията на Федерацията на Босна и Херцеговина и армията на Република Сръбска. Това беше предшествано от сливането през 1995 г. на армията на Република Босна и Херцеговина и въоръжените сили на Хърватския съвет за отбрана, в съответствие с решенията, приети от Дейтънския договор. Сега, според изчисленията на Global Firepower, в армията на БиХ има 10 500 войници и офицери.

Тази армия е наета според националния принцип в размер на 45,9% мюсюлмани, 33,6% сърби, 19,8% хървати и 0,7% от други националности. Разполага с 320 танка, 400 бронирани машини, повече от 700 артилерийски и 140 ракетни установки, както и 19 хеликоптера - всички те са предимно съветско и руско производство. В същото време на 26 януари 2021 г. началникът на щаба на въоръжените сили на Босна и Херцеговина генерал Сенад Машович каза, че въоръжените сили на Босна и Херцеговина планират да закупят военна техника от САЩ, която трябва замени руското оръжие. Става дума за четири хеликоптера Huey II, които се произвеждат от корпорацията Bell и за неназован брой бойни машини Humvee. Въпреки наличието на 21 километра брегова ивица и пристанището на Неум, Босна и Херцеговина няма нито един военен кораб или патрулна лодка.

Според този показател БиХ напълно съответства на сухопътната Северна Македония, чиято армия заема последните места в региона и Европа и е 133-та в света. Прави впечатление, че въпреки че тази държава е член на НАТО от март 2020 г., тя не е в класацията на армиите на Алианса. В същото време македонската армия разполага с над 20 хиляди войници и офицери, 31 танка и 250 бронирани машини, 140 артилерийски и 24 ракетни установки. Северномакедонските ВВС се състоят от 14 хеликоптера, от които 4 са ударни. Очевидно става дума за Ми-24, които през 2001 г. бяха доставени в Македония по заповед на тогавашния украински президент Леонид Кучма, след което имаше преломен момент във войната между правителствените сили и албанските сепаратисти. Заслужава да се отбележи, че въпреки че властите на Косово през декември 2018 г. решиха да трансформират Косовските сили за сигурност в пълноценна армия и дори назначиха министър на отбраната, Косово отсъства от рейтинга на Global Firepower.