Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г., съобщава БНР.
Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и образование, както и правото на здраве.
В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики.
В деня на представянето на годишния доклад на Българския хелзинкски комитет темите за човека и неговите права са особено актуални.
С коментар в “Нашият ден“ участва Надежда Цекулова от БХК.
“За съжаление посоката се превръща в тенденция в последните години и тя е към влошаване на средата и общото състояние на правата на човека в България. За съжаление през 2020 пандемията допринесе за това тази негативна у нас тенденция да намери своите проявления в международен мащаб.
България не беше единствената държава, в която балансът между легитимните ограничения, необходими, за да се осигури максимално здравето и живота на хората, и преминаването на границата им в посока нарушаване на човешки права и свободи, беше трудно поддържан. Заради тази тенденция, за която стана дума, обаче у нас тази граница у нас многократно и в различен контекста беше преминавана.“
Трета глава на доклада – защита от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
“Тази глава години наред обръща внимание на спецификите на един много чувствителен през 2020 г. проблем, на който периодично се обръща внимание. Това е начинът, по който институциите се отнасят към хората в затворените институции.
По какъв начин държавата ни се грижи за хората, които са изцяло в нейна власт. В тази глава попада например полицейското насилие. Знаете, през 2020 г. заради ескалацията на антиправителствените протести, с които се искаше оставката на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, имаше повишен интерес към тази тема.
Със съжаление трябва да отбележим, че страната ни не просто не е постигнала значим напредък в тази сфера, а продължава да дълбае дъното.
През 2020 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа – върховният орган, който следи за спазването на решенията на Европейския съд по правата на човека – излезе с резолюция по тази тема. Това е висша мярка, с която се казва на държавата, че не изпълнява определени решения и че е крайно време те да бъдат изпълнени.
Бяха произнесени много голям брой решения на Европейския съд по правата на човека, мисля че бяха 10, с които бяха установени нарушения на правото на живот и забраната за нечовешко отнасяне. В същото време бяхме свидетели на инциденти, които дават основания държавата отново да бъде подведена под отговорност под този параграф.
Това е една от точките, по които за съжаление отбелязваме сериозен регрес и висока тревога както на национално, така и на международно равнище.“
Пандемията
“Не знам дали има български гражданин, който в един или друг момент да не е бил карантиниран през този период. Едно от нещата, които в най-голяма степен засегнаха правата, беше липсата на възможност карантинирането да бъде оспорено.
Има изискване, когато човек бъде лишен от свобода, карантинирането е своеобразно лишаване той да има възможност да оспори аргументите, с които е лишен от свобода, в обозрим срок и този срок трябва да е в рамките на това лишаване, за да има смисъл.
В България това продължава да е невъзможно и към днешна дата. Няма бърза съдебна процедура, с която карантинираният да може да оспори поставянето си под карантина.
Това е сериозен проблем, който е следствие от проблеми, които България традиционно и години наред има, свързани с липса на достатъчно адекватна преценка при задържането под стража в досъдебното наказателно производство.“