- Г-н Ковачев, в контекста на сложна международна обстановка на България предстоят важни стъпки. На 31 март влизаме официално в Шенген по въздух и вода. Ще успеем ли да се разберем с Австрия и за сухопътните граници до края на годината?
- Това е една дългоочаквана новина. Първата стъпка е да влезем по въздух и море в шенгенското пространство. През годините различни държави уреждаха вътрешните си политически и партийни проблеми с тази тема. Преди беше Франция, после Германия, Дания, Финландия, Нидерландия и сега последна е Австрия. Допреди 12-13 месеца Австрия нямаше такъв изразен проблем с влизането на България и Румъния в Шенген. След като направиха един анализ, че може би с тази тема ще успеят да получат малко повече подкрепа на изборите - първо местните в Долна Австрия, които се проведоха миналата година през февруари, и очакваните тази година национални. Дали можем да очакваме след тези избори влизането ни и по суша - положително настроен съм, че това ще се случи, ако заедно с европейските институции, както и с нашите колеги от Румъния продължим натиска върху Виена. Говорим за положителен натиск - те трябва да спазват върховенството на закона. След като сме се разбрали, че ако изпълняваме техническите условия и това е многократно потвърдено, не би трябвало да има други спънки пред България и Румъния.
С общите усилия очаквам след изборите в Австрия (през есента на 2024 г. - б.а.) и втората част от нашето приемане в шенгенското пространство - по суша, да бъде факт. Тя е може би най-важна, защото е свързана и с българската икономика, с транспортния бизнес, който страда и понася щети от това, че България все още не е част от Шенген.
- Казахте “положителен натиск”. Какво още може да се направи, за да накараме Виена да промени решението си?
- Първото най-важно е европейските институции, комисията и останалите 26 страни-членки на ЕС, да дадат ясни сигнали към Виена, че тя трябва най-накрая да оттегли своите възражения за приемането ни по суша. Другото много важно е приемането на новия регламент по отношение на миграцията. Там ние настояваме да има общо опазване на външната граница, повече европейски средства за личен състав, както и увеличаване на служителите на Фронтекс от 10 на 30 хил. и използване на финансовите средства на европейския бюджет за укрепващи съоръжения по отношение на опазването на границата.
- Какво и колко губим, защото не сме в Шенген по суша?
- Нашият бизнес губи, при това изключително много. Моят колега Андрей Новаков беше направил изчисления за десетки милиони. Едно са финансовите загуби, друго е отпечатъкът върху околната среда с чакането на камионите по границата. Лошо е за самите шофьори, които трябва да преминават през тези бюрократични процедури.
- Друга важна тема за България е еврозоната. Ще успеем ли да влезем в нея през 2025-а, както и в ОИСР през 2026-а?
- Трябва да бъдем много упорити и дисциплинирани, за да се случи. Българското правителство, особено Министерството на финансите и БНБ, трябва да работят по две различни направления. От една страна, по изпълнението на бюджет, който да отговаря на условията - ниска инфлация, нисък дълг към БВП, добър растеж на нашата икономика. От друга, финансовото министерство и БНБ трябва да изработят добра комуникационна стратегия, насочена към българските граждани. Те трябва да разяснят какво точно представлява практически за всеки един от нас преминаването от български лев към европейската валута като разплащателно средство. Това включва и съответния пакет от законодателство срещу спекулата, намаляване на възможностите на търговците на дребно да злоупотребят с този процес за увеличаване на техните печалби. Най-пресните примери за държави, преминали през този процес, са Хърватия и балтийските републики.
- През юни предстоят евроизбори. Социологически изследвания предричат подкрепа за крайнодесните партии, възможно ли е Европа да завие в тази посока?
- Според социологическите проучвания Европейската народна партия (ЕНП) остава най-силната на европейско ниво. Ние очакваме да запазим броя на членовете си в ЕП. Смятаме да водим предизборна кампания, фокусирана върху реалните проблеми на европейските граждани. В Букурещ на 6 и 7 март тази година ние ще приемем нашия предизборен манифест, където сме заложили основните теми. Това са сигурността, ограничаване на миграцията, опазване на външните граници, борба с престъпността, по-успешното интегриране на тези, които имат право на политическо убежище в ЕС, и солидарното разпределение на тази тежест.
Геополитическата тема, с която искаме да отидем на европейските избори, е засилване на отбранителната мощ или отбранителния капацитет на ЕС и създаването на комисар по отбраната и консолидирането на нашата отбранителна индустрия. Трябва да сме по-ефективни в производството на отбранителна техника и да намалим както, от една страна, цената на бройка, така и да осигурим по-добро сътрудничество между различните производители на такава техника в ЕС. Затова ЕНП настоява за единен пазар по отбрана. За целта е необходимо да се отделят 0,5% от БВП на ЕС за отбрана. Това са геополитическите реалности около нас и ние трябва като съюз, а и като силен стълб на НАТО в Европа да бъдем подготвени.
Другата голяма тема е подкрепата за европейското селско стопанство и респективно за българското селско стопанство. Имаме подготвена за 15 март голяма конференция на ЕНП за българските фермери, като там ще разгледаме и ще представим нашата визия за защита и подкрепа на българските фермери срещу прекомерните регулации, нелоялната конкуренция, идваща от трети държави, като например Южна Америка или Украйна - въпреки че Украйна е по-специфичен случай. Там искаме да има транзит на украинските стоки към традиционните техни пазари в Северна Африка, а не да остават на европейския пазар.
Друга тема е конкурентоспособността на европейската и респективно на българската икономика - ЕНП ще работи за по-добри стартови позиции на малък и среден бизнес, за да имат възможност за подкрепа от европейските фондове. Към изборите тръгваме с теми като дигитализацията, изкуствения интелект, енергетика, прехода към по-чисти технологии, който трябва да бъде непременно социално поносим и нито един човек и семейство да не пострада заради него.
Очакват се като трета голяма политическа група в следващия Европарламент да са популистки движения в страните членки, които залагат на лесните решения. Лесните решения винаги са грешни. Геополитически тези сили са на страната на руската агресия срещу Украйна. Отговорните партии ще работим за убеждаването на европейските граждани, че нашият подход е правилният, и с предвидима и умерена политика ще допринесем за повишаване на социалното благосъстояние на българските граждани.
- Кои са най-големите предизвикателства на евровота? Може ли да се говори за руска намеса?
- През последните 5 г. аз бях член на една специална комисия за борба с дезинформацията и намесата на трети държави, предимно Русия, в демократичните процеси в ЕС. Това е огромна тема. Трябва да се намери къде е границата между защитата на свободата на изразяването, на мнението, на словото, на медиите и дезинформацията, намесата в демократичните процеси, която е направлявана или директно от трети държави, или чрез техни агенти за влияние на различни нива в страните членки, било то в медиите, в политиката, в икономиката, в академичните среди. Границата е важна, защото демокрацията трябва да изгради имунна система срещу тези, които искат да я унищожат. Няма да има свобода на словото за никого, ако тези популистки партии дойдат на власт - няма да има никаква демокрация въобще. Нека да не забравяме 1933 г. Хитлер е избран със сравнително демократични избори във Ваймарската република.
Друга важна тема е, че ЕС стана пионер в законодателството по регламентирането на големите социални платформи. Ние приехме акта за цифровите пазари и акта за цифровите услуги. Те са два отделни законодателни акта и се отнасят до платформи като “Мета”, Х, “Тикток” - всички, които са на европейския пазар. ЕС ги регулира и ги кара да поемат отговорност и да премахват съдържание, което подбужда към омраза, тероризъм или насилие. Задължава ги също да не събират данни, свързани със спецификите на всеки един човек - навици, пол, сексуална ориентация, етнос. Общо казано, платформите се опитват по този начин да правят пари.
- Говорите за демокрация. А какво направи Западът, за да помогне на Алексей Навални?
- Той самият много добре разбираше, че връщайки се доброволно от Берлин в Москва, поема огромен риск за своя живот и че ще бъде елиминиран, при това по мъчителен начин, минавайки през трудови колонии, през концентрационни лагери в Полярния кръг. Режимът в Москва отдавна вече не се и прикрива под някакви демократични одежди и директно се припознава в авторитарен или дори тоталитарен режим. Това беше казано от президента на САЩ Байдън, от германския канцлер Олаф Шолц, от британския премиер Риши Сунак.
Западът направи огромни грешки. Тези думи не са директно свързани с Алексей Навални, но са част от миналото ни. Германия носи голяма отговорност за това, че в Букурещ не беше приета Украйна в НАТО като жест, който тогавашният западен свят искаше да направи към Русия, за да може заедно да изградим една инфраструктура на сигурност в Европа. Това беше германската политика допреди няколко години. Те казваха, че можем да имаме сигурност само заедно с Русия. Оказа се, че другата страна сметна това за проява на слабост и се даде възможност първо да анексира Крим и след това да започне пълномащабна война в Украйна. Преди това, разбира се, Абхазия и Осетия в Грузия. Окупирането на тези грузински региони и след това заставането на страната на Азербайджан в конфликта с Армения.
Това показва, че сегашната Русия разбира само от политика на ясни граници, на сила и затова ЕС, както и САЩ трябва да продължат със своята подкрепа за отбраната на Украйна и възможно по-бързото прекратяване на тази война, но не като победа за агресора. Това би било изключително лошо - че с военна сила можеш да придобиеш територия, която не е твоя. Това противоречи на международните правила и на човешката цивилизация, която се е развила до степен да осъзнава, че ние не живеем в джунгла, където по-силният може да си вземе това, което иска, от по-слабия.
Седмицата преди смъртта на Навални в ЕП имаше голяма конференция с представители на руската опозиция. На тази среща беше и специалният пратеник за правата на човека в Русия г-жа Кацарова, която е българка. В Брюксел има офис на фондацията “Свободна Русия”. В тази фондация членуват различни руски опозиционни демократични организации. Ние ги подкрепяме и смятаме, че съществува и трябва да съществува една друга Русия - на доброто, на демокрацията, на музиката, на литературата, на културата, на големите научни постижения. С тази Русия трябва да сме в сътрудничество и в добри отношения. Но за момента Русия, която се управлява от Путин, има съвсем други геополитически замисли.
- Преди месец заявихте, че Договорът за добросъседство между Северна Македония и България не се изпълнява. Защо?
- Два са важните елементи в този договор. Първият е обща история. Забележете - не споделена история, а обща история. Т.е. ние сме били едно общо преди това. Нашите предци не са се разделяли, когато са били живи Гоце Делчев, Тодор Александров, Дамян Груев, братя Миладинови - всички наши възрожденци и революционери, не е имало разделение. Те са се писали и чувствали като българи от Македония. Като географска област - Македония, като етнос - българи. Те са посещавали българската църква, били са в българско училище, преподавали са български език. Не може да са нещо друго освен българи.
Другото важно е блокирането на работата на академичната комисия, която не произвежда никакви резултати, защото другата страна просто не желае да си сложи подписа върху общ текст. По договор на основание на този текст трябва да се променят учебниците и да има общо честване на нашата обща история - например годишнината от раждането на Гоце Делчев.
CV
- Доктор на природните науки
- Завършил Университета на Саарланд/Германия
- Говори английски, немски, френски, руски и испански език
- Член на Европейския парламент от 2009 г.
- Ръководител на българската делегация в ЕНП и говорител на ЕНП
- Зам.-ръководител на експертната Комисия по външна политика и европейски въпроси към ПП ГЕРБ между 2007 и 2009 г.
