- Г-н Христов, привърженик сте на идеята, че предстоящите европейски избори трябва да бъдат обединени у нас с предсрочни парламентарни избори. Защо?
- Защото малцина биха гласували на европейските избори. Ниската активност ще официализира края на проевропейския консенсус в България, а това ще роди нестабилност. Ще даде аргументи на политиците у нас и в Европейския съюз, които искат да откачат България от европейския влак. Като се има предвид, че назрява преформатиране на ЕС, много политици в Европа биха ползвали повода да откачат няколко тежки вагона от европейския локомотив, който и бездруго се задъхва.
Следващият Европейски парламент ще е различен, с непредвидимо поведение. В тези бурни времена нямаме интерес да изпаднем в някаква сива зона. В момента преживяваме институционален разпад, скоро той може да ескалира до непредвидими мащаби.
- Преди два дни погребаха Алексей Навални в Москва, а десетки хиляди руснаци го изпратиха въпреки заплахата от репресии. Как смъртта на Навални и предстоящите президентски избори в Русия ще повлияят на евровота?
- Едва ли в Русия са възможни изненади на изборите. Други фактори ще повлияят на евровота: рецесията в Германия, недоволството на фермерите, имигрантският наплив и най-вече изборите в САЩ, защото ЕС прие ролята на безгласен сателит. Забележете: ЕС ще е губещ и в двата случая. При избор на демократ и безсрочна война в Украйна и при избор на Тръмп и оттегляне на САЩ от Европа. Тогава ЕС ще бъде оставен да се оправя сам. Тоест да плаща, а може би и да воюва, което ще е тежката цена за всички грешки на европейската дипломация от 2014 г. насам.
- Как оценявате срещата в Париж, на която президентът Макрон допусна изпращането на европейски войски в Украйна?
- Намерението да се нанесе стратегическо поражение на Русия, което доминира в момента във Вашингтон, Брюксел и повечето европейски столици, е път към взаимно ядрено унищожение. Милитаристите се залъгват, че могат да поддържат война с контролирана интензивност, която дългосрочно да изтощи Русия. Това е игра с огъня.
Напоследък няколко страни сключиха двустранни договори за военно сътрудничество с Украйна. Разбира се, идеята им е подсказана отвън. У нас също правителството обмисляло въпроса. Двустранните договори са перфиден начин да се избегне задействането на член 5 от Северноатлантическия договор, което ще предпази големите страни в НАТО от пряк сблъсък, но създава основание страни като България да бъдат въвлечени във войната на двустранна основа. Това е крайно опасен за България сценарий.
- Заради войната в Украйна и облекченията за украинския внос пламна стачката на европейските земеделци. Ще има ли реална промяна за тях, или недоволството им се подклажда от предстоящите избори в Европа?
- Исканията на фермерите в разните страни са различни, но има общи знаменатели на недоволството. Първият са договорите за свободна търговия. Идеологията на ЕС днес е неолиберална, ще рече, че тя фетишизира пазара и от принцип го превръща в абсолют, който структурира не само икономиката, но и обществата: здравето, образованието, етиката. В селското стопанство това поражда опустошителни последици. Новозеландското агнешко, бразилското и аржентинското телешко, украинското зърно, пилешко и мед убиват европейските производители. Трябва да се върнем към късите вериги за доставка на храни.
Договорите за свободна търговия отварят достъпа на германските автомобили и на мощните строителни компании до обществени поръчки в далечни страни, но в замяна жертват нашето селско стопанство.
Втората причина за гнева на фермерите е Зелената сделка, която облагодетелства преработвателите, но задушава производителите. И у нас колбасите също се правят с вносни суровини, а българските ферми затварят. В Европа 6 милиона ферми ще прекратят работа в идните 15 години. Това е пагубна стратегия и селските стопани с право настояват тя да бъде преразгледана.
- В един момент се оказа, че земеделските производители у нас имат малко по-различни искания от колегите си в Европа. Но пък европейците масово са солидарни с протестите, дори и от сцената на фестивала “Сан Ремо” се обявиха в тяхна подкрепа. Защо има толкова голямо разминаване между европейската власт и европейските граждани?
- Според сондажите 95% от французите подкрепят фермерите. Случаят е уникален. Няма как цялото общество да бърка! Французите ценят хората, които ги хранят, и уважават качественото местно производство. Разминаването между власт и селски стопани идва от неолибералните заблуди на елита, които споменах, както и от прекалената бюрократизация на сектора.
- Какво реално българските евродепутати свършихте за България?
- Мога да говоря само за себе си. Гласувах по съвест, често с крайната левица. Гласувах против доставките на боеприпаси, които ожесточават кръвопролитието, без перспектива да го прекратят. Против васалната роля, която ЕС сам си отреди в украинската война.
Инак основната ми работа беше като заместник-председател на научния панел на ЕП (STOA). Организирах конференции за изкуствения интелект в образованието, за опасностите от дийпфейк технологиите в политическия живот. Работих и в комисията по разследването на незаконното подслушване и проследяване чрез софтуера “Пегас”. Чрез доклада за Черно море поставих проблемите на нашите рибари в полезрението на съюза. Бях съдокладчик по законодателството, което превръща ЕС в автономна космическа сила.
- Как всъщност евродепутатите се отчитат пред сънародниците си, които са ги избрали? Навремето италиански журналисти разказваха как техните евродепутати не ходели на заседания, не знаели какви решения се приемат, които засягат страната им, и това породило голямо недоволство сред народа. Как се пазите от подобни ситуации?
- Не се налага да се пазим, защото дейността е публична от - до и се съдържа на профила на всеки от нас. Там ще откриете всичките ни изказвания и досиетата, по които работим.
- Каква е вашата прогноза за евровота? Кои сили - десни, центристки, леви, са новите модерни?
- Очаквам пробив на крайнодесни партии, който ще е печално следствие от грешките на сегашната Европейска комисия: външнополитическа безпомощност, неолиберални грешки и грешки в Зелената сделка.
- Кой ще е следващият шеф на Еврокомисията?
- При пробив на крайната десница създаването на нова ЕК и самото функциониране на ЕС ще бъдат под въпрос. Затова сегашната комисия може да остане още дълго, което ще задълбочи кризата.
- Говорите за сценарий, при който богатите държави в Европа могат да се затворят в кръг, а бедните да останат в периферията. Не е ли и сега така? Какво означава на практика това?
- Разлики винаги е имало, но кохезионната политика целеше да ги стопи. Постигна определени резултати. Но войната поглъща парите ни. Лишени от руските ресурси, губим своята конкурентоспособност, Германия вече е в рецесия. Всичко това изостря икономическия егоизъм. А в съчетание с политическа криза може и вероятно ще доведе до преформатиране на съюза.
- След Брекзит доста политически анализатори размишляват върху темата за разпад на ЕС. Вие също не сте далеч от подобна мисъл. Какво може да доведе до този разпад? Коя държава примерно е готова да излезе от ЕС?
- Преди Брекзит идеята изглеждаше абсурдна, а сега покълва в много страни, включително в Германия и Франция. Напомням, че навремето тъкмо екзодът на източногерманците през Унгария предизвика рухването на съветския блок. Днес имаме хронична миграционна криза плюс война в съчетание със загуба на политическа легитимност и липса на лидери. Твърде много критични фактори.
- Ако се върнем на съвсем практически въпроси, как да избираме кой да стане евродепутат?
- Гласувайте за кандидати на левицата. Десен парламент ще означава разпад на ЕС. Той няма да спре войната, напротив, ще събуди стари демони и ще бъде прелюдия към нови войни. Крайната десница е гласовита в опозиция, но конформисти на власт. Вижте Джорджа Мелони в Италия. Разбира се, могат да са и много разрушителни.
- Ще се кандидатирате ли отново за евродепутат?
- Ако бъда издигнат, ще приема. Важно е в следващия ЕП да има мнозинство от здравомислещи депутати на мястото на сегашните ураджии милитаристи, които вкараха Европа в задънена улица.
- Ако не сте в листите или пък не бъдете избран, с какво ще се занимавате? Вярно ли е, че може да влезете в нова президентска партия?
- Като привърженик на президентската република ще отстоявам тази идея независимо от позицията. Също и необходимостта от укрепване на националния ни суверенитет и отхвърлянето на всички стъпки към въвличане на България във войната. Правя го и сега, без да съм член на никоя партия.
- Как европейските избори ще се отразят върху политическата обстановка у нас?
- Ще задълбочат кризата, защото рискуват да проявят разпада на проевропейския консенсус. У нас няма рационална проевропейска сила. Имаме безгръбначни йесмени, които приватизираха европейското членство. А отвращението от тях захранва антиевропейските настроения.
CV
Роден е на 8 октомври 1970 г. в Истанбул
Завършва гимназия в Брюксел и право в СУ “Св. Климент Охридски”.
Преводач от френски и автор на политическата биография на Франсоа Митеран
Като журналист е работил в Нова тв, RFI–България и сп. Europe Magazine, издавано в Париж. През 2003 г. е изпълнителен директор на телевизия Би Би Ти.
През 2016 г. ръководи политическата и комуникационната стратегия на кампанията на Румен Радев за президент. От януари 2017 г. е началник на кабинета му
През 2019 г. е избран за евродепутат от листата на БСП
