БНБ предприе нов опит да овладее бума на ипотечни заеми. Управителният съвет на централната банка определи три количествени критерия, които банките са длъжни да спазват и при отпускане, и при предоговаряне на кредити, които са обезпечени с жилищни недвижими имоти.
Новите изисквания се отнасят само за домакинствата и се прилагат при ипотеки, обезпечени с недвижими имоти, намиращи се в България. Те влизат в сила от 1 октомври тази година. От тази дата банките ще отпускат ипотечни заеми само на кандидати, при които съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението не може да е над 85%. Това означава, че всеки, който иска пари назаем, трябва да осигури поне 15% собствени средства.
Сметката показва, че ако размерът на искания заем е например 100 000 лв., то банката ще финансира 85 000 лв., а 15 000 лв. трябва да покаже кандидатът.
Вторият задължителен критерий е съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя. БНБ изисква вече месечните вноски да не са повече от половината от дохода на кандидата за заем. Или ако месечната вноска е например 600 лв., то доказаният и признат от банката доход трябва да бъде поне 1200 лв., за да получи кандидатът одобрение.
БНБ изисква също банките вече да не отпускат заеми със срок по-дълъг от 30 години. По-краткият срок означава по-високи месечни вноски за погасяване на заем с един и същ размер.
С решението си централната банка поставя ново условие и при одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания. А то е, че общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. За да проследи спазването на това условие, централната банка въвежда допълнителна отчетност.
Решението идва като отговор на кредитната експанзия особено при ипотеките за домакинствата. Последните данни на БНБ за юли отчетоха драстичен ръст на жилищните заеми, които достигнаха общата сума от 22,73 млрд. лв. в края на юли. Това е увеличение с над 1/4 за една година.
Данните показаха и обезпокоителен ръст при т.нар. нетърговски организации, каквито са профсъюзи, професионални или научни общества, асоциации на потребители, политически партии, църкви, читалища, спортни клубове и други. Общият размер на тези заеми към същата дата е 43 млрд. лв.
Преди три месеца БНБ въведе 6 критерия, по които оценява кредитната активност на банките, но все още не бе въвела количествени ограничения. Още тогава централната банка обяви, че ще следи за съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане, т.е. колко процента от жилището е финансирано от банката и колко е съфинансирането.
Статистиката показва, че от началото на 2024 г. този показател започна леко да расте, което означава, че банките финансират все по-голяма част от жилището, следователно покриват и по-голяма част от риска при евентуални ценови сътресения.
Въпреки че в масовия случай при отпускането на ипотечни заеми парите на банката покриват около 80% от стойността на имота, предоставен като залог, има отчетени и заеми, при които това е над 90%. Нерядко някои банки си позволяват да отпускат едновременнос ипотечния и потребителски кредит, който често допълва дела на финансирането и то става дори над 90%.
--230.jpg)
