Кандидатите за Белия дом представят две различни визии за отношенията си с Европа. След по-малко от два месеца американците ще гласуват за президент и изходът от надпреварата, в която към момента няма ясен фаворит, се следи със спомен за турбулентните отношения на Тръмп с европейски институции.
Изборът на Джо Байдън за президент през 2020-а накара европейски лидери да въздъхнат с облекчение след четири години, през които отношенията с Европа преминаваха през призмата на бизнесa. Докато някои хора с власт на Стария континент попиваха от Тръмп модели на управление за подхранване на авторитарните си тенденции, други очакваха връщане към нормалното след като се бяха уморили от небалансирани партньорски отношения. Началото на управлението на Байдън бе отбелязано от засилени международни дипломатически акценти, които целяха да покажат завръщането на Америка.
В края на мандата, в който Америка започна своето завръщане към съюзнически отношения, социологическите проучвания показват, че има вероятност в Белия дом отново да влезе Тръмп. И в тази кампания той декларира, че ко не получи достатъчно пари, ще остави на самотек отбраната на съюзниците.
Тръмп не би се интересувал от сделка с Европейския съюз като цяло, заради фокуса му на транзакционализъм, при който всяка сделка, която не в полза на САЩ, е изключена, смята Тара Варма - гостуващ изследовател по международна политика към Център за Съединените Щати и Европа.
"Това не би било балансирана сделка, а само в полза на САЩ. Европейците в тази ситуация в неговата представа са не само хора, които се възползват безвъзмездно, те са незначителни. Той има силна неприязън към Европейския съюз като международна организация. Той има силна неприязън към редица европейски лидери на личностна основа. Това беше така и преди осем години. Още е така и си мисля и съм съгласна с мнението, че той ще се опита да раздели европейците и че би постигнал тази си цел", казва Варма, която тази седмица се включи в дискусията "Избори 2024: Какви са залозите при отношенията САЩ – Европа?", със съвместни домакини американските институти "Брукингс" и Съвет за международни отношения.
Гледната точка на Харис е в по-различна посока от тази на Тръмп. За нея е ясно, че европейците трябва да правят повече. Но експерти твърдят, че тя не би поставяла ултиматуми и би била по-благосклонна спрямо сделка с Европейския съюз.
"При нея това може да е предмет на разговор, в който европейците да кажат - можем да помогнем с това и това; ще ни отнеме много време да възобновим продукцията си, да увеличим продукцията за отбрана, но искаме да го направим. И да се проведе надлежна дискусия между Европейския Съюз и НАТО как да се случи това – НАТО като очевидната удобна за това платформа и Европейският Съюз, с финансовите и индустриални инструменти, с които НАТО не разполага. Мисля, че подобни разговори са възможни с администрация на Харис. Не мисля, че това е възможно с администрация на Тръмп. Не мисля, че той е заинтересован, но смятам, че има начин администрация на Харис да изисква повече от европейците без да подкопава европейската сигурност", посочи Варма.
Може да се каже, че демократите в Белия дом оценяват съюзническите отношения с Европа повече, отколкото Тръмп би правил това, но дали войната в Украйна променя това?
"Изживели сме го при предишната администрация на Тръмп. Не мисля, че ще има дълбока промяна", коментира за БНР Руслан Стефанов - програмен директор в базирания в София Център за изследване на демокрацията.
"Със сигурност обаче това, което виждаме от администрацията на Барак Обама насам, е постепенно насочване на Съединените Щати най-вече към Китай. Това, което обаче е ясно е, че Русия на практика в момента е най-голямото оръжие на Китай. Тя сама се превърна в него. Сама се предложи да се превърне в него и реално Съединените щати не могат да си позволят да оставят съдбата на Украйна на отношенията между Русия и Европейския Съюз. Републиканският кандидат на практика препоръчва повече да се остави Украйна на Европа и пренасочване към Китай, докато Камала Харис, наследявайки този инструмент - постепенност на политиката на Байдън, е да се продължи да се поддържа Украйна, но отново недостатъчно. Има позитиви, и негативи, които специално от европейска гледна точка се виждат, но аз не очаквам да има много съществена промяна."
Към момента политиката на Байдън е фокусирана върху даване на различни видове помощ, включително военна, заедно с европейски съюзници – помощ, с която Украйна да отвръща на руските нападения. Администрацията подкрепя и исканията на НАТО Русия да върне иззетите украински територии. Относно потенциалния подход на Тръмп за изход от войната в Украйна – без да представя подробности, на няколко пъти той казва, че може да сложи край на войната бързо. Неотдавна кандидатът за вицепрезидент на републиканците Джей Ди Ванс в интервю за подкаст разкри някои подробности за подхода на евентуална администрация на Тръмп – създаване на демилитаризирана зона на украинска територия, която сега е окупирана от Русия и гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО.
"Не виждам как този план на Тръмп и Ванс е приемлив за Украйна или Европа, или дори Русия. Русия не иска да спре с военните действия сега", казва Матиас Матейс – изследовател към Съвета за международни отношения с ресор "Европа".
"Това, което можем да си представим, е Тръмп да спре напълно всякакви опити за финансиране на усилията в отговор на войната. Тогава всъщност мога да си представя вариант, в който Европа намира пари. Мога да си представя Европа да се стегне по отношение на Украйна, защото много бързо балтийските, източноевропейските, скандинавските и страни ще имат аргумент, че сега е моментът на Европа, трябва да се съберем заедно. Парадоксът е, че Източна Европа и балтийските страни са се хванали за американско присъствие по всякакви въпроси. И ако Съединените щати кажат, че са дотук, тогава си мисля, че те ще трябва някак си да се доверят на лидерство от Германия, Франция, Великобритания, на лидерство от Европа."
А разчита ли Европа прекалено на много на Съединените Щати?
В новата ЕК и в политическите линии на председателя Фон дер Лайен виждаме по-голям фокус върху независимост на Европа в това отношение, изтъква Руслан Стефанов, който гостува на института Хъдсън във Вашингтон като част от екипа, представил доклад за избягването на санкции срещу Русия, наложени заради войната в Украйна.
"И тук е разбираемо - самите Съединени Щати досега са основната страна, която прилага тези санкции. А пък от друга страна, Европа е, която има по голям интерес от това да прилага санкциите, за да запази самата тя демокрацията си и върховенството на закона. И от тази гледна точка Съединените щати са уморени вече от тези непрекъснати искания от Европа да САЩ да действат, а не самата Европа да действа. Така че се надяваме да видим по голяма активност и от Европейския съюз и разбира се, от страните членки, тъй като това е в техен непосредствен интерес."
--230.jpg)
