Големите хранителни вериги злоупотребяват с монополното си положение и налагат непосилни условия в договорите, които подписват с производители и доставчици.
Едно от условията е, че при откриване на нов магазин от веригата първото зареждане е за сметка на доставчика на стоката. При стотици контрагенти се оказва, че голяма част от инвестицията за строителството на хипермаркета се финансира от доставчиците.
Друг прийом е таксата за "брой каса", която доставчикът трябва да заплати, за да влезе във веригата. Например, ако един магазин разполага с 10 каси, веригите определят такса за всяка от тях. В случай на верига с 10, 20 или повече магазини, сумата нараства до стотици каси и десетки хиляди левове такси.
Допълнителен способ за натиск са "акциите" с намаления, които не са за сметка на веригата, а за сметка на производителя и доставчика. Много често продуктите в промоция се продават под себестойността на продукцията, което представлява драстично нарушение на Закона за конкуренцията и следва да бъде санкционирано, но това рядко се случва.
Веригите включват в договорите и суми за реклама на стоките, които също са за сметка на доставчика, независимо дали е вносител или производител.
Злоупотребява се и с начина на доставка. В договорите често са заложени безусловни изисквания за доставка, което означава, че дори за малко количество стока доставчикът трябва да организира транспорт на големи разстояния със значителни разходи, защото така е посочено в договора.
Освен всичко изброено, преоценките и бракът на непродадените стоки също са за сметка на доставчика. В много случаи, за да изглеждат рафтовете пълни, веригите поръчват по-големи количества, част от които остават непродадени и се бракуват за сметка на доставчика. Тази практика е особено силно изразена при стоки с малък срок на годност. Освен това, за да намалят разходите за персонал, зареждането на стелажите в магазините често се извършва от дистрибутори или представители на производителя.
Непосилните условия отказват малките и средни български производители от възможността да предлагат своите стоки в хипермаркетите. Това е и една от причините голям процент от предлаганите стоки в тези вериги да са вносни.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) носи основната отговорност за допускането на тези порочни практики и заробващи договори, наложени от монополите. Именно този орган има правомощията да сложи край на злоупотребите с монополното положение и картелните споразумения.
Съветът за електронни медии (СЕМ) също трябва да се намеси, като забрани рекламите, които предлагат стоки с нереално ниски цени и заблуждаваща информация – нещо, от което страдат потребителите.
Производителите и доставчиците на големите вериги, от страх, рядко огласяват публично условията на договорите, които са принудени да подписват.
Единствено гражданският натиск може да принуди държавните институции да прекратят злоупотребите на монополите, независимо от сектора, в който оперират.
--700.jpg)
--230.jpg)
