Колко е свободна Свободна Европа?

Радио Свободна Европа (РСЕ) отдавна се представя като стожер на свободната и независима журналистика, но въпросът за нейната реална автономност остава спорен. Събитията около спирането на федералното финансиране от страна на САЩ и последвалите реакции на Европейската комисия (ЕК) повдигат въпроса дали една медия, която има клонове в цяла Европа, може да бъде наречена независима, ако съществува основно благодарение на държавни субсидии.

Зависимост от държавно финансиране

РСЕ е част от USAGM (Американската агенция за глобални медии) – правителствена структура на САЩ, която финансира няколко международни медии, включително "Гласът на Америка" и "Радио Свобода". Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, с който значително съкрати дейността на USAGM, което доведе до прекратяване на безвъзмездното финансиране. Този ход предизвика критики, че това ще бъде „огромен подарък за враговете на Америка“.

Интересен е фактът, че РСЕ не само се финансира от американската държава, но и основно разпространява идеите и наративите на Демократическата партия на САЩ. Това поставя под съмнение доколко медията е обективна и дали реално служи като средство за информиране или по-скоро като инструмент за влияние. Ако Радио Свободна Европа беше наистина независима, би трябвало да може да функционира без държавна подкрепа, а фактът, че не може, е показателен.

Европейската комисия като нов спонсор?

След решението на Тръмп, Европейската комисия започна да проучва възможностите да подпомогне Радио Свободна Европа. Еврокомисарят Марош Шефчович заяви, че се прави задълбочена оценка на ситуацията. Полският министър по европейските въпроси Адам Шлапка подкрепи идеята за европейско финансиране на РСЕ.

Но дали това би гарантирало по-голяма независимост? Ако една медия сменя държавния си спонсор, това не означава, че става по-свободна – напротив, съществува риск тя да се превърне в инструмент на новия си източник на финансиране. Ако ЕС поеме издръжката на РСЕ, нейната роля може да се трансформира от инструмент за американско влияние в инструмент за европейска пропаганда. Тогава се появява въпросът – коя точно гледна точка ще бъде защитавана и как ще се гарантира, че няма да бъде налагана определена идеология?

Честни и обективни новини?

Един от най-големите проблеми пред държавно финансираните медии е, че те винаги са податливи на политическо влияние. В случая на РСЕ това влияние идва предимно от американската политическа сцена, а в бъдеще, ако се финансира от ЕС, ще бъде от европейските институции. Това поставя под въпрос доколко новините, които предоставя, са безпристрастни.

В Европа няма авторитарни режими, но въпреки това се води битка за контрол над информацията. Има държави, където свободата на словото е по-застрашена, но съществуват и много независими медии, които успяват да функционират без държавна помощ. Ако Радио Свободна Европа беше наистина необходимо и ценено от аудиторията си, защо не може да се издържа чрез реклами или абонаменти, както правят много други независими медии?

Защо не се финансира на пазарен принцип?

Ако Радио Свободна Европа е толкова значимо и необходимо на публиката, защо не може да оцелее чрез приходи от реклами, абонаменти или дарения? Други медии, като Би Би Си, например, разчитат на смесен модел – финансиране от държавни такси и търговска дейност. Напълно независимите медии разчитат изцяло на пазарния механизъм. Ако пазарът не подкрепя дадена медия, дали това не означава, че съдържанието ѝ не е достатъчно атрактивно за широката аудитория?

Един от най-големите аргументи за съществуването на РСЕ е, че тя предоставя независими новини в страни, където свободата на словото е ограничена. Но Европа не е такъв регион – тук има множество независими и утвърдени медии, които се издържат на пазарен принцип. В този контекст възниква въпросът: необходимо ли е европейските данъкоплатци да плащат за медия, която първоначално е създадена с политически цели от друга държава?

Въпросът за независимостта на Радио Свободна Европа не е еднозначен. Истински независима журналистика може да съществува само когато няма финансова зависимост от правителства или наднационални организации. Ако Европейската комисия започне да финансира РСЕ, това ще повдигне въпроса за ролята на ЕС в медийната среда и доколко може да гарантира обективност. Ако РСЕ е толкова важна за демократичните общества, логичното решение би било тя да се финансира на пазарен принцип, а не чрез държавни субсидии, които неминуемо носят риск от политическо влияние. Свободата на словото не трябва да зависи от волята на политиците – било то в САЩ, ЕС или друга световна сила.